— И аз имах нужда точно от теб — прошепна той.
Понечи да я целуне за пореден път, но тя го спря с думите:
— Колин, всички имат представа за теб като за човек, устремен към едно-единствено нещо в този живот — да изградя компанията.
— Да, така е.
След тези думи той се приближи още повече до нея, за да опита да свали роклята й по най-бързия възможен начин.
— Но ти не си бедняк — изрече Алесандра, като при това издърпа роклята си нагоре през главата. Колин внимателно й помогна.
— Спомни си, че добре прегледах счетоводните ти книги — продължи тя, — и смятам, че си направил невероятно състояние, но всяка частица от него отново си възвърнал в операции и сделки. Резултатът е изумителен. Опитвал си се през цялото време да изградиш една империя. И ако поне за секунда се отдръпнеш и погледнеш отстрани всичко, което си сторил дотук, ще разбереш, че вече си постигнал целта си. Притежаващ почти двадесетина кораба, чиито товарителни операции продължават и догодина. Това поне ти стига да се увериш, че компанията не е вече риск или авантюра.
Колин трудно долавяше какво му говори Алесандра. Бе успял да съблече халата й и сега се опитваше да изхлузи през главата и бельото й. Гърлото му се стегна. Тя му помогна де се справи по-бързо. Колин я сграбчи мигновено, но Алесандра го сепна, отдръпвайки се с думите:
— Моля те първо да ми отговориш на един въпрос.
Колин не усети дали й кимна или не. Изгаряше го пламенна страст и единственото му желание в този момент бе да я люби. До такава стенен го обзе нетърпение, че почти разкъса ризата си, докато се опитваше да я свали.
— Колин, кога се достига максималното и достатъчното?
Въпросът й никак не бе лек и изискваше концентрация. Колин обаче отвърна бързо:
— Никога няма да мога да ти се наситя максимално и достатъчно!
— Нито пък аз — прошепна тя, — но не за това бе въпросът ми…
Колин сложи ръката си на устата й. След секунда Алесандра изгуби възможността да му устои повече. Обгърна с ръце врата му е се отдаде на чудото, наречено страст и любовта, с която само той можеше да я дари.
Макар и нетърпелив, Колин бе невероятно нежен с нея. Докосването му бе вълшебство и докато тялото й се прониза от сладката тръпка на блаженото себеотдаване, той отново и отново й повтаряше колко много я обича.
Тя също искаше да му каже колко много го обича, но се чувстваше толкова изчерпана, че не успя да намери капчица сила да го стори. Алесандра се обърна по гръб, затвори очи и се вслуша в туптенето на сърцето си, докато въздухът охлади тръпнещата й кожа.
Колин се облегна на ръката си и й се усмихна. Изглеждаше невероятно щастлив.
Прокара пръст от брадичката й до корема и после нежно я погали.
— Скъпа, имаш ли нещо, което да искаш да споделиш с мен?
Алесандра бе толкова унесена от изпитаната току-що наслада, че трудно можеше да се съсредоточи.
Колин бе решил да я подпитва, докато сама му признае за бебето, но точно в този момент Фленаган почука на вратата на спалнята. Това осуети намеренията му.
Фленаган съобщи за пристигането на Кейн и уведоми Колин, че ще покани госта в кабинета му.
— След малко идвам — заяви Колин. После промърмори нещо по адрес на Кейн и неуместното му появяване. Алесандра се разсмя. Без да отваря очи, тя отбеляза:
— Щеше да е наистина неуместно пристигане, ако беше преди десетина минути. Бих казала дори, че е проявил интуиция в случая.
Колин се съгласи с нея. Преди да стане от леглото, той се обърна към нея и я целуна по пъпчето преди да е успяла да отвори очи. Тя протегна ръка към врата му, прокарвайки пръсти през къдравата коса на тила му.
Колин отново бе пуснал косата си да расте на воля. Тази констатация внезапно я потресе. Тя едва не се разплака отново от щастие. Не го стори, защото той бе признал, че плачът й го смущава и притеснява. И без това нямаше да я разбере. Въпреки това, важното бе, че тя го разбираше. Бракът не се бе превърнал в затвор за съпруга й.
Колин се почуди при вида на Алесандра.
— Скъпа, какво има?
— Все още си свободен, Колин!
Думите й още повече го озадачиха.
— Такива странни неща говориш днес.
— Брат ти те чака.
Той кимна и й напомни да размисли по неговия последен въпрос, докато той разговаря с Кейн.
— Какъв въпрос? — зачуди се Алесандра.
Колин стана от леглото и обу панталоните си.
— Попитах те дали имаш още нещо да ми кажеш? — напомни й той.
После обу на бос крак обувките и се отправи към стаята си, за да потърси друга риза. Предишната беше скъсана.
— Помисли си добре — допълни Колин, след което грабна сакото си, намигна на Алесандра и излезе от стаята.
Кейн се беше изтегнал в коженото кресло близо до камината. Колин му кимна с влизането и се пресегна към писалката и хартията.
Кейн погледна към брат си и се усмихна широко.
— Виждам, че ти попречих. Съжалявам!
Колин се направи, че не забелязва иронията в гласа му. Знаеше и без това, че е разрошен и раздърпан. Не беше си направил труда да си върже вратовръзка, нито пък да си среши косата.
— Бракът ти допада, така ли е Колин?
Колин реши да не се прави на безразличен.
Погледна към Кейн с изражение, в което се четеше искрено потвърждение на тези думи. Задръжките и ограниченията бяха изчезнали.
— Аз съм влюбен.
Кейн се разсмя.
— Доста време ти трябваше, за да го осъзнаеш!
— Не повече, отколкото ти костваше на теб, за да разбереш, че обичаш Джейд!
Кейн кимна примирено. Колин се наведе над листа и започна да пише.
— Какво правиш?
Той се усмихна малко глупаво и си призна, че пише списък.
— Изглежда съм обхванат от страстта на жена ми да правя списъци. Разговаря ли с виконта?
Усмивката на Кейн замръзна. Докато отговаряше, той поотпусна вратовръзката си.
— Харолд се е пропил. Едва общува с когото и да било. Последният път, когато е видял съпругата си, са имали ожесточен спор и оттогава се тормози все повече и повече, с всеки изминат ден, заради грубите думи, които й е наговорил. Страданието му е неописуемо.
— Горкият! Не ти ли разказа за какво са се скарали с лейди Роберта? — попита Колин.
— Беше сигурен, че си е намерила любовник. Постоянно получавала подаръци и Харолд заключил, че си е намерила някой друг.
— По дяволите!
— Той все още не е наясно. Когато му казах за подаръците, които нашите съпруги са получили, той бе така затъпял и замаян от пиенето, че изобщо не успя да схване съвпадението. Продължаваше да твърди, че
