Ноа се приближи зад шерифа.
— Аз не съм много добре запознат със закона, тъй като съм свещеник, но ми се струва, че тук е извършено престъпление от вашия син. Лони заплаши с нож агент на ФБР, а това е тежко престъпление, нали така?
— Е, вижте какво, може да е престъпление, а може и да не е — взе да увърта шерифът. — Аз не виждам нож, така че вашите твърдения може да са изфабрикувани. Разбирате ли сега пред каква дилема съм изправен?
— Ножът е под колата — осведоми го Ноа.
Опитвайки се да спечели малко време, за да измисли как да постъпи, шерифът промърмори:
— Как така се е озовал отдолу?
— Аз го ритнах там — намеси се Лорен.
— Че за какво ти е бил на тебе тоя нож?
— О, за бога… — започна тя.
Шерифът свали шапката си и се почеса по главата.
— Ето сега какво смятам да направя. Всички вие си вървете у дома и оставете на мен да се оправя с тази работа. Ти може да наминеш в офиса утре, но първо ще ми се обадиш — обърна се той към Ник. — Дотогава всичко ще съм оправил. Хайде, вървете си у дома.
Лорен цялата се тресеше от гняв. Без да каже и дума повече, тя обърна гръб на шерифа и тръгна към колата на Ник, а токчетата й отсечено затракаха по паважа.
Докато й отваряше вратата, Ник я хвана за ръка.
— Добре ли си? Трепериш. Не се изплаши, нали? Знаеш, че нямаше да позволя да ти се случи нищо лошо.
— Да — отговори тя. — Просто съм ядосана, това е всичко. Шерифът няма да направи нищо, няма начин да арестува синчето си. Само почакай и ще видиш.
— Просто си ядосана.
— Лони имаше нож — извика тя. — Можеше да те нарани.
— Ти си се притеснявала за мен ли? — слисано я изгледа Ник.
Томи и Ноа тъкмо се настаняваха на задната седалка и тя не искаше да я чуят.
— Разбира се, че се притеснявах! А сега ще престанеш ли да се хилиш като идиот и ще се качиш ли в колата? Искам да се прибера у дома.
Прииска му се да я целуне, но се задоволи само с това да стисне силно ръката й.
— Шерифе — извика Ник, преди да подкара. — Утре ще трябва да поговоря със сина ти.
Докато изкарваше колата от паркинга, Томи изви глава, за да погледне през задния прозорец. Шерифът се караше с Лони.
— Ти нали не мислиш, че Лони е човекът, който преследва Лорен?
— Ще го проверим — отговори му Ник. — Но не смятам, че той е човекът, когото търсим. Тъп е като галош.
— Това момче е бавноразвиващо се — намеси се Ноа.
— Е, ти се постара да го насъскаш допълнително — рече Ник.
— И как съм го направил? — невинно попита той.
— „Слава богу, имаме резервна гума“. Не каза ли така на Лони, след като той сряза първата?
— Може би — рече Ноа. — Исках просто да е зает с нещо, за да остави на мира теб и Лорен.
— А аз си помислих, че искаш да видиш докъде може да стигне.
Ноа сви рамене, като подръпваше твърдата си свещеническа яка, която жулеше врата му.
— Това нещо ми прилича на примка — изсумтя той на Томи.
— Ник, в ресторанта имаше ли някакви агенти? И ако е имало, защо някой от тях не дойде да ни помогне? — попита го Лорен.
— Положението беше под контрол — отвърна й Ник.
— Уесън ми нареди да позволя на Томи да изслушва изповеди — каза Ноа.
— Пит не е съгласен той да влиза в изповедалнята — отвърна Ник. — Идеята не е добра.
— И аз така му рекох.
От начина, по който говореше Ноа, Лорен разбра, че той също не харесва Уесън. Обърна се и направо го попита защо.
Ник натисна с палец микрофончето, за да не може Уесън да ги подслушва.
— Не бива да правиш това — скара му се Ноа. — Аз искам Уесън да ме чуе. За сведение, според мен той се стреми единствено към слава и власт. Не дава и пукната пара за това кого ще стъпче, за да стигне до върха, дори да е Моргенщерн.
Ноа се самонавиваше и нямаше намерение да спре, докато не изкаже цялото си натрупано разочарование от човека, който ръководеше операцията.
— Той със сигурност не умее да работи в екип — продължи Ноа. — Но пък и аз не умея. Все пак избягвам публичните изяви, също като тебе, но Уесън нарочно ги търси. Спомняш ли си случая „Старк“? — попита той и преди Ник да успее да му отговори, добави: — Разбира се, че си го спомняш. Когато се наложи да убиеш някого, това не се забравя.
— Какво искаш да кажеш за този случай? — попита го Ник, поглеждайки към отражението на Ноа в огледалцето за обратно виждане.
— Хващам се на бас, че си бил изненадан, когато си отворил вестника два дни по-късно и си прочел историята за спасението на детето. Не ти ли се стори дяволски странно това, че репортерът е написал всички тези работи за теб, семейството ти и най-добрия ти приятел Том?
— Искаш да кажеш, че Уесън е издал информацията ли? — попита Ник.
Побесня само като си помисли за такъв вариант.
— По дяволите, точно това искам да кажа — отговори Ноа. — Не може да не си забелязал, че цялата статия направо вони на Уесън! Ако имах възможност само за две минути да остана насаме с репортера, щях и да ти го докажа.
— Че защо Уесън би направил такова нещо? — попита Лорен. — Какво печели от това?
— Той му има зъб. Освен това иска да стане шеф на Апостолите — рече Ноа. — Според мен си мисли, че колкото повече публични изяви осигури за себе си, толкова по-големи шансове има. Казвам ти, Ник, веднага щом Моргенщерн се пенсионира или се съгласи да го повишат, Уесън ще заеме мястото му. Когато дойде този ден, за теб ще е най-умно да се измъкнеш оттам.
Ник вкара колата в паркинга зад абатството и изключи мотора.
— Нека просто да се съсредоточим върху настоящата си работа. Иди да си починеш, Томи. Имаш много уморен вид.
— Ще се видим утре на пикника — рече Томи. Той се пресегна през седалката и стисна рамото на Лорен. — А ти все още ли си добре?
— Добре съм. Лека нощ.
Ноа слезе откъм страната на Томи. После се наведе навътре и каза:
— Бай-бай, Ледено момиче.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Пикникът беше в разгара си, когато Ник и Лорен пристигнаха. Оркестърът вече свиреше. Той я хвана за ръка и двамата тръгнаха към тълпата, събрала се около подиума и масите. Възвишението отсреща беше осеяно с пъстри одеяла и от разстояние напомняше за завивка, съшита от различни парчета плат. Децата тичаха на воля и се промъкваха между двойките, танцуващи под музиката на група „Хилтопс“. Въздухът бе наситен с тежката миризма на пушек и барбекю.
Томи и Ноа бяха заети да обръщат кюфтета на скарата, но все пак свещеникът забеляза, че двамата са дошли и им помаха. Лорен бе преметнала на ръката си едно одеяло. Тя откри празно място под чворесто дърво и го застла.
На Ник никак не му се нравеше тази огромна тълпа. Оказа се, че по-голямата част от града се е изсипала тук. Вече се стъмняваше и някой включи гирляндите с коледни светлини, окачени между дърветата
