l:href='#note_1-8' type='note'>8.
— Добре — прошепна Лорен, но продължаваше да седи и да разбърква картите.
Най-накрая Джо ги взе от ръцете й и ги раздаде вместо нея.
— Знам, че според теб е минало много време, но… — започна Ник.
Тя не го остави да довърши.
— Няма да намерят пръстови отпечатъци. Няма да открият никакви веществени доказателства, които да ги отведат до него.
Ник седна на стола с лице към облегалката и подпря ръце на нея.
— Не го изкарвай супермен. И той е простосмъртен като всички нас. Ще обърка нещо и тогава ще го пипнем.
Тя взе картите си и ги огледа.
— Колкото по-рано, толкова по-добре, нали така?
— Разбира се.
— Добре, защо тогава не направим нещо, че това да се случи по-скоро? Мисля, че Уесън е прав. Може би утре сутринта трябва да отида да бягам сама, а после през целия ден да си върша работата из града. Той търси възможност и според мен ние трябва да му я дадем. А ти ще можеш да осигуриш моята безопасност.
Ник категорично отхвърли идеята й.
— Не смяташ ли, че трябва да обсъдим това, преди ти…
— Не! — прекъсна я той.
Тя успя да се овладее.
— Аз наистина смятам…
Ник не й даде да довърши:
— Обещах на брат ти, че няма да те изпускам от погледа си, и така ще бъде.
— Ей, Ник, я по-спокойно — намеси се Джо.
— Добре, прав си — съгласи се той.
Напрежението се отразяваше и на двамата. Лорен знаеше защо се чувства толкова отчаяна. Един психопат контролираше всеки миг от живота й. Да, именно това ставаше и, мили Боже, как го ненавиждаше само. Но защо Ник губеше самообладание? Би трябвало да е свикнал да работи под такова напрежение? До тази вечер се бе държал много безгрижно и изглеждаше твърд като скала. За бога, как бе успявал да бъде такъв ден след ден? Специалното подразделение, в което работеше, издирваше отвлечени деца. Тя не можеше да си представи нищо по-ужасяващо от едно дете в опасност. Сигурно напрежението бе огромно.
— Ти си експертът. Ще оставя на теб да решиш какво трябва да се направи. Ако не желаеш да ме оставиш да излизам сама, ще те послушам — рече тя.
Ник не можеше да проумее защо изведнъж отново бе станала толкова разумна.
— Как така? — попита той с подозрение в гласа.
— Не искам да правя работата ти по-трудна, отколкото вече е — отговори Лорен.
— Сега, след като и двамата се успокоихте, на мен някак не ми се ще да повдигам тоя въпрос — обади се Джо. Той изчисти една карта и си взе нова. — Щото знам, че Ник пак ще се разстрои, обаче…
— Какво имаш да ми казваш? — припряно попита агентът.
— Ако нашият човек не подаде глава от дупката си в рамките на следващите два дни, ще ме прехвърлят на друга работа.
Лицето на Ник потръпна.
— Откъде знаеш, че ще те преместят? — попита Лорен.
— Уесън решава тези неща. Прав съм, нали? — досети се Ник.
Джо кимна утвърдително.
— Според него извратенякът може би знае, че съм тук и ако аз вдигна голям шум около заминаването си, тогава е много вероятно да…
— Я почакай малко! — прекъсна го Ник. — По тази логика Уесън може да отзове и другите агенти, тъй че психопатът да се чувства по-комфортно. Имам една идея. Защо всички да не си съберем багажа сега и да заминем? Лорен може да остави входната врата отворена, тъй че за него няма да има никакви пречки да влезе вътре. Ето такава е горе-долу политическата стратегия на Уесън, нали Джо? Но самият той ще остане в Холи Оукс и още как, мамка му.
Джо посочи микрофончето, за да напомни, че Уесън може да ги слуша в момента, но на Ник въобще не му пукаше за това. Искаше Уесън да знае какво мисли той за неговите методи.
Ник свали иглата и вдигна микрофончето пред себе си:
— Ти искаш да си големият шеф, дето ще хване престъпника, нали, Джулс? На всяка цена. Такъв е планът ти, нали? Това постижение ще изглежда страхотно в досието ти. Твоите амбиции са далеч по-важни от сигурността на Лорен.
Отговори му гласът на Файнбърг:
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Ник, но аз контролирам линията, а не Уесън. А що се отнася до мен, ти, драги, приказваш дивотии.
Агентът явно правеше всичко възможно, за да предпази колегата си, ала усилията му не бяха оценени. Уесън не можеше да навреди на Ник в професионално отношение, а дори и да можеше, на него не му пукаше за това. Как ли би се почувствал, ако го изгонеха? Може би щеше да изпита облекчение, поне така си мислеше. „В лоша позиция си“, каза си той, но и това не можеше да го накара да се загрижи за себе си.
Моргенщерн беше прав. Ник имаше нужда от почивка. И от секс. Много секс, но не с коя да е жена. Той желаеше Лорен.
— Джин-руми.
Лорен се усмихна на Джо и му показа картите си. Той изпъшка.
Чайникът започна да свири. Тя стана, наля вода и в трите чаши, постави чайника обратно на печката и се обърна да излезе от кухнята.
— Ей, ами чая? — обади се Джо.
— Сега отивам на горния етаж. Иска ми се да си взема една гореща вана с много пяна.
Ник стисна зъби: защо, по дяволите, тя смяташе, че трябва да знаят за това? В главата му всичко се омеси и той можеше да мисли единствено за нейното сочно тяло, покрито с прозрачна пяна. Искаше му се да я последва и да се гмурне във ваната заедно с нея. Вместо това се отправи към гостната и взе студен душ.
Джо гледаше някакъв филм на долния етаж, ето защо Ник се облече с дънките си и любимата си стара фланелка и отиде в стаята на Лорен, за да гледа „Преглед на спорта“.
Тео се обади, за да провери какво става. В Бостън бе късно, но брат му никога не спеше. Беше в настроение да говори за последния странен случай, по който водеше дело. Ник се постара да го слуша внимателно, но не можеше да откъсне погледа си от вратата на банята.
— Всичко наред ли е при теб? — усъмни се Тео.
— Разбира се, знаеш как са нещата. Само чакането направо ме побърква.
— Как така не казваш нищо за Лорен? Не съм я виждал от години. Хващам се на бас, че много се е променила. Как изглежда?
— Тя е сестра на Томи. Ето как изглежда.
Голяма грешка, осъзна Ник веднага щом думите излязоха от устата му. В гласа му бяха прозвучали отбранителни нотки, а Тео имаше репутацията на първокласен прокурор. Той веднага го атакува по най- уязвимото място.
— Значи така стоят нещата, а?
— Не разбирам за какво говориш. Нищо не е станало.
— Томи знае ли?
— Какво да знае? — опита се да шикалкави Ник.
— Че си хлътнал здравата по сестра му.
