Хладният му глас я шибна като с камшик. Тя се присви и едва сдържа сълзите си.
— Не знам. Просто се случи. Не съм го планирала. Ти си съвършено неподходящ за мен. Не бихме могли да имаме любовна връзка. Знаеш, че аз искам семейство, много деца, а ти не желаеш нищо подобно. Разбирам, че двамата нямаме бъдеще заедно, но си помислих, че ако те убедя да се любим само веднъж, това ще е достатъчно. То няма да промени нищо.
Ник продължаваше да мълчи.
— За бога, сега забрави, че съм го казала. Аз си мислех, че ти изпитваш… Че държиш на мен, колкото и аз… О, вече няма значение! Отвращава те мисълта да спиш с мен.
— По дяволите, Лорен, опитай се да ме разбереш.
— Аз наистина те разбирам. Не ме желаеш.
Изведнъж тя се разрида. Не искаше да изглежда слаба пред него, затова бързо избърса сълзите си, но те продължиха да се стичат.
Лорен по-скоро бе готова да умре, отколкото да си го признае.
— Лорен, не плачи — умолително каза той.
— Това е от… моите алергии. — Тя неволно изхлипа.
Опита се да мине покрай него и да отиде в банята, но той я привлече към себе си. Тя припадна на гърдите му и остави сълзите си да се стичат на воля. Ник я стисна в прегръдките си и я целуна по челото.
— Чуй какво ще ти кажа, Лорен. — Гласът му звучеше като на човек, който отчаяно търси помощ. — Ти не ме обичаш. Преживя истински ад и си изплашена, затова чувствата ти са съвсем объркани в момента.
Той разбираше какво става с нея. Лорен бъркаше благодарността с любовта. Да, точно така беше. Не бе възможно да го обича. Тя беше прекалено добра за него, прекалено съвършена. И той не я заслужаваше. Трябваше да прекрати всичко това, преди да е станало твърде късно.
— Аз знам какво е в сърцето ми, Ник. Аз те обичам.
— Престани да повтаряш това.
Гласът му прозвуча гневно, но в същото време той трескаво я целуваше и беше толкова нежен, че Лорен не знаеше как да тълкува необяснимото му поведение. Не можеше да спре да го прегръща, да го докосва.
— Миличка, моля те, престани да плачеш.
Но тя продължаваше да ридае, притиснала лице в рамото му.
Ник докосна с устни шията й.
Обичаше това нейно ухание. Обхвана лицето й с длани и нежно пресуши сълзите й с целувки.
— Ти си толкова красива — прошепна той и устните му се впиха в нейните. Започна да трепери, като юноша, който за първи път докосва жена.
Боже мой, как само я желаеше. Не можеше да се преструва повече, че просто я утешава. Ръцете му се плъзнаха под фланелката и започнаха да галят топлата й копринена кожа. Желанието му бе така неистово, че го разтърси до мозъка на костите и дяволски го изплаши.
Не можеше да престане да я гали. Тялото й се притискаше в неговото и това бе толкова хубаво, толкова нежно… Той сваляше фланелката й и се опитваше да я целуне, докато й казваше, че не бива да правят нищо, за което ще съжаляват на сутринта.
Лорен се съгласяваше с него, но в същото време трескаво смъкна гащетата му. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му и преминаха към по-интимни ласки.
Пръстите й бяха вълшебни, лекото им докосване до слабините му го влуди. Беше твърд и целият пулсираше, когато усети, че няма да издържи и минута повече, ако тя продължава да го гали по този начин. Сграбчи ръцете й и ги положи на раменете си. Тогава я притисна грубо към себе си и докосването на облите й гърди едва не го погуби. Усещаше кадифената й кожа, докато се опитваше да я погълне цялата с устни.
— Почакай… — прошепна в един момент Ник и отиде до банята, за да вземе необходимото от несесера си за бръснене. Върна се и отново отрони колебливо: — Лорен, аз… — Може и да имаше някакви други намерения, но те мигновено се изпариха, когато тя обви ръце около него и го целуна.
Двамата паднаха заедно на леглото, сплели ръце и крака. Той легна върху нея и разтвори бедрата й. Погледна сочните й устни и изведнъж красотата й го изуми.
Обхвана гръдта й, пръстите му бавно опипваха твърдото зърно. Тя леко простена и затвори очи, давайки му да разбере, че това й харесва. Той го направи отново и отново, наблюдавайки растящата й възбуда.
— От безкрайно дълго време те желая — прошепна той. — От момента, в който те видях, исках тези дълги крака да обгърнат тялото ми. Само за това можех да мисля.
Лицето му бе потъмняло от страст, а сините му очи искряха. Лорен нежно прокара пръсти по твърдата извивка на брадичката му, а след това по шията.
— А знаеш ли какво друго желаех?
И след това той й показа с ръце и с устни за какво си е мислил. Знаеше къде да я докосне. Тя се притисна в него, милувките й ставаха все по-настойчиви, докато ноктите й не се забиха в раменете му. Тя започна да го моли да престане да я дразни.
Устните му я побъркваха. Пръстите му погалиха вътрешната част на бедрата й — толкова нежни, толкова чувствени. Той усети как тялото й се извива нагоре и се притиска в неговото. Чу я как простена, когато докосна малките косъмчета между бедрата й.
Правеше любов с нея, казваше й без думи колко много я обожава.
Лорен никога не беше изпитвала такова блаженство. Отново се надигна и с цялото си тяло, извито като дъга, се притисна към него, сега далеч по-настоятелно.
— Сега, Ник… моля те. О, боже, сега…
Той проникна в нея изведнъж, неспособен да се овладее. Сля се с нея, а когато тя го обгърна с дългите си крака, простена. Реалността беше много по-хубава от фантазиите. Лорен бе по-прекрасна, отколкото въобще би могъл да си представи. Потънал докрай в нея, той пое дълбоко дъх, за да се успокои и да се опита да забави движенията си.
— Това харесва ли ти?
— Да — простена тя.
— А това? — прошепна той и ръката му се плъзна между слетите им тела. Лорен изпадна в екстаз, обви с ръка шията му и го привлече за една дълга, жарка целувка.
— Не спирай — прошепна тя.
Той отново проникна дълбоко в нея. Тя повдигна бедра и страстно се притисна към него.
Никой от тях вече не бе в състояние да се овладее. Двамата бяха обзети от неистовото желание да стигнат до края.
Тя се предаде на оргазма преди него, започна да хлипа, завладяна от красотата на своето отдаване. Ник усети как тялото й трепери в ръцете му, как краката й се стягат около него и извика от удоволствие, когато проникна докрай… Никога по-рано не беше изпитвал такова блаженство.
Дълго време остана в нея и когато най-накрая нежно я притисна в обятията си, тя доверчиво се сви до него, а ръката й се отпусна върху гъстите косми на гърдите му.
Лорен беше като зашеметена, не можеше да говори. Когато отново бе в състояние да си поеме дъх, тя се надигна да го погледне в лицето.
Впери поглед в тези дълбоки сини очи, наситени с чиста страст и с усмивка се притисна цялата към него. Харесваше й да усеща мускулестото му тяло.
Тя го обичаше. Сега и завинаги, трябваше да си го признае. Тогава забеляза как тревогата се прокрадва в очите му и се опита да измисли някакъв начин да прогони разкаянието, което със сигурност скоро щеше да го обземе. Дари го с една безкрайно дълга целувка и отново му се усмихна.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита закачливо тя. — Аз наистина мога да стана много добра в тази работа.
Ник простена, а след това изведнъж се разсмя.
— Ще ме убиеш, ако станеш по-добра.
— И на теб ти хареса, нали?
