— Милиони долари… Спечелените с труд пари от нашия дядо ги няма? Когато се подписах да прехвърлят моя дял на теб, аз си мислех…
Изражението на лицето му едва не я накара да се разплаче. Изглеждаше напълно съкрушен. И ужасно разочарован от нея. Накара я да се почувства така, сякаш сама е пропиляла парите.
— Сестра ти не е виновна — тихо се обади Ник.
— Знам това.
— Но се държиш така, сякаш не го разбираш.
Раменете на Томи тежко се отпуснаха.
— Кога точно откри, че парите ги няма? — Лицето му пламтеше от гняв и той с всички сили се стараеше да се овладее.
— На двайсет и първия си рожден ден.
— Тогава трябваше да кажеш на семейството си. Може би е било възможно да се направи нещо.
Ноа знаеше, че не е негова работа да се меси, но не успя да се сдържи. Той погледна Томи право в очите:
— Какво семейство? Доколкото ми е известно, Лорен не е имала такова, докато навърши пълнолетие. На кого по-точно е трябвало да съобщи?
— Аз съм нейното семейство — възропта Томи.
— Опитай се да видиш нещата с нейните очи — настоя Ноа. — В детските си години ти си имал семейството на Ник и помощта му, а след като са те ръкоположили за свещеник, църквата е станала твоето ново семейство.
— Моята сестра винаги ще бъде част от семейството ми.
— Тя е била в Европа, а ти тук. Не можеш да промениш нещата. Чувството за вина те кара да се гневиш, защото е била изоставена да се справя сама.
Томи придоби измъчен вид. Лорен бавно поклати глава и се приближи до него.
— Това не е вярно, не съм била изоставена. Винаги съм знаела, че те имам. Наясно бях, че се бореше, за да мога да дойда да живея в Съединените щати. Томи, винаги съм чувствала, че ме обичаш. Моля те, не се ядосвай.
Той я прегърна и я притисна към себе си:
— Това просто беше голям шок. Повече не крий нищо от мен. Предполага се, че един голям батко трябва да се грижи за малката си сестричка, независимо на колко години са и двамата. Виж какво, хайде да се договорим за нещо, искаш ли? Отсега нататък няма да крием нищо един от друг. Ако се наложи да ходя на химиотерапия, ще ти кажа, а ако ти имаш проблем, ще ми кажеш.
— Не очаквам да решаваш проблемите ми вместо мен.
— Да, знам, но би трябвало да ги обсъждаме заедно.
— Добре — съгласи се Лорен.
— Кога ще излезе статията? — попита Ник. Той се опитваше да разбере дали има време да бъде спряна.
— Няма да излезе във вестника. С Лорна малко си поговорихме.
Ноа се ухили:
— Да не би да си я заплашил с адските мъки?
Томи остана сериозен.
— Не, не съм, но пък й казах, че завижда на Лорен. Тя не искаше и да чуе моето мнение, но се съгласи да не пуска статията. Страхува се, че и други хора могат да си помислят, че завижда на Лорен, след като толкова пъти я е преследвала.
— Искам чаша мляко — каза неочаквано Лорен.
Споменеше ли се името на Лорна и стомахът й започваше да се бунтува.
— Аз ще ти донеса — предложи Томи.
— Поне малко хапни — предложи й Ноа.
— Нищо ли не може да се направи с тези адвокати? — попита Ник.
— Аз вече правя нещо.
Томи подаде глава от килера.
— Какво? — попита той.
— Съдя ги.
Брат й грабна една чаша и побърза да се върне в кухнята.
— Съдиш ги?
— Да — отвърна Лорен. — След като узнах какво са направили, на следващия ден започнах да търся адвокат. Отне ми една година да намеря юрист, който да пожелае да се захване с тези колоси.
— Давид срещу Голиат, а? — обади се Ноа.
— Вече започваш да разсъждаваш като свещеник. Може би трябва да помислиш дали да не се присъединиш към братството — подразни го Ник.
Ноа се намръщи ужасен.
— Това никога няма да се случи.
Томи извади кутията с мляко от хладилника и наля малко в чашата на Лорен.
— Ще ми кажеш ли за делото? Какво става?
Тя отпи от млякото си, преди да му отговори.
— Спечелих го на две инстанции. Те го проточиха с искания за отлагане, но моят адвокат ме предупреди, че предстои последното обжалване. Скоро трябва да получа новини от него. Или ще загубя, или ще спечеля.
— Значи има голяма възможност да си получиш парите обратно.
— Вероятно — отговори тя. — Подготвена съм и да загубя.
— Нищо чудно, че караш тая разнебитена стара кола — рече Ник. — Живяла си с оскъдни средства.
Той й се усмихна така, сякаш смяташе, че е извършила нещо забележително.
— Живях като повечето хора — рече тя. — А по една случайност харесвам и колата си.
В този миг разговорът бе прекъснат внезапно. Шерифът яростно влетя в кухнята.
— Къде, по дяволите, е моето момче? — изръмжа той, посягайки към пистолета си. — Какво сте направили с него?
Ник бе обърнат с гръб към вратата, ала Ноа стоеше точно срещу вилнеещия шериф. В миг ръката му изчезна под черното расо и под масата той насочи пистолета си към Лойд.
— Само извади оръжието и си мъртъв.
Лойд замръзна на място, слисан от този свещеник, който дръзваше да го заплашва.
Лорен не успя да се извърне на стола си, когато Ник рязко извади своя пистолет. Вече бе застанал пред нея, за да я защити, а дулото опираше в слепоочието на Лойд.
Томи се приближи отзад и отне пистолета на шерифа. След това кротко предложи на Лойд да седне, за да обсъдят разумно проблема.
— Аз съм властта тук — изкрещя шерифът.
— Не, не си — осведоми го Ник, прибирайки пистолета си обратно в кобура.
Лойд се тръшна на стола, който беше в най-отдалечения край на масата.
— Върни ми пистолета.
Томи връчи оръжието на Ник, а той бързо изпразни пълнителя и го плъзна по масата към шерифа.
— Та какъв ти е проблемът? — попита го Томи.
— Моето момче — промълви Лойд. — Изчезна безследно. Ето това е проблемът.
— Скрил се е — предположи Ник. — След пожара, който запали. Крие се.
Лойд разтърси глава.
— Аз няма да се занимавам с цялата тая работа около пожара, щото ние с теб виждаме нещата различно. Моето момче знае, че може да разчита на мен за алибито си. Няма защо да се крие. Той беше в леглото, спеше дълбоко, когато се прибрах у дома от Нюджънт. Бях уморен до смърт, защото прекарах на крак почти през цялата нощ. Тъкмо си лягах, когато онази отрепка шерифът от Нюджънт почука на вратата ми. Той каза, че ще арестува Лони по обвинение в палеж. Поспорихме малко, ама после реших да оставя
