— Е, излъгах.
Лорен побесня. Но отново положи усилия да се овладее и предложи:
— Щом се чувстваш чак толкова виновен, иди да се изповядаш.
Гледаше го свирепо, а той можеше да си мисли само за това колко е красива, когато е разгневена. Нямаше да се учуди, ако от очите й започнеха да изскачат искри.
— Помислих си и за това — призна той. — Но си представих как юмрукът на Томи пробива решетката в изповедалнята и реших, че идеята ми не струва. Трябва да му го кажа очи в очи.
Тя притисна с ръка слепоочието си, опитвайки се да притъпи пулсиращата болка.
— Не съм казала, че трябва да отидеш да се изповядаш пред Томи — рече тя. — Иди при някой друг свещеник.
— Не се разгорещявай толкова.
— Нямаш причини да се чувстваш виновен! — избухна Лорен. — Аз те прелъстих.
— Не, не е вярно.
— Със сигурност е така.
— Тогава ми обясни как го направи? — ядоса се той.
— Накарах те да ме съжалиш. Разплаках се.
— Разбирам — подсмихна се той. — Значи аз се любих с теб от съжаление? Така ли?
Лорен се замисли дали да не слезе от колата и да не продължи пеша обратно до града.
— Нека да те попитам нещо — рече тя, като се опитваше да го накара да разбере колко е неразумен и упорит.
— Нали си спал и с други жени?
— Да, така е — съгласи се той. — Искаш да знаеш точния им брой ли?
— Не. Искам да знам какво се е случило, след като си правил секс с тях. Чувстваше ли се задължен да кажеш за това на майките им?
Той се засмя. После стана сериозен.
— Както вече ти споменах, ти си различна.
Лорен скръсти ръце на гърдите си и впери поглед напред.
— Повече няма да говоря за това.
— Лорен, погледни ме. Какво ще кажеш, ако ти обещая нещо?
— Защо ще си правиш тоя труд? Ти не изпълняваш обещанията си.
— Да ме накараш да ти обещая, че няма да се разкайвам, си беше глупаво. Затова не смятам, че трябва да го броим. Но това обещание ще го спазя — увери я Ник. — Ако той не ме попита сам, нищо няма да му призная. В продължение на два дни нищо няма да му казвам. Това би трябвало да ти даде достатъчно време да се успокоиш.
— Тази работа не ми харесва особено — възрази тя. — След като се чувстваш задължен да издрънкаш всичко, трябва да почакаш, докато се прибереш в Бостън.
— Ще му го кажа в лицето, така че ще може да ми цапне един, ако поиска.
— В Бостън! — просъска тя със стиснати зъби.
Най-накрая Ник отстъпи. Върнаха се на магистралата и поеха отново към дома.
Сега направо изглеждаше развеселен. Този човек страшно я вбесяваше.
— Имаш ли и други изненади, с които да ме зарадваш, преди да се приберем? — попита тя.
— Да, като се замислих, има и още едно нещо, което май би трябвало да спомена.
Лорен се приготви да понесе следващия удар.
— Какво е то? Не, остави ме да позная. Искаш да публикуваш съобщение за случилото се между нас във вестника?
Той се разсмя. Тя го изгледа ядосано.
— Не.
— Когато се върна в Бостън… — започна Ник.
— Какво? — не издържа Лорен.
— Ти идваш с мен.
— Защо?
— Защото нямам намерение да те изпусна от погледа си, докато не се уверя, че сме вкарали зад решетките човека, когото търсим.
— За колко време?
— Колкото е необходимо.
— Ще дойда с теб в Бостън, докато тук текат юбилейните празненства, но после ще се наложи да се върна. Трябва да си намеря място, където да живея, да отворя моето заведение, да взема решение какво ще правя през останалата част от живота си. Нуждая се от малко време, за да уредя нещата.
— Искам да поговоря с теб и за нещо друго.
— Да, слушам те.
— Ти не си влюбена в мен.
Лорен примигна невярващо:
— Така ли?
— Не, не си — бавно изрече той. — Ти просто се заблуждаваш. Объркана си — обясни Ник. — Беше под страшно напрежение, а и двамата бяхме задължени да бъдем заедно. Това е нещо като пациентка да се влюби в своя лекар. Не е истинско.
— Значи страдам от заблуда?
— Не страдаш, скъпа — отвърна той. — Но аз наистина смятам, че си объркала благодарността с любовта.
В продължение на една дълга минута тя се престори, че размишлява над тази вероятност, а след това рече:
— Може и да си прав.
— Наистина ли? — Той изглеждаше леко стъписан.
— Да, така смятам — каза тя по-твърдо.
— Значи съзнаваш, че не ме обичаш.
Не, помисли си тя. Съзнавам, че ако ти кажа, че те обичам, това ще те ужаси, защото означава обвързване и поемане на риск.
— Да, точно това съзнавам — каза Лорен. — Бях объркана, но вече не съм. Благодаря ти, че ми изясни нещата.
Той я погледна подозрително:
— Дяволски бързо си смени мнението?
— Просто успя да ме убедиш.
Изведнъж го обзе гняв. Усети, че побеснява, и не му пукаше дали му личи. Дяволите да я вземат, тя му беше признала, че го обича и само след минута спор беше отстъпила!
— И това е всичко, което имаш да ми кажеш ли? — попита хладно Ник.
— Не. Всъщност има още едно нещо, което бих искала да спомена.
— И какво е то?
— Ти си идиот.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Лорен използва телефона на Ник, за да се обади на Мишел и да й съобщи, че шаферската рокля е изгоряла в пожара.
Мишел отговори при първото позвъняване.
— Къде си? Добре ли си? Чух за пожара и Беси Джийн казала на мама, че си заминала с Ник, но никой не знаеше къде. Боже мой, можеш ли да повярваш, че Стив Бренър се оказа толкова извратен? Да скрие камера в къщата ти!
Лорен търпеливо отговори на въпросите й, а след това й каза за роклята. Мишел прие новината спокойно.
