автомобилните номера на работниците в заведението на Лорен, но Уесън не пожела да ми каже нищо.
— Какво ти отговори?
— „Аз си върша работата“. Цитирам го точно.
Ноа въздъхна.
— Значи ние сме наемниците! Той ще ни държи настрана.
— Така изглежда.
— По дяволите, нямам намерение да работя на сляпо.
Томи започна да измъчва Ник с въпроси и предложения и когато паркираха колата зад ресторант „Роузбрайър“, Лорен вече бе загубила апетита си.
Ноа сграбчи Томи за ръката над лакътя, когато той се опита да излезе от колата.
— Виж какво, отче, стой до мен. Ако хукнеш пак нанякъде, собственоръчно ще те застрелям.
— Да, добре. Няма да се повтори.
Ноа се усмихна и доброто му настроение се възвърна. Томи слезе от автомобила и отвори вратата на Лорен. Тя спусна краката си навън и се изправи, като смутено придърпваше полата си.
Ноа тихо подсвирна от възхищение.
— Имаш красива сестра, Том.
— Не подобава на един свещеник да подсвирква, когато види хубава жена.
Ноа погледна към Ник.
— Не е спрял да ме критикува, откакто си сложих тази свещеническа яка. Аз се старая да бъда търпелив и полезен, но той ми създава трудности.
Томи тръгна напред заедно с Лорен, сведе глава към нея и взе да й говори нещо. Ник вървеше редом с Ноа.
— Полезен, в какъв смисъл? — попита той.
Ноа сви рамене.
— Предложих да отменя един от другите свещеници в изповедалнята, но Том изопачи всичко и не ми позволи.
Томи чу забележката и погледна назад.
— Разбира се, че няма да ти позволя.
— Твоят приятел взема твърде на сериозно тези свещенически работи.
— Всички свещеници вземат на сериозно работата си — каза Ник. — Аз трябваше да предупредя Томи за изкривеното ти чувство за хумор.
— Много е лесно да го раздразниш.
— Така е, защото знаеш как да му дърпаш конците.
— Ами Лорен?
— Какво имаш предвид?
Ноа му намигна.
— Вече започна ли да й дърпаш конците? Забелязах как я гледаше.
— Тя е забранена територия. Томи, изчакай ни — извика Ник. — Нека някой от нас да влезе пръв.
— Забранена територия за теб или за мен?
— За двама ни. Тя не е от онези жени, с които можеш да се мотаеш, без да си се обвързал.
Настланата с чакъл пътека завиваше покрай сградата. Ноа тръгна с големи крачки напред и изпревари Томи и Лорен, а Ник изостана. Двамата агенти бяха заети да оглеждат терена.
От двете страни на пътеката до вратата имаше големи теракотени саксии с червено и бяло мушкато, обсипани с цвят. „Роузбрайър“ беше една голяма къща във викториански стил, превърната в ресторант. Трапезарията беше богато украсена с кристални вази, пълни с пролетни цветя — имаше ги по всичките маси с бели покривки. Порцелановите сервизи изглеждаха стари и скъпи.
Въведоха ги в един салон в задната част на къщата с изглед към малко езеро с патици и гора. Посочиха им кръглата маса до прозореца, за да могат да се наслаждават на гледката, но Ноа кимна към една ъглова маса и поиска да седнат там.
Помещението беше пълно. Чуваше се говор и смях. Няколко семейства се хранеха заедно с децата си. Когато групата тръгна към ъгъла, всички обърнаха глави да видят Лорен. Дори децата я гледаха като хипнотизирани. Тя като че ли не забелязваше възхитените погледи на мъжете в ресторанта.
Келнерът премести малко по-напред масата, за да може Лорен да седне в ъгъла. Ник седна до нея. Ноа и Томи се настаниха срещу тях, но Ноа не понасяше да седи с гръб към помещението, тъй че измести стола си, за да може да вижда останалите клиенти. Ник започна да сваля сакото си, но се сети, че хората ще видят пистолета му, и отново го облече.
Томи не можеше да седи на едно място. През две секунди се обръщаше да огледа помещението. Мигновено вдигаше глава, щом наблизо избухнеше смях.
— Седни спокойно и се опитай да се отпуснеш — нареди му Ноа. — Привличаш вниманието на околните, като се въртиш така на стола. И престани да се вторачваш в хората. Не познаваш ли повечето от тях?
Томи поклати отрицателно глава.
— Не, не ги познавам. Именно затова ги оглеждам.
— Остави на нас да ги наблюдаваме — предложи Ник.
— А сега се заеми с менюто. Съгласен ли си?
— Опитай да се усмихнеш, Томи — прошепна Лорен.
— Предполага се, че тази вечер празнуваме.
— Аз ще поръчам бутилка шампанско — предложи Ник.
— Какво празнуваме? — попита Ноа.
Лорен протегна ръка напред.
— С Ник сме официално сгодени.
Тогава Томи наистина се усмихна.
— Значи ето защо си се издокарала така тази вечер. Дори си се гримирала. А ти никога не слагаш грим.
Знаеше, че брат й няма за цел да я накара да се почувства неловко, но въпреки това й се искаше да го ритне под масата, за да го принуди да млъкне.
— И косата ти изглежда по-различно.
— Накъдрих я. Нещо против ли имаш? Честно казано, това е дребна работа. А междувременно, ако някой те попита, да знаеш, че си във възторг от това, че ще се омъжа за най-добрия ти приятел.
— Добре — отвърна той.
— Всъщност може да се наложи наистина да се оженя за сестра ти — усмихна се Ник.
— Как така?
— Тя налетя на една приятелка…
— Лорна не ми е приятелка.
Ник кимна, но продължи:
— И Лорен е готова на всичко, за да не й позволи да се окаже права.
Томи се разсмя.
— Лорна винаги я дразни. Предполагам, че наистина ще ти се наложи да се ожениш за нея.
Той се облегна на стола си. Погледът му заподскача от Лорен към Ник. Накрая съвсем сериозно заяви:
— Знаете ли, че това съвсем няма да е лошо. Двамата някак си подхождате.
— Тя не иска да се омъжи за мен. Не съм бил достатъчно безопасен.
— Сватбата ще се състои в седем часа във втората събота на октомври и ти ще ни венчаеш — осведоми го Лорен. — Сигурна съм, че Лорна ще поиска да говори с теб, затова се прави на щастлив и не забравяй датата.
— Да, втората събота на октомври — повтори той. — Няма да забравя. Но когато всичко това приключи, ще ти се наложи да разкриеш истината на Лорна.
Лорен ядно поклати глава:
— По-скоро ще се преместя да живея другаде.
— Мислех, че ще се омъжиш за мен, за да спасиш репутацията си.
