Хвана се за челото и се свлече безсилно на седалката. А след това започна да плаче за двете жени, които Бренър беше убил.
Сега вече можеха да почиват в мир. Това чудовище повече нямаше да може да нарани никого.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Шерифът пристигна последен пред горящата сграда. Неговият „Форд Експлорър“ изскочи иззад ъгъла, зави рязко, за да не удари Малката Лорна и закова на място.
С пъшкане Лойд измъкна туловището си иззад кормилото, излезе от колата и застана с ръце на хълбоците. Загледа се в тълпата, стараейки се да си придаде важност. Страшно се намръщи, така че всеки, който го наблюдаваше, да разбере, че счита ситуацията за много сериозна. Придърпа колана на панталоните си, изопна рамене и тежко закрачи през двора на Лорен.
— Какво става тук? — извика той.
— А ти какво си мислиш? — гневно му отвърна Джо.
Лойд намръщено го изгледа. След това забеляза, че ръцете на Бренър са в белезници и че цялото му лице е в кръв.
— Ей, за какво сте оковали Стив?
— За нарушение на закона — отговори му Джо.
— Глупости — надуто възкликна Бренър. — Лойд, аз не съм извършил нищо незаконно. Накарай ги да свалят тези проклети белезници. Ожулиха ми китките.
Шерифът застрашително пристъпи към Джо.
— Ти не беше ли онзи, дето поправяше мивката на Лорен? Какво правиш тук? Ти ли удари този гражданин? Искам ясен отговор. Ти ли го удари?
— Аз го ударих — обади се Ник. — Съжалявам, трябваше да го убия.
— Я недей да ми остроумничиш, момче! Тази работа е сериозна.
— Да, така е — съгласи се Ник. — И ако още веднъж ме наречеш „момче“, ще ти сложа белезници. Ясно ли се изразих, Лойд?
Лойд страхливо се отдръпна от разярения агент и започна да се преструва, че обмисля създалото се положение. Всъщност шерифът все повече имаше чувството, че е загазил здравата, но знаеше, че Бренър ще го убие, ако не го измъкне от тази бъркотия. Той погледна плахо към Ник. Агентът от ФБР този път му се виждаше крайно опасен.
— Лойд, направи нещо — настоя Бренър. — Той ми счупи носа. Искам да го арестуваш.
Шерифът кимна и си наложи да погледне Ник в очите. От ледения му взор го побиха тръпки. Беше горд със себе си, защото не се извърна.
— Бренър, да не би да смяташ, че мога да арестувам агент на ФБР? — смотолеви той.
— Не, не можеш — отвърна Ник.
— Ще видим тази работа — взе да увърта Лойд. — Стив трябва да отиде в болницата, ще го закарам. Аз командвам тук, аз съм шерифът на този град.
— Този тук аз съм го арестувал и ти няма да го докосваш! — изкрещя Джо.
Ник пристъпи напред и застана до агента.
— А ти защо носиш пистолет? — попита Лойд, тъй като едва сега забеляза оръжието в кобура на Джо. — Имаш ли разрешително?
Джо се усмихна.
— Със сигурност. Дори и значка. Искаш ли да видиш? Хващам се на бас, че е по-голяма от твоята.
— Той е от ФБР — каза Ник.
Лойд бързо губеше почва под краката. Изведнъж мина в настъпление. Обърна се към Ник и строго попита:
— Ти ли си подпалил тоя пожар?
Агентът не смяташе, че този въпрос заслужава отговор. Той пъхна ръце в джобовете си, за да се овладее и да не сграбчи шерифа за шията.
Лорна стоеше до двамата мъже и с трескава бързина си водеше бележки. Тя предпазливо се приближи до Ник, но щом го погледна в очите, веднага отстъпи.
Джо направи знак на Уесън да се присъедини към тях.
— И за какво си мислиш, че ще арестуваш Стив? — попита шерифът. — Задето е опожарил собствената си къща ли?
— Той вече е арестуван — осведоми го Джо.
— По какви обвинения?
— Има ли някакъв проблем? — извика Уесън и пристигна тичешком.
— Ти пък кой си, мътните те взели? — попита Лойд.
— Старши офицер, който ръководи операцията — отговори Уесън.
— И той е от ФБР — злорадо се подсмихна Джо.
— Че колко сте дошли в Холи Оукс, момчета? И във всеки случай какво правите тука? Това е моят град! — Шерифът бързо започваше да се овладява. — Трябваше да дойдете първо при мен, ако сте знаели, че тук има някакъв проблем.
След това отново настоя да откара Бренър със себе си, но Уесън не му разреши. Не желаеше да каже на шерифа какви са и предявените обвинения.
— Разследването все още не е приключило.
— Разследване на какво? — недоумяваше Лойд.
Ник кипеше от гняв. Нямаше намерение да чака още дълго, за да получи от Уесън отговорите на някои въпроси. А и шерифът го вбесяваше.
— Къде е синът ти? — попита Ник.
— Какво те интересува? — погледна го смутено Лойд.
— Смятам да го арестувам.
Шерифът настръхна.
— Моето момче не е извършило нищо лошо. Сам можеш да се увериш, той дори не е тук.
— Но беше.
— Глупости — повиши глас Лойд. — Аз казвам, че не е бил тука и няма да ти позволя да лепнеш всичко това на сина ми. През цялата вечер си беше у дома с мен. Гледахме боксов мач по телевизията.
— Аз го видях — настоя Ник.
Как ще си го видял, като беше с мен!
Ник се обърна към Уесън:
— Искам да поговорим насаме. Веднага.
Той забеляза, че Лорна бавно пристъпва към тях, затова се отдалечи към храстите.
Уесън изглеждаше гневен, но го последва.
— Какво има?
— По дяволите, къде бяха агентите? — избухна Ник. — Нали трябваше да наблюдават къщата? Ако са били тук, как така Лони е минал покрай тях, без да го забележат? Хлапето излезе през задната врата.
Уесън присви тънките си устни. Не му харесваше някой да поставя под въпрос решенията му.
— Те си тръгнаха вчера.
— Какво? — Ник не можеше да повярва на думите му.
— Получиха нови назначения.
Ник потръпна.
— Кой издаде заповедта?
— Аз. Файнбърг и Фарли бяха достатъчни като подкрепление. Реших, че не ни трябва повече персонал.
— И не сметна за необходимо да информираш за това Ноа или мен?
— Не, не сметнах — злостно отвърна Уесън. — Ти се зае доброволно да бъдеш бодигард на Лорен, доведе Ноа, за да охранява брат й. Честно казано, ако Моргенщерн не беше те одобрил, ти дори нямаше да работиш по този случай. Аз със сигурност не бих го допуснал, защото си прекалено лично ангажиран. Но
