— Само да беше оставила роклята при Роузмари — каза тя, имайки предвид шивачката, която бе я преправила.
— Ти ми каза да я взема от нея, не помниш ли?
— Да, но ти кога въобще си ме слушала?
— Мишел, какво ще правим? Не трябва ли просто да се оттегля?
— Няма начин. Можеш да облечеш някоя от моите рокли.
— Сигурно се шегуваш. Ти си толкова слабичка. Никоя от твоите рокли няма да ми стане.
— Слушай, Лорен. Двете скучни братовчедки на Кристофър ми се натресоха за сватбата, но няма да позволя на нито една от тях да ми стане шаферка. Нали си най-добрата ми приятелка?
— Разбира се — каза Лорен. — Но…
— Тогава импровизирай. Няма значение какво ще облечеш. Ела гола, ако искаш. Не, по-добре не прави това. Ще предизвикаш безредици. Кристофър няма да може да си спомни клетвите за вярност — добави през смях Мишел.
— Ще намеря нещо да облека — обеща Лорен, чудейки се кога ще успее да пазарува.
— Все пак ще бъдеш тук в четири, нали?
— Дай ми време поне до пет.
— В града се вдигна страшна врява заради Бренър — каза Мишел. — Колко глупаво от негова страна да подпали собствената си къща. Ти знаеше ли, че със заплахи е принудил бедничката госпожа Талбът да му я продаде. И не е имал никаква застраховка. Тоя извратеняк е платил в брой.
— Откъде си научила всичко това? — попита Лорен.
— От любопитните приятелки на майка ми. През последния час Малката Лорна се обади три пъти на мама, за да й даде още информация.
— Стив не подпали пожара — рече Лорен. — Лони го направи. Сигурно не е знаел, че Стив е купил къщата.
— Но това не го пишеше във вестника! — възкликна Мишел. — Синът на шерифа е замесен ли?
— Да — отговори Лорен. — Има и още много, Мишел, но сега не мога да навлизам в подробности.
— Ще можеш да ми разкажеш всичко, докато се обличаме — каза тя. — Ама всичко, до най-малките подробности! Сега трябва да затварям. Тъкмо си лакирам ноктите. Ще се видим в пет и моля те, престани да се притесняваш. Ще бъде чудесно. Нищо не може да ми развали този ден и знаеш ли защо?
— Защото се омъжваш за мъжа на мечтите си?
— Да бе, но има още нещо.
— Какво е то?
— Че независимо от всичко, тази нощ ще правя страхотен, луд секс. Ох, мама ме гледа свирепо. Трябва да затварям.
Лорен върна телефона на Ник.
— Нека първо да минем покрай къщата — каза тя. — Ако огънят не е стигнал до втория етаж, може би ще успея да си намеря нещо подходящо, което да облека за сватбата.
— Дрехите ти ще миришат на пушек — отвърна той. — Но ако занесеш някоя рокля на химическо чистене, може да успеят да я оправят преди пет часа.
Тя мислено прегледа гардероба с роклите си от отдавна отминали времена. Така наричаше тези красиви луксозни рокли и костюми, които й беше подарил шефът на европейската модна агенция, опитвайки се да я привлече да работи за тях. Сребристо синята рокля на „Версаче“ можеше да свърши работа или пък прасковената на „Армани“. И двете бяха официални и дълги, а сандалите с високи токчета щяха да подхождат на всяка от тях. Ако бяха изгорели в пожара, не знаеше какво би могла да облече. В местния магазин за дамско облекло нямаше официални рокли.
— Какво друго трябва да свършиш преди сватбата — попита Ник.
— Да намеря място, където да преспя довечера — отвърна тя. — Ще изчакам до утре, за да прибера каквото може да се спаси от пожара. Прекалено съм объркана, за да мисля за това днес. И трябва да ти намерим костюм за сватбата — добави тя.
— Имам само тъмносиния блейзър и два чифта официални панталони.
— Ще свършат работа. И тях ще занесем на химическото.
Гласът й звучеше уморено.
— Отпусни се, скъпа. Нещата ще се оправят.
Тя се опита да мисли оптимистично.
— Днес е хубав ден за сватба, нали?
— Твоята приятелка разстрои ли се заради роклята?
— Не — отговори Лорен. След това се усмихна. — Мишел не се разстройва за такива неща. Каза ми, че нищо не може да й развали днешния ден.
Телефонът иззвъня. Не се обаждаше Моргенщерн, както се надяваше Ник. Беше Ноа — искаше да знае кога Ник и Лорен ще пристигнат в абатството.
— Томи притеснява ли се?
— Не — отговори Ноа. — Само иска да знае дали ще поостанем.
— Ще пристигнем след около час. Гледай той да не мърда оттам.
Лорен вече огладняваше, но не искаше да отделя време за ядене. Толкова много неща трябваше да свърши до вечерта, а вече бе почти обед.
Влязоха в Холи Оукс и по тихите лъкатушни улички стигнаха до нейната къща.
— Знаеш ли какво ми каза Мишел? Във вестника нищо не пишело за Лони. Тя смяташе, че Стив Бренър е подпалвачът.
— Фарли ми обеща, че ще го закара в Нюджънт — рече Ник. — Лони и Бренър може да споделят една килия.
— Иска ти се да беше на разпита, нали?
— Да, така е — призна си той. — За мен ще е голямо удоволствие да се заема с разпита. Да погледна Бренър в очите. Тогава ще съм сигурен.
— Че е престъпникът, когото търсиш ли?
— Не. По-скоро, че
— Ще ми се да грешиш.
— Знам. — В гласа му прозвуча съчувствие.
— До миналата нощ за нищо на света не бих повярвала, че Стив е гаден воайор — замислено изрече Лорен.
— Това е защото не познаваш тъмната му страна.
— Със сигурност я видях снощи. Лицето му беше разкривено от омраза и отровните думи, които излизаха от устата му, ме шокираха. Мисля, че той е способен на всичко, дори да извърши убийство. Но знаеш ли кое все пак ми се вижда странно?
— Кое? — заинтересува се Ник.
— Стив винаги е бил много скован и напрегнат, във всеки случай пред мен се държеше така. Той обича да контролира нещата, организиран е. Винаги планира всичко предварително. Доста хитро е манипулирал собствениците на магазини, за да ги накара да му ги продадат. Купил е пет магазина, преди хората от града да открият какво е намислил. Той е много потаен и много хитър. Мисля, че е усещал колко опасен и непредсказуем може да бъде Лони. Защо тогава би го замесил в тази работа?
— За да го използва като изкупителна жертва.
— Може би — съгласи се тя. — А как е влязъл Стив в къщата?
— През задната врата. Счупил е стъклото, немарлива работа — презрително изрече Ник.
— Мисля, че Лони е търсил начин да влезе през някой прозорец.
— Ти ми каза, че бил на покрива.
— Чух го, беше зад прозореца на банята.
— Но не си го видяла, нали?
— Не — отговори тя. — Може просто да е искал да се убеди, че няма никой вкъщи. Легнах на пода в мига, когато видях светлината.
Ник спря автомобила пред знака „стоп“ и изчака две момченца да преминат с велосипедите си през
