бе качил на покрива. Да, това бе възможно. Пазеха прозореца на банята, за да е сигурно, че психопатът няма да опита да проникне оттам.
Отчаяно й се искаше да повярва, че това е така, но лъчът отново се раздвижи по огледалото. Лорен побърза да се възползва от тази възможност, като благодареше на Бог за безлунната нощ. В непрогледната тъмнина тя се надигна на колене, за да отвори вратата. Изпълзя в спалнята, като одра коляното си на металния праг.
Нито за миг не откъсна очи от лъча. Видя как я настига точно когато затваряше вратата. Съвсем лекото щракване на ключалката я накара да подскочи, облегна се на стената и опита да си поеме дъх.
Щеше да чуе отварянето на прозореца. Беше стар, рамката му бе изметната и стържеше. Така тя седеше и се ослушваше. Всеки мускул на тялото й бе напрегнат.
Ник долови лекото шумолене, когато тя изпълзя от банята. Какво правеше, по дяволите, защо не бе останала вътре?
Той се изправи и се притисна до стената. Можеше да види коридора, слабо осветен от нощната лампа, поставена върху шкафа в дъното му. Ник очакваше, че убиецът ще опита да проникне в спалнята й.
Вече го чуваше как се прокрадва по стълбите. Изскърца стъпалото, което леко бе разхлабено. Ако вече бе влизал в къщата много пъти, както смяташе Ник, престъпникът щеше да си спомни, че точно това стъпало скърца и щеше да го избегне. Дали пък Ник не го надценяваше прекалено? Все пак този човек беше предпазлив, планираше всичко предварително. Събраните за него сведения говореха за това. Действаше организирано, методично. И все пак бе вдигнал шум при влизането си в къщата. Наистина имаше случаи, когато опитни престъпници правеха грешки, също като Бънди и Донър.
В този миг задната врата се отвори, след това се затръшна. Който и да се беше изкачвал преди малко по стълбите, сега се втурна обратно. Ник чу бързи стъпки на първия етаж, след това дрезгав шепот. В къщата бяха влезли най-малко двама. Какво ставаше, по дяволите? Знаеха, че убиецът е самотник.
Долу двамата спореха, но се чуваше само приглушен шепот и Ник не можеше да разбере за какво говорят. Стояха до входната врата. Сетне единият отново се втурна нагоре по стълбите. Ник чуваше как другият обикаля долу. След това се чу трясък, може би падна ваза, последва шум от разкъсване, сякаш някой съдра нещо. Този кучи син да не разбиваше къщата на Лорен!
Адреналинът нахлу в кръвта на Ник.
Другият натрапник в момента беше на площадката. Носеше джобно фенерче. Първо лъчът му, а след това и една сянка прекосиха прага на спалнята. Човекът продължи към шкафа за бельо в коридора. Ник реши, че отива за камерата.
Джо щракна лампата в коридора, а Ник бързо пристъпи напред, за да блокира всяка възможност за бягство.
— Не мърдай! — нареди Джо и насочи дулото на пистолета си към непознатия.
Стив Бренър измъкна ръката си от шкафа и заслони очите си от ярката светлина.
— Какви сте вие, по дяволите! — извика той, като се обърна и се опита да се провре покрай Ник.
Но агентът го фрасна по слепоочието с дръжката на пистолета си. Зашеметен от удара, Бренър залитна назад, а след това премина в атака, размахвайки юмруци на всички страни. Ник с лекота избегна нападението, после му нанесе един аперкът в носа и костта изхрущя. Бликна кръв, Бренър изрева от болка, политна назад и рухна на колене. С две ръце се хвана за лицето и започна яростно да сипе ругатни.
Ник бутна Бренър на земята по корем и го задържа така, като притисна гърба му с колене.
— Имаш право да мълчиш… — започна агентът, но в този миг Джо го извика.
Ник се прехвърли през перилата, скочи на пода в предния коридор и се втурна напред. Въздухът бе наситен с острата миризма на бензин и докато стигна до средата на всекидневната, очите му се насълзиха. Видя празна туба от един галон, захвърлена на пода близо до масата в трапезарията. Розовата шаферска рокля на Лорен представляваше топка от разкъсани парцали, напоена с бензин. Ник изруга и продължи напред.
Зърна за миг профила на Лони, който сви към кухнята.
Синчето на шерифа драсна една клечка, след това запали цялата кутийка кибрит и хвърли пламтящото снопче зад себе си. Опитваше се трескаво да се измъкне. Сграбчи дръжката на вратата, но ръцете му лепнеха от бензина. При третия опит успя да я отвори. Изтича навън, спъна се на задното стълбище и се претърколи на двора. Скочи на крака и побягна към задния двор. В нощта отекна гръмкият му, налудничав смях. Знаеше, че Ник е вътре, хванат като в капан.
Подът беше хлъзгав от бензина. Огънят пламна мигновено. Лекият ветрец, навлизащ през отворената задна врата, облъхна лумналите пламъци и само след секунди къщата се превърна в пламтящ ад. Ник свърна обратно към трапезарията. Опитваше се да запази равновесие. Заслони очите си с длан, но беше толкова горещо, че не можеше да продължи напред. Навсякъде около него се чуваше пукане, пращене, съскане. Подът на кухнята приличаше на огнен вир. В един миг той се разля към трапезарията, поглъщайки всичко по пътя си.
— Лорен! — разкрещя се Ник, тичайки обратно през всекидневната.
Стори му се, че чу свистене на гуми някъде отвън пред къщата. Спря за миг до входната врата, но не я отвори, защото свежият въздух само щеше да разпали огъня.
Отправи се към Бренър, но Джо вече му бе сложил белезниците и опитваше да го изправи на крака. Арестуваният се бореше с всички сили.
— Изведи го навън! Бързо! Огънят ще ни погълне.
— Тоя кучи син — изкрещя Бренър, — по-добре да изгори!
Джо успя да изправи Бренър на крака и го избута пред себе си надолу по стълбите.
Ник влетя в стаята на Лорен. Въпреки обзелата я паника, тя вече си беше сложила дънки и мокасини, и трескаво навличаше фланелката си.
Чантата за спални принадлежности беше натъпкана догоре и поставена на леглото.
— Да вървим! — изкрещя й Ник, за да го чуе сред виковете на Бренър. — Остави я! — нареди й той, когато я видя да посяга към чантата. — Трябва да се измъкнем оттук веднага.
Въпреки това тя грабна чантата и метна дългата й дръжка през рамо. Тогава забеляза, че той е бос. Грабна и мокасините му и ги натъпка в чантата върху фотоалбума.
Ник пъхна пистолета си в кобура, тя успя да грабне от тоалетната масичка портфейла му, ключовете за колата и чантичката си. Ник не издържа и я сграбчи. Дръпна я плътно към себе си и почти я пренесе по коридора. В този миг тя осъзна целия ужас и се вкопчи в него.
Черен дим ги пресрещна по стълбите. Ник силно притисна главата й към гърдите си и продължи напред.
Лорен чуваше страховити звуци около себе си — всичко пращеше и бучеше. Климатичната инсталация в трапезарията рухна с трясък на пода и избухна. Стените се разтърсиха, подът потрепери под краката й. Прозорецът на всекидневната се пръсна и стъклата се посипаха на верандата. Огънят лумна с нова сила, разпален от вятъра, нахлул през отворената врата.
Успяха да излязат навън в последната секунда, преди да се задушат. Огнената стихия ги последва, пламъците близнаха гърбовете им. Двамата се препънаха на стълбите и паднаха на алеята пред входа.
Лорен стисна очи, защото усещаше ужасно парене. Ник се съвзе по-бързо. Зърна Уесън, който изскочи от колата си и се втурна към Джо и Бренър. Агентът и арестуваният стояха сред празното пространство до къщата на Лорен. Файнбърг все още беше в автомобила, чийто мотор работеше.
Ник се зачуди как така агентите са пристигнали толкова бързо. Той прегърна силно Лорен и я попита дали е добре.
Тя се облегна на него.
— Да — отвърна му с разтреперан глас. — А ти?
— Държа се — рече й Ник.
Тя се огледа като зашеметена. Хората от квартала се събуждаха. Цели семейства, живеещи покрай улицата, се изсипаха на верандите си или на моравите пред къщите си, за да гледат пожара. Лорен чу далечен вой на сирени. Видя Беси Джийн и Виола да стоят до големия стар дъб в предния си двор, където бяха държали непрежалимото куче. Двете дами бяха облечени с дебели халати, едната в розово, другата в бяло. Приличаха на някакви гигантски пухкави животни. Косата на Беси Джийн бе навита с фуркети, а отгоре си бе сложила старомодна мрежичка, вързана отпред на възел, който висеше точно на челото й.
