Виола току попиваше очите си с дантелена кърпичка.
Лорен се обърна назад и видя как пламъците избиват през покрива над всекидневната й. Тогава осъзна, че са се измъкнали на косъм.
Благодари на Бог, че никой не е пострадал. Но изведнъж започна да трепери цялата.
— Лорен, какво има?
— Ти го улови! Всичко свърши, Ник. Кошмарът приключи.
Лорен пусна чантата си на земята и го прегърна. Той я притисна към себе си и я чу да шепне:
— Благодаря ти.
Тя вдигна поглед към него:
— Все още не мога да повярвам. Когато го чух да крещи в коридора, разпознах гласа му и разбрах, че това е Стив, но просто не бях в състояние да свържа нещата. Бях толкова шокирана. — Лорен си пое дълбоко дъх: — Ти пръв ми каза, че той е заподозрян.
Не можеше да спре да трепери. Припряно избърса сълзите си и тогава се сети за мъжа на покрива.
— Те бяха двама — каза тя.
— Другият беше Лойи. Той подпали пожара.
— Лони ли? — Лорен не знаеше защо е толкова шокирана от това, че синът на шерифа е бил замесен. Но Бренър несъмнено е замислил всичко. Именно той бе подготвил целия този кошмар от началото до края.
Ник търсеше с поглед Лони. Къде ли беше, досега трябваше да са му щракнали белезниците!
Уили и Джъстин притичаха от другата страна на улицата, за да помогнат. Джъстин веднага влезе в двора на Беси Джийн, за да пусне градинския маркуч и да се опита да ограничи пламъците.
Ник и Лорен чуха Уесън да говори по телефона.
— Аз го хванах, сър. Това е сигурно и веднага щом получа заповедта за задържане, ще намеря още доказателства да го държа под арест.
— Чу ли, той го бил хванал? — Лорен се смая от наглостта на Уесън.
— Да, чух го — мрачно отвърна Ник.
Джо, който също стана свидетел на разговора, изгледа свирепо Уесън. Агентът, който ръководеше операцията, го пренебрегна и продължи да говори по своя лъскав миниатюрен мобилен телефон. Уесън едва сдържаше ентусиазма си.
— Хванах го също като по учебник, сър! И за ваше сведение, ни най-малко не съм действал по инстинкт. Всичко се дължеше на внимателно планиране и постоянство в работата. Не, сър, аз не критикувам вашите методи. Просто ви казвам, че всичко беше постигнато с упорит труд.
Пожарната кола се зададе с бясна скорост по улицата, сирената виеше. Файнбърг премести колата, за да не пречи на пожарния кран, и я паркира пред къщата на Беси Джийн. След това излезе и изтича при Джо.
Пожарникари доброволци, облечени с жълти мушами и шапки, хукнаха да прикачат маркучите. Шофьорът изключи сирената и след това извика:
— Всички излязоха ли от къщата?
— Всички са навън — потвърди Джо.
Ник кипеше от ярост. Закле се, че ако Уесън не изключи проклетия си телефон в следващите пет секунди, ще го изтръгне от ръката му и ще го пребие. Стига по този начин да успееше да получи от него отговори на някои въпроси. Къде беше Лони? А къде бяха агентите, които трябваше да държат под наблюдение къщата?
— Лорен, искам да се качиш в колата и да останеш там. Ще я изкарам на улицата — каза Ник.
Натрупаният гняв се долавяше в гласа му. Той все още се държеше така, сякаш не бяха заловили този, когото трябваше.
— Ник, всичко свърши — повтори Лорен. — Може би все още не си проумял това. Ти го направи. Вие двамата с Джо го хванахте.
— Ще говорим за това по-късно — мрачно отвърна той и вдигна чантата.
Но когато стигнаха до колата, промърмори:
— О, по дяволите, ключовете!
— У мен са — рече Лорен.
Той подържа чантата, за да може тя да порови вътре и да ги намери. Ръцете й трепереха толкова силно, че не можеше да улучи ключалката.
Ник ги взе от ръцете й, отключи вратата на автомобила и хвърли чантата на задната седалка.
— Лорен, как така са сложили белезници на тоя тип? — попита Уили.
Джъстин притича от двора на семейство Вандерман. Той също беше любопитен да научи подробности.
— Това не е ли Стив Бренър? — удиви се Джъстин. — Нали той е най-важният в този град.
— Ама как така са му сложили белезници? Какво е направил?
— Влезе в къщата ми.
— Качи се в колата, Лорен! — нареди й гневно Ник.
Той я хвана за лакътя, но в това време Бренър започна да крещи:
— Махнете тези белезници от мен. Не можете да ме задържате. Не съм извършил нищо незаконно. Тази къща е моя и ако искам да сложа вътре камера, не можете да ме спрете. Подписах документите преди две седмици. Къщата е моя и имам право да знам какво става в нея.
Цялото търпение на Джо се изчерпа.
— Имаш само правото да мълчиш. Хайде млъквай, да те вземат дяволите!
Джъстин погледна Лорен шокирано:
— Той е сложил камера в къщата ти?
— Да не повярваш, че такъв човек ще го направи! — възкликна Уили.
Тя не отговори. Облегна се на Ник, чувстваше се смазана. Не откъсваше очи от Бренър. Той се обърна, забеляза, че тя го гледа и се ухили презрително. По идеално поддържаните му зъби и по устните му имаше засъхнала кръв.
Бренър не бе в състояние да овладее яростта си. Сипеше хули срещу всички. Но ако точно тази кучка не бе довела приятелчето си от ФБР в дома си, той нямаше да изпадне в такова унизително положение. Опита се да се нахвърли върху Лорен, но Джо го сграбчи и го задържа. Бренър ругаеше грозно и се бореше да се освободи. Всичките му планове бяха провалени.
— Кучко мръсна! — изруга той. — Тази къща вече е моя. Платих много пари на старата дама и знаеш ли какво? Нищичко не можеш да направиш, да те вземат мътните! Ще ви осъдя всички до един, аз имам права — изкрещя той. Сетне злобно добави: — Наблюдавах те как се събличаш всяка вечер. Виждал съм всичко, което можеш да покажеш.
Злото светеше като горещи въглени в очите му. Лорен вече не се съмняваше, че той е убил онези жени. Бренър несъмнено беше побъркан.
— Джо, запуши му устата! — извика Ник.
— Отведете я оттук! — нареди Уесън.
Ник я поведе обратно към колата. Някакви жени от тълпата се разпищяха. Една майка грабна детето си и го понесе към къщата си. Съседите бяха шокирани от държанието на Бренър.
Ник накара Лорен да влезе в колата, след това даде на заден ход и паркира зад возилото на Файнбърг.
— Послушай ме. Искам да стоиш тук със затворени прозорци и заключени врати.
Той натисна копчето на климатичната инсталация.
— Искам да се махна, моля те, нека да тръгваме!
Малко оставаше да се разплаче.
— Трябва само да поговоря с Уесън и изчезваме — обеща Ник.
Лорен го наблюдаваше как се втурна през двора. Пожарът вече затихваше, пожарникарите бяха успели да овладеят пламъците. Лорен се учуди, че наблюдава съпричастно цялата тази разруха. Доскоро това беше нейният дом, но сега, след като Бренър го притежаваше, не искаше никога повече да влезе там.
Проблясващите светлини, шумът на тълпата, виковете на Бренър — всичко това й дойде прекалено.
