душ, а след това изпра дантеленото си бельо и провеси сутиена и бикините си да съхнат на пластмасовата окачалка за дрехи. Не знаеше какво да прави с дънките и фланелката си. Ако се опиташе да изпере и тях, щеше да й отнеме страшно много време, а и беше сигурна, че няма да изсъхнат до сутринта. Щеше да й се наложи да ги облече пак, но може би щяха да успеят да намерят някой магазин на „Уол-Март“ или „Таргит“ по обратния път за Холи Оукс, за да си купи чисти дрехи и да се преоблече. Толкова далеч на север със сигурност нямаше големи универсални магазини.
Тя остави настрана тези грижи и изсуши косата си със сешоара, прикачен с верижка на стената до огледалото.
Когато излезе от банята, облечена с новата фланелка с гигантския костур, който покриваше гърдите й, Ник се усмихна. Първата усмивка, откакто бяха напуснали града.
— Много добре изглеждаш.
Тя придърпа фланелката към коленете си.
— По-скоро имам комичен вид.
Той отново се засмя и призна, тръгвайки към банята:
— Не мога да повярвам, че дори си успяла да вземеш зарядното устройство на телефона ми. Но страшно много се радвам.
— Беше на нощната масичка, просто грабнах каквото ми попадна в ръцете.
Тя отметна завивките и легна на едно от двойните легла. Докато вземаше душ, Ник остави вратата на банята отворена. Прозрачната пластмасова завеса не скриваше много, но тя се постара да не гледа. Само си сложи очилата, за да направи списък на необходимите покупки. Но продължи от време на време да поглежда към банята. „Това е естествена проява на любопитство и нищо повече“, оправда се мислено тя. Всъщност знаеше отлично, че лъже самата себе си.
Ник имаше телосложение на древногръцка статуя. Беше се обърнал и Лорен можеше да види само гърба му. Мускулите на ръцете и бедрата му бяха очертани съвършено.
Когато осъзна, че се държи почти като воайор, Лорен си свали очилата. Не искаше да вижда добре, в случай че изкушението станеше прекалено голямо.
Тя взе дистанционното и се усмихна, като забеляза, че и то е закачено с верижка за стената. След което включи телевизора и запримигва срещу екрана.
Двамата се държаха така, сякаш бяха женени от години. Или поне Ник. Той изглеждаше съвършено спокоен в нейно присъствие, дори не беше погледнал двойните легла.
Но нейните нерви бяха изопнати до скъсване. Ала бе решена да не го показва. Ако Ник доловеше напрежението й, тя щеше да го излъже, че се дължи на травмиращите преживявания. Не би могла да му признае истината, защото това би се превърнало в ужасно бреме за него. Но същевременно се питаше как би реагирал той, ако знаеше какви мисли се въртят в главата й.
Ник имаше ли представа за чувствата й? Какво ли би казал, ако му признаеше, че го желае? Споменът за една прекрасна нощ заедно можеше да й остане за цял живот.
Само една нощ, след която без разкаяние всеки от тях щеше да продължи по пътя си. О, как само копнееше ръцете му да я обгърнат. Да я държи в прегръдките си и да я гали.
Но това нямаше да се случи… От самото начало Ник беше прям и честен с нея. Той не искаше брак, нито деца, а тъй като знаеше, че тя жадува за това, никога нямаше да я докосне.
Но макар да беше сигурна, че за една продължителна връзка не може да става и дума, пак копнееше да го докосне. Тя го обичаше. Бог да й е на помощ! Как така си беше позволила да стане толкова уязвима? Трябваше да предвиди, че това ще се случи и да направи каквото и да е, за да се защити. Но вече беше твърде късно. Той щеше да си замине и да разбие сърцето й, а тя нищо не можеше да направи.
Но мисълта за болката, която й предстоеше, не променяше чувствата й. „Само една нощ!“, каза си тя. Щеше да й стигне за цял живот, но знаеше, че Ник не би могъл да я възприеме по този начин. За него това щеше да бъде предателство към брат й. Въпреки всичко Лорен продължаваше да обмисля подобно развитие на нещата.
Двамата бяха пълнолетни и можеха да отговарят за постъпките си. Каквото и да се случеше между тях, си беше личен проблем.
Но тя беше малката сестричка на Томи. За Ник това означаваше край на историята.
Тя знаеше, че той не е безразличен към нея. Но дали я обичаше? Страхуваше се да го попита.
Ник излезе от банята по боксерки на карета. Бършеше косата си с хавлиена кърпа. Когато забеляза, че Лорен е мрачна, попита:
— Какво има?
— Нищо. Просто си мислех…
Той хвърли кърпата на един стол, след което отиде до другото легло и отметна завивките.
— За тази нощ ли?
— Лорен не отговори.
— Сподели за какво си мислеше — настоя той.
— Повярвай ми. Не би искал да знаеш.
— Разбира се, че искам. Довери ми се. — Ник струпа възглавниците до таблата на леглото и посегна да угаси лампата.
— Добре, ще ти кажа. Опитвах се да измисля как да те прелъстя.
Ръката му застина. Лорен не можеше да повярва, че е изрекла тези думи. Сега несъмнено цялото му внимание бе насочено към нея. Той стоеше неподвижно, като зашеметен от ненадейна светлина. След това бавно се надигна и я погледна втренчено.
Изражението му беше толкова объркано, че ако не бе смутена, тя щеше да се разсмее. Ник я гледаше втрещено. Лорен предположи, че той явно очаква да му разясни, че просто се е пошегувала. Че думите й са началото на някакъв виц. Но тя не знаеше какво да добави. Само повдигна рамене, сякаш казваше: „Това е. Колкото и да не ти се вярва… Вземи ме“.
— Шегуваш ли се? — едва промълви той.
Тя тъжно поклати глава.
— Шокиран ли си?
Ник мълчеше объркано. Явно не вярваше на думите й.
— Ти всъщност ме попита за какво си мисля — отрони тя, сякаш се оправдаваше.
Лицето й поруменя.
Изведнъж Лорен отметна решително завивките и стана от леглото. Ник също се надигна и стъпи на пода.
— Няма да те нападна — успокои го тя.
Направи една крачка към него, а той леко се поотдръпна. Наблюдаваше я изумено.
— Мисля, че е по-добре да си стоиш на мястото, Лорен — прошепна Ник.
Изведнъж Лорен се почувства унизена. Той се държеше така, сякаш се страхуваше от нея. Със сигурност не бе очаквала подобна реакция. Мислеше си, че признанието й ще предизвика у него удивление или дори гняв, но и през ум не й мина, че ще изпита страх. Смяташе, че той не се бои от нищо.
— Това е изключено — прошепна Ник, продължавайки да я следи уплашено. — Престани с тази игра, Лорен.
Тя сведе глава. Беше твърде късно да си вземе думите назад. Затова реши да направи нещата сто пъти по-лоши. И да му признае всичко.
— Когато ме целунеш, изтръпвам цялата. И не искам да спираш. Никога по-рано не съм се чувствала така. Реших, че трябва да го знаеш. И предполагаш ли кое е наистина странното? — продължи да настъпва тя.
— Не искам да говорим сега… — объркано промълви Ник.
Но тя го прекъсна, бързайки отчаяно да направи признанието, преди да е загубила кураж:
— Влюбвам се в теб.
Осмели се да го погледне за миг. Вече не изглеждаше изплашен, но сега като че ли му се искаше да я убие. Ала тя нямаше търпение да влоши още повече нещата.
— Не, аз не се влюбвам в теб. Аз наистина те обичам — продължи упорито Лорен.
— Боже, кога се случи това? — недоумяващо отрони Ник.
