нотки.
— Тя няма лоши помисли.
Появи се забързаният Джафи с менюто.
— Здрасти, Джордан! — извика от другия край на помещението.
— Кой е този? — безцеремонно попита Ноа, докато мъжът им подаваше менютата.
Джордан представи компаньона си.
— Вие сте агент от ФБР, нали? — попита Джафи.
— Точно така.
Собственикът кимна и се обърна към Джордан:
— Брат ти ще се присъедини ли към вас?
— Знаеш за Ник?
— Разбира се. Забрави ли, че това е малък град?
— Ник беше извикан в Бостън.
— А вие бодигард ли сте й? — не спираше да разпитва Джафи.
— Той е мой приятел — отвърна Джордан.
— Приятел с оръжие? — отбеляза Анджела, която се бе присъединила към групата.
Джордан не се изненада, когато Анджела и Джафи придърпаха по един стол и се настаниха до тях.
— Започвай от началото, скъпа — подкани я жената. — Не пропускай нищо.
— Обзалагам се, че ти знаеш повече от мен — отвърна Джордан.
— Вероятно — съгласи се сервитьорката. — Но искам да чуя твоя разказ за случилото се. Сигурно е било голямо преживяване да откриеш онова нещо в колата си.
— Първо трябва да ги оставим да се навечерят на спокойствие — намеси се Джафи. — После може да ни разкаже какво се е случило.
Анджела кимна, избута стола си назад и стана.
— Заместник-началник Джо Дейвис идва в ресторанта.
— Вече е началник Дейвис — напомни й Джафи.
— Правилно. А и отдавна беше време да стане — додаде тя. — Началник Дейвис дойде, за да провери местонахождението ти онази вечер. Казахме му, че беше тук почти до десет, а след това Джафи те е изпратил до мотела.
— Ние му казахме истината — заяви Джафи и стрелна Ноа с поглед.
— Не се е налагало да лъжем — подкрепи го и Анджела.
Ноа кимна.
— Радвам се да го чуя.
— Вие двамата прегледайте менюто. Препоръчвам ви печеното телешко в гювече.
— Джо Дейвис ме помоли да го придружа утре сутринта до къщата на професор Макена — каза Ноа, след като Анджела и Джафи се върнаха в кухнята. — Надява се, че ще открия нещо, което той може да е пропуснал.
— Може ли да дойда с теб? — с надежда попита Джордан.
— Не виждам защо да не може. Съмнявам се, че Джо ще има нещо против. Детективите от Бърбън вече са огледали мястото, но не са намерили нищо важно. Кажи ми, какво ти е мнението за професора?
— Предполагам, че искаш да чуеш истината.
— Да, искам истината.
— Той беше отвратителен, груб, предубеден и нетърпящ друго мнение досадник.
Той се засмя.
— Май си доста изчерпателна.
— Изобщо не преувеличавам — настоя тя.
След това му разказа за мъчителната вечеря, която бе принудена да изтърпи, наблягайки на противните маниери на професора по време на хранене.
— Доколкото разбрах, ти си спорила с него, така ли е било?
— Кой ти каза?
Сервитьорката в ресторанта споменала пред Джо, че си крещяла, а той го сподели с мен.
— Не съм крещяла. О, почакай. Да, крещях. Искам да кажа, повиших глас. Макар че не съм крещяла. Професорът обиждаше ужасно всички Бюканън и аз се почувствах длъжна като представителка на рода да защитя доброто ни име.
— Не мислиш ли, че малко си се поувлякла?
— Не, не мисля. Ще ти прочета откъси от проучването му, за да можеш сам да прецениш. Тенденциозното му проучване — почувства се длъжна да добави.
Анджела донесе вечерята им и ги остави сами да се насладят на храната. Ноа не скри учудването си колко е вкусно.
— Джафи би могъл да има голям успех навсякъде — отбеляза той. — Чудя се какво го задържа в Серенити.
— Шоколадовият кейк.
— Какво?
Докато се хранеха, тя му разказа историята. Освен това спомена, че Тръмбо от „Тръмбо Мотърс“ и Уитакър, богатият собственик на ранчо, се отбили да кажат „здрасти“ на Джафи и хапнали кейк с нея.
— „Здрасти“? — повтори Ноа. — Сладурче, от колко време си в Серенити?
— Два дни.
— Тогава какво е това „здрасти“?
— Приспособявам се, към обстановката. И не съм ти сладурче — натърти Джордан.
Той поклати глава и се усмихна.
— Доста сме дръзки, а?
Анджела разчисти чиниите, напълни чашите им и отново седна на масата. Джафи явно нямаше никакво намерение да остава по-назад и не след дълго също се присъедини към компанията.
— Вечерята беше чудесна — похвали го Джордан, а тъй като Ноа не каза нищо, го срита под масата.
Той си спомни добрите маниери и енергично се включи към хвалебствията, но не гледаше към Джафи. Погледът му бе насочен към вратата. Ресторантът бързо се пълнеше с местни жители, а Ноа никак не обичаше тълпата. Облегна се небрежно назад, премести се по-близо до Джордан, а ръката му се отпусна нехайно върху оръжието. Беше готов за всичко. За запознанства или за линчуване.
Джордан забеляза колко е напрегнат и отпусна ръка върху бедрото му.
— Здрасти, Джордан! — провикна се млада жена.
— Здрасти, Канди — усмихна се Джордан.
— Здрасти, Джордан.
— Здрасти, Чарлин.
— Здрасти, Амилия Ан.
И така нататък. Тя се поздравяваше с всеки мъж или жена, които идваха при тяхната маса. Не след дълго се оказаха заобиколени от внушителна тълпа.
— Спомняш си Стив, нали? — попита Чарлин. — Моя шеф от застрахователната агенция.
— Разбира се. Радвам се да те видя отново, Стив.
— Джордан, китайският порцелан е страхотен. Много ти благодаря — продължи Чарлин.
— Няма защо. Радвам се, че ти е харесал.
Ноа я смушка.
— Китайски порцелан? — прошепна.
Тя му се усмихна.
— На Вера Уонг.
Джафи обърна стола си към него и го възседна към облегалката.
— Добре, проявихме достатъчно търпение. Искаме да узнаем какво се е случило.
— Вече чухме какво е станало. Всички в града само за това говорят — обади се Анджела, — но искаме да го чуем от теб. Какво е да видиш труп?
