— Разбира се, стига да побързаме. След час трябва да посрещнем Томи и Ноа. Имаме достатъчно време да вземем душ и да се преоблечем.
Щом пристигнаха у дома, тя изтича нагоре по стълбите и едва не се блъсна в Джо, който слизаше.
— Току-що направих обиколката, всичко е здраво заключено — увери я той.
Ник внимателно разпери роклята върху масата в трапезарията и тръгна към кухнята да вземе нещо студено за пиене.
Лорен се разбърза да се приготви. Втори път нямаше да направи същата грешка и да излезе от банята, облечена с грозен, стар халат. Ето защо взе със себе си всичко, което щеше да й трябва, дори и обувките си с каишка около петата.
Двайсет и пет минути по-късно тя реши, че изглежда чудесно. Тази вечер щеше да покаже на какво е способна. Затова облече
Лорен се гласеше пред огледалото. Дори накъдри косата си, но тъй като нямаше никакъв опит, изгори ухото си. Впери поглед в отражението си и силно изохка. Защо ли си даваше толкова труд да изглежда хубава? Държеше се като тийнейджърка, преживяваща мъките на първата си любов.
Мили боже, дали не се влюбваше в него? При мисълта за тази възможност по гърба й пролазиха ледени тръпки. Щом приключеше работата си, той щеше да си замине.
„Това е налудничаво!“, прошепна тя и хвърли четката за коса на масата. Не можеше толкова глупаво да хлътне по приятеля на големия си брат.
Съвсем рухна психически, когато Ник влезе в стаята и почти не я забеляза. След като й хвърли един бърз поглед от горе до долу — вероятно за да се убеди, че не е разменила обувките си, — той й каза, че Пит е на телефона. И след като свърши разговора си с Джо, желае да говори с нея. Гласът му звучеше напрегнато и тя се зачуди защо ли изглежда толкова умислен.
Гледаше някъде през нея.
— Нищо важно — каза той. — Просто иска да чуе как се справяш.
Ник се отправи към банята, но минавайки покрай Лорен, го лъхна ароматът на парфюма й. Престори се, че не го е забелязал, точно както се беше престорил преди малко, че не е видял колко невероятно секси изглежда тя в тази тясна черна рокля. Докато не затвори вратата зад себе си. Тогава се облегна на нея, наведе глава и прошепна:
— По дяволите, аз съм в беда!
Отидоха да вземат Ноа и Томи с петнайсет минути закъснение. Ник подкара по алеята за коли зад сградата на абатството и спря пред стълбището. Двамата с Лорен тъкмо слизаха, когато Томи се появи на вратата и притича надолу по стълбите. Ноа не се виждаше никъде.
Той прегърна Лорен.
— Добре ли си?
— Чудесно — увери го тя.
— Върни се в колата. — Той отвори вратата, явно много разтревожен. — Ник, това е лоша идея.
— Къде е Ноа? — попита агентът. Той изчака Томи да се настани на задната седалка и се намести зад волана.
— Идва — отвърна Томи. — Хайде да вземем храна за вкъщи от някой ресторант и да отидем у Лорен да хапнем. Не ми харесва идеята тя да излиза на публични места. Опасно е.
Лорен се обърна, за да може да вижда лицето му.
— Томи, не мога непрекъснато да стоя заключена. Идеята е да ни виждат заедно, не помниш ли?
— Знам каква е идеята — троснато изрече той. — Предизвикай смахнатия и го накарай да те преследва.
— Той може да я преследва с години — тихо отрони Ник. — Но ние бихме предпочели това да стане по- скоро. Ще бъдем готови и ще го чакаме.
— Повтарям ви, че тази идея не е добра. Нещата може да се объркат…
— Ти знаеш ли, че има агенти, които ни наблюдават в момента? — прекъсна го Лорен.
Тя не беше сигурна дали това е вярно. Само се опитваше да успокои брат си.
— Къде са? — попита той и изви глава, за да погледне през задния прозорец.
— Не бива да ги виждаш — рече авторитетно Лорен.
Тогава Томи като че ли малко се успокои.
— Е, добре. Мамка му, забравих си портфейла!
— Не биваше да казваш това, докато не ти представят сметката в ресторанта — пошегува се Ник.
— Изчакайте ме само минутка.
Лорен видя как брат й изтича нагоре по стълбите и се скри отново в къщата.
— По-нервен е, отколкото беше в Канзас Сити.
— Напълно разбираемо е.
След минута Томи се появи. Слизаше, като вземаше по две стъпала наведнъж. Ноа го следваше по петите.
Именно в този момент Ник и Лорен забелязаха с какво е облечен Ноа. Ник пръв започна да се смее, но Лорен бързо се присъедини към него.
Беше се облякъл като свещеник — с черни одежди, черна свещеническа риза и бяла римска яка.
— Той ще отиде направо в ада — изпъшка Ник.
Лорен трябваше да извърне глава, за да престане да се киска.
— Мислиш ли, че носи пистолет? — попита тя.
— Задължително — отвърна Ник.
— През цялото време ли?
— Дори и нощем — успокои я той.
Ноа не си направи труд да ги поздрави. Той бе решен да накара Томи да се съгласи с него за нещо, за което двамата явно бяха спорили.
— Казвам ти, не е нормално!
— За теб може да не е — отвърна му Томи.
— За никого не е нормално — изсумтя Ноа.
Ник предположи за какво е тази караница.
— Обетът за безбрачие, нали?
— Да бе — възнегодува Ноа. — Свещеникът никога да не стигал до секс… Това просто не е справедливо.
Ник се разсмя. Томи поклати глава, а след това се опита да смени темата.
— Къде ще ядем?
Ала Ноа не желаеше да отстъпи. Той просто не можеше да преглътне обета за безбрачие.
— Това не е здравословно — продължаваше да нарежда агентът. — Ти дори не забелязваш всички тези жени, дето идват при теб. Така ли?
Томи започваше да губи търпение.
— Да, забелязвам ги — каза той. — Но не им обръщам внимание.
— Точно това имам предвид.
— Да, знам — сряза го Томи. — Не е нормално. Хайде сега престани.
Ноа реши да му угоди.
— По дяволите, много хубаво миришеш, Лорен. Или това ухание идва от Ник? — пошегува се той.
Преди някой от двамата да успее да отговори, Ноа вметна неочаквано:
— Не сте ли забелязали, че в тоя град има безбожно много пикапи? Те са навсякъде, дявол ги взел! Предполагам, че Уесън проверява номерата на всичките. Нали така?
Този въпрос сложи край на безгрижното настроение и разговорът стана сериозен.
— Днес по-рано му се обадих да разбера дали има някакви новини. Предполагах, че е проверил
