правосъдието, Ник?
— Точно така го наричаме — потвърди партньорът му. — Ти ли ще я арестуваш или аз?
— Я почакайте! — Гласът на Хейдън се повиши с една октава. — Сестра ви отказа да сътрудничи. Наложи се да я заключа в килията.
— Джордан, вярно ли е това? — попита Ник.
— А ти как мислиш?
— Просто ми отговори на въпроса — нетърпеливо я подкани той.
В момента Ник се държеше повече като големия брат, отколкото като агент на ФБР, но тя все още бе прекалено благодарна и щастлива, че е тук, за да се дразни от властното му поведение.
— Аз помолих за адвокат — започна Джордан — и освен това осведомих Хейдън, че съм ти се обадила. След това тя ми каза, че не съм била заподозряна, но ще ми зададе няколко въпроса, като разпитът ще бъде записан на касетофон. Когато отказах да отговарям на провокативните й и обвинителни въпроси без адвокат, тя промени мнението си и заяви, че съм заподозряна.
Извърна се към полицайката, която я гледаше с кисело изражение на лицето.
— Не си спомням съвсем точно. Дали беше преди, или след като ме заплашихте, че ще ме предадете на братята Дики?
Всички насочиха погледи към Хейдън и зачакаха отговора й.
Тя пое дълбоко дъх.
— Не съм ви заплашвала с нищо подобно.
— Да, заплаши я — отвърна Кари. — Ти каза…
Шефката на полицията я прекъсна с изпепеляващ поглед:
— Млъквай, Кари и си гледай компютъра. Ти си временно освободена от затвора, за да работиш, а не си във ваканция.
Лицето на момичето пламна. Тя сведе глава и се втренчи в клавиатурата. Джордан разбра, че е засрамена от думите, изречени пред Ник и Ноа.
— Не мога да работя с компютъра. Глупавото нещо е счупено.
Джордан изпита съжаление към нея и се запита кое е по-лошо: да работи за тази, сякаш излязла от ада надзирателка, или да се върне в затвора и да си доизлежи присъдата.
— Не знам какво да правя — измрънка Кари с нещастен глас.
Колкото и да не й се щеше да помага на шефката на полицията, Джордан не можа да се сдържи да не се притече на помощ на бедната Кари. Протегна се с въздишка покрай момичето, натисна два бутона, изчака половин секунда, след това натисна още няколко клавиша и екранът на компютъра оживя.
Кари имаше вид на току-що видяла чудо. Взря се в Джордан с широко отворени очи и прошепна:
— Как го направи?
Докато Джордан й обясняваше, Ник спореше относно юрисдикцията. Явно на Хейдън много й харесваше думата и я използваше като отговор независимо от въпросите, които й задаваха.
— Съобщи ли ви съдебният лекар приблизителното време на настъпване на смъртта? — попита Ник.
— Това тук е моя юрисдикция и следователно аз водя разследването. Не е нужно да си пъхате носа, където нямате работа.
— Защо не сте задържали Джей Ди Дики и брат му? — продължи да я бомбардира с въпроси агентът.
— Каква работа имате с шерифа?
— Той каква работа има тук, в Грейди Каунти?
— Това е моя юрисдикция — изсумтя Хейдън.
— Кога смятате да арестувате Джей Ди Дики? — не се отказваше Ник.
Мобилният телефон на Хейдън иззвъня. Тя се обърна с гръб към агентите и заобиколи бюрото си. Закри с длан устата си.
— Знам кой е — изсъска полицайката през зъби. — Ти ме слушай. Те ме притискат да те арестувам. — Слуша мълчаливо няколко секунди, после каза: — Защото си цапардосал жената. За какво друго си мислиш, че искат да те арестувам?
— Тя не знае ли, че чуваме всяка нейна дума? — обърна се Ноа към Ник.
— Очевидно не.
Гласът на Хейдън се извиси:
— А пък аз ти казвам, че ръцете ми са вързани. Правя каквото мога.
Тя прекъсна разговора и хвърли телефона върху бюрото. Ник я изчака да се обърне и зададе очебиен въпрос:
— С Джей Ди Дики ли разговаряхте току-що?
— Не, не беше той.
— Ако вие не го доведете, ние ще го направим.
— Тук е моя юрисдикция.
Ник отново я попита дали съдебният лекар й е съобщил приблизителния час на смъртта на професор Макена.
— Вече отговорих на този въпрос. Тук е моя юрисдикция и аз водя разследването. — Хейдън скръсти ръце и тупна с крак. — Искам и двамата да се махнете от…
— Никъде няма да ходим — намеси се Ноа.
— Каква е била причината за смъртта? — продължи да разпитва Ник.
— Моя юрисдикция — повтори жената, натъртвайки на думата.
И продължи в същия дух. Какъвто и въпрос да й задаваха, отговорът беше един и същ: моя юрисдикция.
Джордан имаше чувството, че наблюдава мач по тенис — погледът й непрекъснато отскачаше между брат й и Хейдън.
Кари докосна ръката й, за да привлече вниманието й.
— Как мога да накарам принтера да печата?
Джордан се наведе над бюрото.
— Принтерът ти не е свързан към компютъра. — Вниманието й отново се насочи към спорещите.
Кари отново я разсея.
— Можеш ли да го закачиш? — помоли се тя.
— Да, добре.
— Открих ръководство за компютъра — довери й шепнешком момичето. Погледна към шефката си, за да се увери, че не я слуша. — Но не съм го чела. Казах й, че съм го направила, но… нали се сещаш. Бях заета с други неща. Предполагам, че трябва да го прочета, нали?
— Навярно идеята не е лоша — отбеляза Джордан, заобиколи бюрото и се зае да свързва компютъра, докато Кари продължаваше да шепне:
— Брат ти е много хубав, но носи брачна халка. Брачна халка е, нали?
Джордан се усмихна.
— Да, брачна халка е.
— А жена му жива ли е? Искам да кажа, че някои мъже продължават да носят халките си години след като съпругите им са починали.
— Да, жена му е жива и да, той е щастливо женен. Всъщност двамата с Лорен очакват второто си дете след три месеца.
Гласът на Кари се снижи още.
— Джафи също изглежда добре. Искам да кажа, започнал е да оплешивява, но така е още по-секси. Вчера, по време на обедната почивка, минах покрай ресторанта му и той и приятелите му стояха отвън, и говореха за теб. Онзи богат собственик на ранчо… знаеш кого имам предвид… казва се Уитакър… е, той е много готин. Слаб е, но има мускули, а аз обичам мускулестите мъже. Обзалагам се, че сигурно ходи на фитнес, какво мислиш?
Джордан не отговори, но явно това нямаше значение за Кари.
— Макар че онзи там — кимна към Ноа — е най-сексапилният мъж, когото някога съм виждала.
Имаше ли въобще мъж, който да не е привлекателен според Кари? Колко ли дълго е била в затвора?
