— Той сред заподозрените ли е?
— Всички са заподозрени — отвърна Ник. — Хайде, нека да отидем да седнем на одеялото и да се преструваме на влюбени тийнейджъри.
Това предложение я накара да се засмее. Неколцина мъже и жени се обърнаха и се усмихнаха при вида на щастливата двойка.
— Планът ти си го бива — каза тя. — Но не смятам, че абатът ще го одобри.
— Ето ви и вас. Навсякъде ви търсих.
Мишел бързо крачеше към тях по тревата. Ухилен до уши, годеникът й Кристофър я държеше за ръка.
Мишел беше красива жена. Дребничка, с изящни черти, тя имаше дълги златисти коси, обрамчващи нежното й лице. Усмивката й бе убийствена, никой не можеше да й устои.
Носеше метална шина на десния си крак и когато се опита да седне до масата за пикник, изохка от болка. Кристофър разказваше на Ник някакъв току-що чут виц, но веднага я грабна в прегръдките си и седна заедно с нея, като я държеше в скута си.
— Все още куцам — оплака се Мишел.
— Но почти не си личи — настоя Лорен.
— Така ли мислиш?
— О, да, забелязах разликата.
— Разбих си коляното при автомобилна катастрофа — обясни тя на Ник. — Минимален процент от хората в моето положение въобще прохождат, но аз се преборих.
— Мишел много разбира от проценти — обясни Кристофър. — Учи математика и счетоводна отчетност и ще стане дипломиран счетоводител, след като се оженим.
— Аз водя счетоводството на Лорен — добави Мишел.
Ръководителят на оркестъра потупа микрофона, за да привлече вниманието на всички, и обяви, че следващата песен ще е последна.
— Трябва да потанцуваме, миличка — настоя Кристофър.
Ник също поведе Лорен към дансинга.
— Твоите приятели ми допадат — довери й той.
— Те също те харесаха.
Ръководителят на групата разгърна едно листче и се усмихна.
— О, това е едно много бавно парче, от любимите ми! — обяви той. — Същото мога да кажа и за малкото момиченце, на което е посветена песента. Тя е за нашата сладка Лорен Мадън и е от Разбивача на сърца.
Ник тъкмо бе прегърнал Лорен, когато чу съобщението. Тя шумно си пое дъх и цялата се напрегна. Притисна я по-плътно към себе си, предпазвайки я инстинктивно от опасността.
Видя, че Томи и Ноа се приближават към подиума на оркестъра. Още един мъж се отдели от тълпата и излезе напред от противоположната посока. Ник веднага позна, че е агент. Дявол да го вземе, никой от тях не знаеше кого търсят, а в този миг всички ги наобиколиха и се усмихваха, защото песента беше посветена на Лорен.
— Кучи син! — промърмори Ник.
— Какво ще правим? — прошепна Лорен с треперещ глас.
— Ще танцуваме — отговори й той.
Лорен имаше чувството, че целият свят се срива върху главата й. Едва си поемаше дъх, не можеше да мисли. Склони глава на гърдите на Ник и притвори очи.
— А сега, приятели, всеки да сграбчи партньора си, защото, както вече ви казах, това е последната песен по желание. И тя се казва „Имам очи само за теб“.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Той стоеше сред тълпата и наблюдаваше, обзет от трескаво опиянение. Лорен, неговата сладка Лорен. Тя направо го хипнотизираше. Толкова прекрасна, толкова недосегаема… Засега.
„Скоро, моя любов, скоро ще бъдеш моя“, тананикаше наум той.
С ъгълчето на окото си забеляза „мулето“ — както наричаше агентите на ФБР, — което се приближаваше към нея. Тогава се усмихна. Само щракна с пръсти и ето че те дойдоха. Сега той беше паякът, а те бяха уловени в мрежата му.
Не можеше да откъсне очи от „мулето“. Наблюдаваше го как премина по тревата и привлече Лорен в обятията си. Всичко това беше игра. О, да, той знаеше какво правят. Опитваха се да го извадят от равновесие. Но не беше глупак.
И въпреки това не можа да извърне глава. Те танцуваха и никак не му харесваше начина, по който „мулето“ я държеше в прегръдките си. Твърде близко, твърде интимно. Тогава Ник я целуна. Такава бясна ярост избухна в гърдите му, че коленете му се подгънаха и трябваше да седне. Това беше игра, само игра и нищо повече. Те си играеха с него, измъчваха го. Да, той знаеше какво правят… И все пак бе позеленял от гняв.
Как смееха да го измъчват така!
Но изненадите не бяха свършили. Сега ги наблюдаваше внимателно, без да мигне, изучаваше ги и забеляза начина, по който Лорен гледаше агента. Ядно се дръпна назад на пейката. Тя наистина беше влюбена в онзи. За проницателен човек като него това беше ясно като бял ден. Тя не можеше да го скрие, не и от него. Зеленоокото момиче се беше влюбило в едно „муле“. Какво щеше да прави той сега!
Тя проваляше приятното прекарване на пикника. Когато обявиха последната песен и казаха, че е посветена на Лорен, той цял пламна и му се зави свят. Радостта и гневът му станаха непоносими. Но докато стоеше на видно място и наблюдаваше своята плячка, която танцуваше на дансинга, той ту се усмихваше, ту се смееше. Трябваше да се вижда, че си прекарва чудесно, защото знаеше, че в тълпата има „мулета“, които го търсят. Всичките до един бяха глупаци. Те дори не знаеха как изглежда той, тъй че как се надяваха да го хванат? Да не би да очакват да извади пистолет и да го насочи към главата си? Засмя се само като си помисли за това. Тяхната тъпота беше страшно забавна. Наистина забавна.
Тогава той забеляза добрия отец Том, който тичаше към сестра си заедно с още един свещеник. Очите на Том бяха изпълнени с такъв красив ужас. Той му се наслади и въздъхна от удоволствие. Тези проклети свещеници, какво си мислеха, че ще направят? Ще се молят, та сам да се предаде ли?
Аз ще въздам възмездие, рече Бог. Дали отец Том сега вече не мислеше за възмездие? Тази възможност му се стори забавна. Може би следващия път, като отидеше на изповед, щеше да го попита. Един свещеник би трябвало да покаже разбиране, нали такава беше работата му? Да разбере и да прости. А може би разбирането щеше да дойде заедно със смъртта. Той предъвка тази философска възможност и сви рамене. Какво му пукаше дали Томи разбира или не?
Мили боже, от много дълго време не беше се забавлявал така. А щеше да става още по-добре, стига само да съумееше да сдържа гнева си, да го контролира, да укротява звяра в себе си с обещания за бъдещото опустошение. Как смееха те дори да си мислят, че могат да го надхитрят? Невежи „мулета“, всичките до един!
Все пак трябваше да бъде предпазлив. „Изчакай благоприятния случай“, това беше девизът му. Със сигурност тези агенти ни най-малко не го притесняваха, нито го плашеха. Нали той самият беше поканил момчетата от ФБР да дойдат в Холи Оукс? Но толкова много му се искаше да бъде любезен домакин, затова трябваше да знае точния брой на гостите, които ще забавлява. Трябваше да има ядене и пиене за всички. Дали беше донесъл достатъчно експлозиви със себе си? Той се замисли за миг и след това се усмихна. Ами да, имаше за всеки.
Разбивачът на сърца винаги беше подготвен.
Неговата задача бе да елиминира колкото е възможно повече „мулета“, стига това да не попречеше на главната му цел. Мишената. Да улучи мишената и в същото време да се позабавлява по най-старомодния начин, докато доказва на света, че той е Най-висшето Създание. Никое от тези момчета на ФБР не можеше
