— Началникът на полицията е жена — поясни Ник. — И Ноа е прав. Тя няма да ни сътрудничи.
— А защо не е тук? — попита адвокатът.
— Заключена е в килията в дъното на коридора — обясни Ник.
— И защо? — последва очакваният въпрос на Макс.
— Аз я арестувах — осведоми го Ноа.
Джордан си помисли, че Макс не изглежда ни най-малко изненадан, но като адвокат се предполагаше, че умее добре да прикрива емоциите си.
— Разбирам — каза той. — И каква е причината за ареста й?
Ник му обясни и Макс се почеса замислено по брадичката.
— Има ли и други изненади, които бихте искали да споделите с мен? — попита той.
— Доктор Моргенстърн обясни ли ви защо се нуждая от адвокат? — намеси се Джордан.
— Да, направи го. Каза ми, че сте намерили нещо в багажника си.
Кари махна с ръка, за да привлече вниманието на Джордан.
— Успях да се свържа със заместник полицейския началник Дейвис — каза тя. — Кой иска да говори с него?
— Аз. — Ноа заобиколи бюрото на Кари и пое слушалката.
Макс погледна към коридора, водещ към килията.
— Ще се опитам да поговоря с шефката на полицията — поясни той.
— Защо? — попита Ник.
— Искам да преценя що за човек е.
— Губите си времето.
Разговорът на Ноа със заместник-началника на полицията продължи по-малко от минута. След като се представи, Ноа каза на заместник-началника, че шефката му е арестувана и той трябва да дойде в полицейския участък колкото е възможно по-бързо.
Разговорът на Макс с Хейдън продължи доста по-дълго, макар че не започна добре. Джордан потрепери, като чу грубия водопад от думи, с които шефката на полицията заля адвоката, но след няколко минути Хейдън спря да крещи и тя предположи, че Макс е успял по някакъв начин да я укроти с чара си.
— Какво мислиш? — попита Ник. — Там стана доста тихо.
— Може би Макс я е убедил да се държи разумно — предположи сестра му.
— Това няма значение — отсече Ноа. — Той си губи времето.
— Той няма да я освободи, нали? — попита разтревожено Кари, обръщайки се към Джордан.
Макс се върна в предния офис.
— Шефката на полицията не смята, че се нуждае от съветите на адвокат, и стигна до разумното заключение, че е по-добре да съдейства на ФБР. Освен това се съгласи да ни позволи да излезем навън, за да проведем разговора си, а когато свършим, ще обсъдим ситуацията с нея.
Ноа поклати глава:
— Това няма да стане.
Макс не обърна внимание на забележката му.
— А дали да не обмислите варианта да я освободите от ареста? — обърна се той към Ник.
Преди да му отговори, Ник погледна към Ноа. Джордан си помисли, че брат й изглежда развеселен от въпроса. Наистина ли Макс очакваше, че той ще се противопостави на Ноа?
— Партньорът ми току-що ви каза, че няма да стане, а това слага край на дискусията. — Преди Макс да успее да възрази, Ник продължи: — Заместник-началникът на полицията идва насам. Двамата с Джордан можете да поговорите с него.
— Доктор Моргенстърн ме предупреди за вас двамата — рече Макс, докато гледаше към Ноа. — Каза, че ще ми създадете неприятности.
Ноа сви рамене.
— Ние не създаваме неприятности, а просто си вършим работата.
Макс кимна и сложи ръка на рамото на Джордан.
— Ще излезем ли навън?
Ник отвори вратата.
— Джордан, сега, след като адвокатът ти е тук, ще прескоча до Бърбън, за да огледам трупа. — Обърна се към Ноа и попита: — Ще държиш ситуацията под контрол, нали?
— Да — увери го партньорът му.
Макс взе куфарчето си и излезе навън с Ник и клиентката си. Ноа ги последва и затвори вратата зад себе си.
Горещият въздух почти спря дъха на Джордан. Помисли си, че едва ли някога би могла да свикне с подобна жега.
След като Ник потегли, Макс седна на пейката до нея. Отвори куфарчето, извади бележник и писалка и тъкмо затваряше капака, когато Ноа зададе първия въпрос:
— Къде си следвал право?
— В Станфорд. Когато завърших, постъпих в адвокатска фирма на западното крайбрежие и работих там допреди четири години.
— Защо напусна?
— Исках промяна.
— Защо?
Макс се усмихна.
— Дотегна ми да защитавам момчетата от Силиконовата долина, които източваха интернет компаниите си. Реших да се върна у дома и да започна на чисто.
Отговорите на Макс бяха бързи и точни като въпросите.
— Много съм ви благодарна, че сте се съгласили да ми помогнете — прекъсна Джордан разпита на Ноа.
— Ще направя каквото мога — топло отвърна той. Погледна към агента. — Трябва да поговоря с клиентката си насаме.
След като помисли секунда, Ноа се върна в полицейския участък.
— Джордан, ако имаш нужда от нещо, извикай ме.
— Ще го направя — обеща младата жена.
За разлика от Ноа, адвокатът не започна да я обсипва с въпроси. Просто я помоли да му разкаже хронологията на събитията, започвайки от сватбеното тържество, където се бе запознала с професора.
Макс слушаше внимателно и си водеше бележки, докато тя описваше действията си от сутринта. Когато стигна до частта с нападението на Джей Ди Дики, Макс повдигна вежди.
— Казах на началник Хейдън, че искам да повдигна обвинение — обясни Джордан. — Но тя ми отказа.
— Обясни ли ви защо не смята да го арестува?
Джордан поклати глава и сподели с него това, което бе чула за връзката между Хейдън и братята Дики.
— Определено ще разговарям със заместник-началник Дейвис, когато дойде тук — заключи Макс. — Уверявам ви, че на Джей Ди Дики ще му бъде предявено обвинение. Вероятно ще се наложи да останете в Серенити малко по-дълго, отколкото сте възнамерявали…
— Не знам — поколеба се Джордан. — Мисля си дали да не зарежа всичко, да се махна от града и да забравя за целия този кошмар.
— Разбирам — кимна адвокатът. Изгледа я съчувствено и докосна ръката й. — Само ми кажете и ние ще се погрижим господин Дики да си плати за това, което ви е сторил.
Ноа стоеше до прозореца и наблюдаваше разговора между адвоката и Джордан. Докато говореше, младата жена бе свела поглед към коленете си и той се досети, че навярно си припомня подробности от преживяното през деня. Макс Гарсия драскаше нещо в бележника си и от време на време й хвърляше по някой загрижен поглед.
— Адвокати — промърмори Ноа с лека нотка на отвращение в гласа.
Кари надникна през другия прозорец и рече:
