понеже си едно от златните момчета на Моргенщерн, той наруши правилата. Ясно ли се изразих?
— Уесън, ти наистина си кучи син!
— Непременно ще напиша за неподчинението ти, агент Бюканън.
Заплахата не стресна Ник.
— Внимавай с правописа.
— Вече си отстранен от този случай.
— Ти изложи Лорен на опасност, като се опита да превърнеш всичко това в свое представление — избухна Ник. — Ето какво ще нашила аз в моя доклад.
Уесън овладя гнева си и хладно изрече:
— Нищо подобно не съм направил. Щом се успокоиш, ще проумееш, че не ми бяха необходими дузина агенти, които да тичат из града и да се набиват на очи. От значение е само крайният резултат. Аз хванах престъпника, а това е единственото, от което се интересува шефът.
— Нямаш достатъчно доказателства, че именно Бренър е човекът, когото издирваме.
— Напротив, имам — настоя Уесън. — Погледни фактите. Не е необходимо всичко да е толкова сложно, колкото си мислиш. Бренър е заминал извън града и не може да обясни къде е бил. Имал е предостатъчно време да отиде до Канзас Сити, да заплаши свещеника и да се върне обратно в Холи Оукс. Много внимателно е изпилил серийния номер на камерата, но призна, че точно той я е сложил в къщата й. А единствената причина, поради която е отишъл там тази вечер, е защото е смятал, че с Лорен сте още на партито. Действал е много внимателно, но пак е направил грешка. Винаги става така — мъдро добави Уесън. — Ние също така знаем от свидетели, че той е бил обсебен от Лорен и е правел планове да се ожени за нея. Можем да приведем убедителни доказателства, че се е издънил точно когато тя го е отхвърлила.
— И имате свидетели? — попита Ник.
— Няколко души от града вече ни дадоха свидетелски показания. Бренър винаги е бил главният заподозрян. Ти знаеше това. Един от моите агенти вече идва насам със съдебна заповед и когато пристигне, аз лично ще направя обиск в къщата на Бренър. Сигурен съм, че ще открия още веществени доказателства. Е, всичко мина като по учебник — добави той самодоволно.
— Вижда ми се прекалено лесно, Уесън.
— Не съм съгласен — възрази той. — Извършихме солидно разследване и това доведе до залавянето на Бренър.
— Себелюбието ти е замъглило разума — каза Ник. — А не ти ли се струва странно, че той е решил да въвлече още един човек?
— Имаш предвид Лони ли? Не, не смятам, че това е неприсъщо за него. Бренър просто го е използвал. Вероятно е смятал да припише престъплението на хлапето.
— А какво смяташ да правиш с Лони?
— Ще оставя на местните власти да се погрижат за него.
Ник се усмихна хладно:
— По една случайност местната власт е баща му.
Но Уесън не искаше повече главоболия. Изясняването на всички неясноти и подробности беше работа за дребните ченгета.
— Ако всичко върви по график, с Файнбърг ще се измъкнем оттук най-късно утре вечер. Фарли тръгва сега — добави Уесън. — И не виждам никаква причина ти или Ноа да се мотаете наоколо. Говорех съвсем сериозно, когато ти казах, че си отстранен от случая.
Без да продума, Ник се отдалечи от него. „Самодоволно копеле“, помисли си той. Уесън беше на върха на славата и Ник знаеше, че няма да се вслуша в съвета му, каквото и да му кажеше. Със залавянето на Бренър за него случаят бе приключен.
Когато Ник влезе в колата, Лорен го попита разтревожено:
— Какво ти наговори Уесън?
— Официално съм отстранен от случая. Не че някога наистина съм работил по него — рече подигравателно Ник. — Уесън е убеден, че Бренър е човекът, когото издирвахме. Очаква да му донесат съдебна заповед, за да направи обиск в къщата му.
— Но това е хубаво!
Той не отговори. Отвън Уесън му махаше, опитвайки се да привлече вниманието му, но Ник се направи, че не го вижда и запали мотора. После ядно въздъхна:
— Всичко това е погрешно!
— Смяташ, че не е Бренър ли?
— Да, точно така — мисля. Нямам конкретен повод, но инстинктът ми подсказва, че твоят преследвач е друг. Прекалено лесно е… А може би Уесън е прав, че се опитвам да направя случая по-сложен, отколкото е всъщност. Той държеше Ноа и мен в неведение, тъй че не знам какви доказателства имат, за да са толкова убедени. По дяволите, хайде да се махаме оттук. Трябва да се отдалеча на известно разстояние, за да мога да мисля.
— Сестрите Вандерман ни предложиха да спим у тях. Уили и Джъстин — също. Обясних им, че ще спим в абатството.
Ник изкара колата на улицата.
— Искаш ли да отидеш там?
— Не.
— Добре. Тогава да се махаме!
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Колата потегли на север, към езерата. Щом излязоха от града, Ник се обади на Ноа, за да му каже какво е станало. Предложи му да изчака до сутринта и тогава да съобщи на Томи.
— Обясни, че Лорен е добре — напомни му той.
Известно време и двамата мълчаха. Накрая тя промълви:
— Видях те да говориш с шефа на пожарникарите. Всичко ли е изгоряло?
— Не — отговори Ник. — Южната част на къщата е унищожена, но вторият етаж откъм северната страна е останал непокътнат.
— Смяташ ли, че гардеробите са се запазили?
— Притесняваш се за своите дрехи ли? — иронично попита Ник.
— Бях прибрала някои от картините си в гардероба за гости — поясни тя. — Няма нищо, картините не ги бива много.
— Откъде знаеш, че не са добри? Позволила ли си въобще на някого да ги види?
— Вече ти казах, че за мен рисуването е просто хоби — отвърна Лорен.
Дрехите им миришеха на дим и Ник отвори прозореца, за да може лекият ветрец да прочисти въздуха в колата.
Повече от час пътуваха по главната магистрала. За тях не представляваше проблем да си намерят временно жилище. На всяко кръстовище имаше купища табели, рекламиращи цените за сезона. Най-накрая той зави по един второстепенен път, водещ на запад и избра мотел, разположен на две мили от езерото Хенри. Ослепителната неонова табела в пурпурно и оранжево съобщаваше, че има свободни места, но рецепцията беше тъмна. Ник събуди управителя, плати за стаята в брой и за радост на стареца, купи две големи червени фланелки. Бяха изрисувани с огромен костур, широко отворил уста. Името на мотела бе изписано с релефни бели букви на гърбовете им.
И дванайсетте стаи със сервизни помещения бяха свободни. Ник избра последната в дъното на коридора и паркира колата зад мотела, така че да не се вижда от пътя.
Стаята беше скромна, но чиста. Подът бе застлан с линолеум на сиви и бели квадрати, стените бяха боядисани в сиво, а в дъното имаше две двойни легла с разклатена нощна масичка между тях. Абажурът на нащърбената керамична лампа беше скъсан и залепен с тиксо.
Отдавна минаваше два след полунощ. И двамата бяха изтощени. Лорен изсипа чантата си върху леглото, след което събра тоалетните си принадлежности и ги сложи на полицата в банята. Тя първа взе
