във въздуха ще зацапа струните, ако органът не е лъснат, преди да го използват отново.
— Какво ще правиш с тази видеокамера? — попита го Ник.
— Бащата на Мишел ме помоли да заснема церемонията от галерията — обясни той. — Вече са си наели професионален фотограф, който да снима долу, но предполагам, че той иска снимки и от друг ъгъл. Нямам нищо против да го направя — добави Джъстин с широка усмивка. — Ще ми плати сто долара, парите ми трябват. Освен това той е поканил Марк, Уили и мен на приема, ще има безплатно ядене и бира. Ти ще дойдеш ли на сватбата?
— Не бих я пропуснал — отговори Ник.
— Тогава ще се видим по-късно — рече припряно Джъстин и отново забърза напред. — Само се надявам църквата да е готова навреме. Имам да свърша цял куп работа преди седем.
Пак се отдръпнаха настрана, за да може Джъстин да отвори портата от ковано желязо и да се изкачи по стълбите в галерията.
— Какво искаше да ми кажеш? — попита Ноа, след като последва Ник до най-задната скамейка.
— Имам чувството, че работата не е наред.
— С Бренър ли?
Ник кимна утвърдително.
— Може би ще бъда убеден, след като получа докладите. Вече имаме отпечатък от палец, във всеки случай частичен. Сега сравняват гласовете от двата записа. Когато резултатите потвърдят, че Бренър е човекът, когото издирвахме, ще се успокоя. Но дотогава…
— Искаш да остана.
— Да. Знам, че Пит ще те извика за ново назначение…
— Ще се опитам да го отложа. Освен това най-късно до утре ще научим какви са заключенията на специалистите.
— Наистина оценявам това, което правиш, Ноа.
— Щом имаш чувството, че работата не е наред, аз оставам. Трябва ли да продължавам да нося тази рокля?
Ник се усмихна.
— Вероятно ще се наложи, докато не напуснеш Холи Оукс. Твърде много хора знаят, че си свещеник. Нека да оставим нещата така.
Ник огледа Ноа от горе до долу и полюбопитства:
— Чудя се само къде криеш пистолета си? А, сетих се — прикрепил си го с каишка на глезена. — Ник погледна към краката на Ноа. Изпод дългите поли на расото се подаваха носовете на черните му спортни обувки.
— Твърде трудно е да го извадиш оттам — отговори Ноа. Той повдигна широкия ръкав, покриващ лявата му ръка. Кобурът беше прикрепен с каишка точно под лакътя му. — Благодаря на Бог за това, че ги има лепенките „Велкро“.
— Добре си го измислил — похвали го Ник.
— Кажи ми едно нещо. Не би ли трябвало да обясниш на Том и Лорен, че все още имаш някои резерви?
— Какво да им кажа? Доказателствата изглеждат доста убедителни. А и само Бог знае какво друго има Уесън срещу Бренър. Освен това Лорен и Томи дълго време живяха под огромно напрежение, а и Лорен очаква с нетърпение сватбата на приятелката си. Искам да може да се забавлява тази вечер. Ти дръж Томи под око, а аз ще се погрижа за нея.
— Не, няма да работя по този начин. Ти прави каквото искаш с Лорен, но аз ще предупредя Том да си отваря очите. Поне докато ти не се убедиш, че престъпникът наистина е заловен.
— Добре.
— Каза ли на Пит за съмненията си?
— Да. — Ник пъхна ръце в джобовете си. — Според него не съм бил обективен, защото съм бил прекалено лично ангажиран.
— Той може да се окаже прав.
— Когато пристигнат докладите, ще престана да се притеснявам.
— А след това какво?
— Отиваме си у дома — каза Ник: — Нов ден, нов късмет.
— Ще си тръгнеш просто ей така и ще я оставиш ли? — недоверчиво попита Ноа. — Тя е най-хубавото нещо, което някога ти се е случвало в живота. Но ти си прекалено бъзлив, за да поемеш отговорност. Направо си смахнат. Знаеш ли го?
Ник отговори на въпроса, като се обърна и се отдалечи.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В шест без петнайсет бащата на Мишел се върна от абатството, за да докладва, че скелето е махнато и че централната пътека е застлана с червен килим. Цветарката и нейната помощничка трескаво работеха, като връзваха букети отзад на всяка скамейка. Той каза на жена си, че работата е на косъм, но е напълно сигурен, че когато гръмне сватбеният марш, църквата ще е готова.
Майката на Мишел, едно истинско видение в син шифон, продължаваше да се притеснява, но младоженката прие последните й вдъхновени идеи с лекота. Тя седна на леглото, облегна се на таблата и взе да наблюдава как Лорен се облича, докато споделяше с нея последните клюки.
— Вече са повдигнали обвинение срещу Лони в палеж. Да се надяваме, че ще го тикнат в затвора до края на живота му. Толкова много пъти се е измъквал през последните две-три години. Заслужава да изгние зад решетките. — Тя млъкна, за да отпие глътка лимонада. — Всички все още са шокирани след разкритията за Стив. Не си вдигай косата, Лорен, остави я пусната.
— Добре — съгласи се тя. Взе копринената рокля в прасковен цвят от стола и бързо я облече. С гръб към Мишел закопча ципа и намести корсажа. След това се обърна и широката пола се разпери около глезените й. — Какво ще кажеш? Става ли или не? Бих могла да облека и синята рокля на „Версаче“, но си помислих, че този цвят ще подхожда повече на тъмнорозовите рокли на другите шаферки.
Госпожа Брокман за пореден път влезе в спалнята, за да се опита отново да накара дъщеря си да побърза. Закова се на място, щом видя Лорен.
И двете, майката и дъщерята, направо онемяха. Лорен се смути под втренчените им погледи.
— Кажи нещо, Мишел — настоя тя. — Харесваш ли роклята ми или не?
— Изглеждаш като принцеса от приказките — прошепна Мишел. — Нали така, майко?
— О, да — съгласи се тя. — Скъпа моя, ти си направо прелестна.
Мишел тромаво се смъкна от леглото и се изправи. Майката забеляза гримасата й.
— Новата шина все още ли е неудобна?
— Малко — призна Мишел. Тя не откъсваше очи от Лорен. — Ех, ако можех да изглеждам така! Обърни се и се погледни в огледалото. Майко, Лорен няма ни най-малка представа колко е красива. Тя не вижда себе си по начина, по който я вижда целият свят. Би трябвало да я накарам да надене един чувал на главата си, защото иначе в църквата всички ще гледат само нея.
— Не, те няма да откъсват очи от красивата младоженка. — Лорен се разсмя. — Е, ще бъдеш красива веднага щом свалиш тези смешни слонски ролки от главата си и облечеш нещо. Или може би възнамеряваш да отидеш до олтара с този стар халат?
— Да, точно така, накарай я да побърза. Тя не иска да ме чуе и ще закъснее за собствената си сватба — намеси се госпожа Брокман. — Аз съм твърде стара за това напрежение — добави тя. — Не бях в първа младост, когато родих Мишел.
— Да, майко — усмихна се тя. — Бях бебето на критическата ти възраст и ти се отнасяш много критично към мен.
Майка й се усмихна.
— Ти беше истинска благословия. А сега се облечи или ще пратя баща ти тук.
Мишел пристегна колана на халата си и започна да измъква бодливите ролки от косата си.
— Лорен, сутиенът ти се подава — каза тя. — Точно под презрамките.
