подрънкваха на всяка крачка. На рамото си носеше платнена чанта с леопардова шарка, беше с големината на куфар и като тичаше, тя се накланяше встрани, подобно на пияница, който не може да върви по права линия.
Тичаше с всички сили, за да ги пресрещне, а високите й токчета в розово червен цвят потракваха по паважа като картечница.
— Мили боже, като кон! — удиви се Ник.
Когато тя връхлетя върху тях, първото нещо, което Ник забеляза, бе липсата на вежди. Лорна ги беше оскубала напълно и с молив бе нарисувала права линия над хлътналите си очи.
Лорен се оказа заклещена на място.
— Смятах, че от агентите на ФБР се очаква да действат бързо — промърмори тя, докато търпеливо изчакваше да го запознае с жената, която тайно наричаше Вестникарска горила.
— Не забравяй каква е целта ни. Това за нас е златна възможност — напомни й Ник. — Хайде, престани да се мръщиш и се престори, че си влюбена.
Ник беше страшно очарователен и това само окуражи Лорна да бъде по-безцеремонна от всякога. Тя настоя да вземе интервю на място. Измъкна огромния си бележник от чантата си и поиска да научи всички подробности около запознанството им.
След петнайсет секунди Ник знаеше две неща за тази жена: първо, тя ненавиждаше Лорен и второ — желаеше него. Това си личеше съвсем явно от начина, по който го гледаше и непрекъснато облизваше устни. Отвратителна гледка.
Стомахът на Лорен се присвиваше от притеснение. Въпросите ставаха все по-лични, накрая Лорна попита дали с Ник вече не живеят като съпруг и съпруга.
— По дяволите, това не е твоя работа, Лорна! — не издържа Лорен.
Ник стисна силно ръката й и каза спокойно:
— Скъпа, покажи на Лорна годежния си пръстен.
Лорен все още кипеше от ярост, когато вдигна ръка и я размаха под носа на Вестникарската горила.
— Сигурно струва цяло състояние — възкликна тя. — Но всички в града знаят, че вие работите за ФБР. Ами да, вече шест души ми се обадиха по телефона за вас. Вярно е — добави Лорна, като видя скептичната му физиономия. — Заради пистолета, нали разбирате. Хората се чудят, но, разбира се, са твърде възпитани, за да ви попитат направо…
— Значи затова говорят зад гърба му? — намеси се Лорен.
Лорна не й обърна внимание.
— Агентите на ФБР не печелят много пари, нали?
— Вие да не би да ме питате дали мога да си позволя този пръстен? — зачуди се Ник.
— Нямах намерение да бъда чак толкова пряма.
Ник се усмихна безгрижно:
— Аз живея комфортно. Имам огромно семейно наследство.
— Тогава значи сте богат?
— За бога, Лорна. Не е твоя работа! — намеси се Лорен.
Ник я прегърна през рамото и каза нежно:
— Хайде сега, скъпа, не се нервирай. Тази жена просто е любопитна.
— Да — съгласи се тя. — Любопитна съм. Откъде си, Ник? Нямаш нищо против да те наричам Ник, нали?
— Не, разбира се. Аз живея в Бостън. Израснал съм край залива Нейтън.
— След като се ожените, ще заведеш ли Лорен в Бостън?
— Не, смятаме да живеем тук. Ще пътуваме много, но домът ми може да е навсякъде, а Лорен обича този град. Аз също започнах да свиквам.
— Но на нея няма да й се налага да работи, след като се ожените, нали?
— Не възнамерявам да продам заведението си, така че се откажи! — тросна й се Лорен.
— Ти спираш прогреса на града!
— Лоша работа! — Отговорът не беше особено духовит, но това бе най-доброто, което тя успя да измисли в момента. — И по една случайност искам да работя.
— Разбира се, че искаш. — Гласът на Лорна прозвуча снизходително.
— Лорен ще прави това, което желае — намеси се Ник. — Тя е модерна, независима жена и аз ще я подкрепям с каквото и да се заеме.
Лорна затвори бележника и го напъха в чантата си. След това съсредоточи цялото си внимание върху Лорен и каза с покровителствен тон:
— Иска ми се да вярвам, че този път това е истинското, но, честна дума, имам си някои съмнения. Никак не ми се ще да бъда принудена да публикувам още едно опровержение. Мразя да го правя. Хората вярват, че в моята рубрика всичко е вярно, ето защо би могла да разбереш загрижеността ми.
Ник обгърна раменете на Лорен и я привлече към себе си.
— Наложило ви се е да публикувате опровержение за Лорен ли?
— Хем два пъти! — наежи се Лорна.
— Това не е важно — рече Лорен. — Наистина трябва да тръгваме. Днес следобед имам да свърша доста работа.
— Несъмнено си забелязал какво малко градче е Холи Оукс — подхвана Лорна. — Но аз всъщност съм много важна личност тук. Редактор съм на светската страница на „Газет“. Хората разчитат на мен да ги държа в течение на последните светски новини. Те също така очакват да бъда точна, но твоята годеница направи тази задача изключително трудна за мен. Стигнала съм дотам, че направо мразя да пиша каквото и да било за нея. Истина е.
— Тогава не пиши — предложи й Лорен.
Вестникарската горила се обърна отново към Ник и продължи:
— Както ти казвах, преди да ме прекъснат така грубо, Лора непрекъснато си променя мнението. В една от моите статии споменах, че Стив Бренър и тя са сериозна двойка и че сватбата им, както изглежда, се задава на хоризонта. Но бях принудена да публикувам опровержение.
Млъкна за малко, за да се усмихне самодоволно на Лорен, и след това продължи:
— Тя ме накара да го направя. Можеш ли да си представиш? Доверието към мен бе поставено на карта, но на нея не й пукаше за това. Въпреки всичко настояваше да публикувам опровержение.
— Защото не беше вярно — отбеляза раздразнено Лорен. — Никога не съм излизала със Стив Бренър и ти го знаеше, но не ти пукаше дали е вярно. Нали така?
Френският акцент на Лорен ставаше все по-забележим. Това издаваше, че е разстроена.
— Трябва ли да ме обиждаш? Аз съм точна. Публикувам каквото ми кажат.
— Ако не ми изневерява паметта, писа, че имам планове за сватба.
Лорен я притискаше в ъгъла, а на Лорна това никак не й харесваше.
— Сега не мога да си спомня подробностите, но съм сигурна, че почерпих сведения направо от извора, иначе нямаше да го публикувам — промърмори Лорна, присвила устни с отвращение.
— Да не би Стив Бренър да е играл ролята на „извора“? — попита Ник.
— Признавам, че е възможно да съм… преувеличила малко, за да стане новината по-интересна — обясни тя. — Но със сигурност не съм си съчинила всичко това, независимо какво ви е казала Лора. Трябва да защитавам репутацията си.
— А какво имаше да каже Стив за статията?
Лорна сви рамене.
— Нищо не каза. Запозна ли се вече с него?
— Не, не съм.
— Той ще ти хареса — предсказа Лорна. — Всички го харесват, всички, освен Лора — добави тя, като махна с ръка към Лорен. — Стив иска да подобри местната икономика. А и е направил толкова много за града ни. Сигурна съм, че опровержението го е накарало да се почувства толкова неловко, колкото мен самата, но не отрони и дума. Той е такъв джентълмен! Аз в никакъв случай не бих публикувала това опровержение, ако Лоран не ме беше заплашила, че ще се оплаче по-нагоре. Тя може да бъде много… с
