— Било е отвратително — отвърна Канди вместо Джордан.
Въпросите заваляха от всички страни. На Ноа му беше забавно, че дори не се налагаше Джордан да обяснява. Винаги имаше един или двама от групата, които вече знаеха отговора и услужливо го съобщаваха.
Телефонът на Ноа иззвъня по средата на импровизираната пресконференция. Всички млъкнаха, за да чуят какво казва.
— Джордан, остани тук — рече той след няколко секунди. — Агентът на ФБР е отвън с колата. Ще се върна след минута.
Чарлин го изчака да излезе и отбеляза:
— Той е много красив мъж, нали?
— Приятел е на Джордан — обяви Анджела.
— Специален приятел ли? — поиска да узнае Амилия Ан.
Жените я погледнаха с очакване.
— Само приятел — увери ги Джордан.
— Ще останеш да пренощуваш, нали? — попита Амилия Ан.
— Да.
— А той ще остане ли?
— Да — потвърди Джордан.
Амилия Ан не се предаваше.
— В твоята стая или някъде другаде? — попита шепнешком.
— Някъде другаде.
— Но в моя мотел, нали?
— Предполагам… ако има свободна стая.
— Ето какво ще направя — рече Амилия Ан. — Ще побутна нещата, защото имам свободни стаи.
— Как ще побутнеш нещата?
— Ще го настаня в съседната стая, която има междинна врата с твоята.
Чарлин смигна на Джордан:
— Ти ще решиш дали да я оставиш отключена.
— Чарлин! — прошепна многозначително Канди. — Той може да се вижда с някоя друга… искам да кажа, сериозно.
Чарлин я смушка игриво с лакът.
— Колко жалко, че Кайл Хефърминт не е тук. Тази сутрин прояви доста голям интерес към теб.
— Хей, момичета, ако смятате, че сте засрамили достатъчно Джордан с глупавите си приказки кой къде ще спи, бих искал да узная какво се е случило, когато Маги Хейдън е била уволнена. — Въпросът бе зададен от Кийт, годеника на Чарлин.
Всички имаха различни версии.
— Твоят приятел, агентът от ФБР, обещал на Джо Дейвис, че ще остане — обади се отново Кийт.
— И защо му е обещал? — поинтересува се Чарлин.
— Джо го помолил да огледат къщата на убития. Тъй като има голям опит и всичко останало, Джо смята, че може да притежава шесто чувство или пък да открие нещо в къщата, което да му помогне да залови убиеца.
Амилия Ан направи ужасена гримаса.
— Не вярвам, че някой в Серенити може да е убиец. Който и да е умъртвил онзи мъж, трябва да е бил външен човек. Ние тук сме твърде дружелюбни, за да искаме нечия смърт.
— Ами след като сме толкова дружелюбни, не мислиш ли, че е странно, дето никой от нас не познава този тип Макена? — попита Джафи.
— Това е, защото е бил доста саможив — заяви Кийт. — Чух, че наел къща на около километър и половина.
Джафи кимна.
— Никога не е идвал да се храни тук, нито веднъж. Дори не се е отбивал да опита от кейка ми.
— Джордан ми каза, че бил преподавател.
— Ти копира ли всички онези документи? — обърна се Джафи към Джордан.
— Не. Остана ми още една кутия.
— Сега, след като този тип е мъртъв, можеш просто да вземеш кутиите, нали? — попита Канди. — Той няма да си ги поиска.
Джордан поклати глава.
— Изследователският материал сега е част от разследването, както и от наследството на професор Макена. Не бих могла да взема кутиите със себе си.
— Може да прочетеш останалите документи тази нощ — предложи Джафи.
Колко мило от негова страна, че е толкова загрижен за работата й, помисли си Джордан. Макар да се съмняваше, че тази нощ ще може да прочете кой знае колко. Беше уморена от дългия и напрегнат ден и предполагаше, че ще заспи в мига, в който положи глава върху възглавницата.
Ноа се върна в ресторанта, но бе спрян от Стив Нелсън и още един мъж. Говореше главно Стив, и то толкова ентусиазирано, че Джордан се зачуди дали не се опитва да продаде на Ноа някоя застраховка. От време на време агентът кимаше. Скоро около него се скупчи малка групичка и дискусията изглеждаше доста оживена. Тя чуваше откъслечни въпроси, с които бомбардираха Ноа, както и доста предположения. Той имаше спокоен вид и търпеливо изслушваше всички мнения. По някое време погледна към нея и й се усмихна. Очевидно в Серенити от години не бяха ставали свидетели на подобно вълнуващо събитие. Освен това й стана ясно, че Ноа проявяваше голямо разбиране. Те искаха да говорят, а той нямаше нищо против да слуша.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Добрите граждани на Серенити продължиха да обсъждат събитията, разтърсили спокойния им град, но след час Ноа се извини и настоя двамата с Джордан да тръгват. Навън ги посрещна все още задушният и горещ тексаски нощен въздух. Ноа включи климатика в новата им кола, а Джордан нададе възторжени възгласи във възхвала на работещото чудо.
Откри чантата си на задната седалка и се пресегна да я вземе. Обърна се отново за лаптопа, но той не беше там. Погледна на пода зад гърба си. Никакъв лаптоп.
— О, не! — изпъшка тя.
— Какво не е наред? — попита Ноа.
— Лаптопа ми го няма. — Обърна се и погледна под предната седалка. — Сутринта беше в колата, която бях наела.
— Видя ли някой да го взема, докато си била пред магазина? — попита я той.
— Не, когато шефката на полицията Хейдън ме отведе в полицейския участък, не ми позволи да взема нищо от колата.
— Утре ще проведем няколко разговора и ще го намерим — увери я Ноа.
Паркира седана в задния двор на мотела. Върнаха се във фоайето, където Амилия Ан ги очакваше с ключ за Ноа. Той не каза нищо, когато тя му съобщи, че стаята му е съседна на тази на Джордан. Отключи вратата, отиде до свързващата врата, отключи и нея, а после последва Джордан в стаята й.
— Ще оставим свързващата врата широко отворена — заяви той.
Млъкна и зачака съгласието й.
— Добре, но без изненади — подразни го младата жена. — Ти ще бъдеш в твоята стая, а аз — в моята.
Той се засмя, докато излизаше.
— Не е нужно да се тревожиш за това.
Джордан се смая колко я нараниха думите му. Ако си бе дал труда да я погледне, щеше да види болката в очите й. За щастие той не го направи. Собствената й реакция я озадачи. Нямаше смисъл. Тя не искаше да
