Беше истинско удоволствие да ги венчае. Усмихна се, когато Кристофър надяна брачната халка на пръста на Мишел. Ръката й така силно трепереше, че младоженецът не успя да сложи халката при първия опит. Кристофър беше солиден и надежден мъж.
Томи ги благослови и се обърна да се изкачи по стъпалата. Хорът започна да пее „О, безценна любов“. Докато роднините кротко се настаниха на предните скамейки, самите младоженци, придружени от кума и главната шаферка, последваха Томи до олтара. Зад гърба му отидоха до столовете, сложени до стената и седнаха. Лорен оправи дългия шлейф на венчалната рокля на Мишел и след това се настани до нея. Никой от тях нямаше да става оттам, докато не получеха причастие.
Двете момчета иподякони, братовчеди на Мишел, седнаха от другата страна на олтара, до вратата на сакристията. Ноа се бе изправил до тях. Когато заобикаляше олтара, Томи забеляза нехайно облегналия се на стената Ноа. Изгледа го намръщено и му направи знак с ръка да застане прилично. Ноа веднага го послуша.
Тогава Томи се обърна към паството. Наведе глава, опря ръце в масата за причастие и бавно коленичи.
И точно в този миг забеляза цветята. Там, под олтара, бе скрита красива кристална ваза, пълна с бели лилии. Предположи, че цветарката ги е оставила там, за да не пречат, докато подготвят олтара за сватбената церемония. Онзи, който бе сложил бялата ленена покривка върху мраморната маса, просто бе забравил да върне цветята обратно. Томи се наведе да вземе вазата и в момента, когато я вдигаше, зърна тъничкия като игла червен лъч, мигащ насреща му.
Слисан, той се приведе още, за да види по-отблизо. Тогава забеляза овалния предмет, прикрепен под масата за причастие. Беше голям колкото тухла и омотан с дебел слой тиксо. От него излизаха червени, бели и сини жици, а в средата имаше червена лампичка.
Той знаеше точно какво вижда в момента. Това беше бомба. И по размерите й си личеше, че може да вдигне цялата църква във въздуха. Мигащата червена светлинка показваше, че бомбата е активирана.
— Боже мой — прошепна Томи стъписан. Не можеше да помръдне от мястото си.
Сърцето му сякаш спря да бие. Първата му реакция беше да скочи и да предупреди с вик всички, но успя навреме да се овладее. Трябваше да стои спокойно. Последното нещо, което искаше да направи, бе да предизвика паника. Пусна вазата, но след това успя да я грабне, преди да се е преобърнала. Ръцете му трепереха, усети как по челото му избиват капки пот.
За бога, какво би трябвало да стори? Все още подпрян на едно коляно, той се обърна към Ноа и му направи знак да се приближи.
Агентът видя шокираното му изражение и помисли, че му е прилошало. Лицето му беше сиво като мраморната маса за причастие.
Свещеникът трябваше да се вкопчи в ръба й, за да се изправи. Мислеше единствено за това как да изкара богомолците навън от църквата. Виеше му се свят. Не бяха изминали повече от четири-пет секунди, откакто бе коленичил, но все пак това бе достатъчно, за да започне тълпата да се чуди какво прави той. Хвана се за масата с една ръка, грабна вазата с другата и се изправи точно в момента, когато Ноа стигна до него. Томи си наложи да се усмихне, сложи цветята на масата до микрофона и след това отстъпи назад. Не искаше микрофонът да улови шепота му.
Ноа застана пред Томи, с гръб към богомолците.
— Какво има? — прошепна той.
Томи се наведе по-близо към него:
— Под олтара има бомба.
Изражението на Ноа не се промени. Той хладнокръвно кимна:
— Нека да погледна.
След това се обърна към тълпата, набързо направи кръстен знак с ръка, както го беше учил Томи и коленичи. Искаше богомолците да си помислят, че участва в церемонията. Сведе глава, приклекна и се наведе. „Божичко“, прошепна той. Бе поискал да види с какво си има работа, надявайки се, че това е някакво просто домашно направено устройство, което лесно би могъл да обезвреди. Но от пръв поглед разбра, че взривното устройство е дяволски сложно, за да успее да се справи. Само специалист можеше да каже кои жици да бъдат отрязани. Но откъде, за бога, щяха да намерят сапьор в един такъв малък град като Холи Оукс?
Ноа се дръпна назад и погледна към Томи.
— Не мога да го обезвредя.
— Добре тогава, ще трябва да изкараме всички тези хора навън — прошепна свещеникът. — Ще извикам Кристофър да помогне. Ти накарай иподяконите да се размърдат.
Томи забърза към младоженеца, правейки знак на Кристофър да стане и да дойде при него. Не искаше Мишел да чуе какво ще му каже. Тя го наблюдаваше внимателно с озадачено лице, а след това се наведе към Лорен и й прошепна нещо. Приятелката й учудено поклати глава, показвайки, че няма понятие какво прави Томи.
Томи прошепна напрегнато:
— Трябва да помогнеш да изкараме всички хора навън. Под олтара има бомба. Не искаме никой да изпада в паника — добави той, като видя изуменото лице на Кристофър. — Можем да се справим с това. Хората ще последват теб и Мишел. А сега върви — нареди му той.
— Пещерата! — досети се Кристофър. — Кажи на всички да ни последват до пещерата, все едно че съм приготвил някаква изненада за Мишел.
— Да, добра идея — отвърна Томи с нисък глас.
Той бързо се обърна и тръгна обратно към олтара. Нагласи микрофона, пое си дълбоко дъх и каза:
— Дами и господа, Кристофър има изненада за Мишел. Моля, последвайте младоженците до пещерата в подножието на хълма.
Кристофър вече бе стигнал до Мишел. Тя изглеждаше съвсем слисана, когато той й помогна да се изправи на крака, а след това я грабна в прегръдките си.
— Кристофър, какви ги вършиш? — прошепна тя.
— Просто се усмихни, скъпа. Трябва да излезем оттук.
Мишел обви ръце около раменете му и се усмихна, както й беше наредил.
— Ще ми хареса ли тази изненада? — прошепна тя.
Кристофър не й отговори. С бързи крачки премина покрай олтара, слезе по стъпалата и тръгна по централната пътека.
Неговият ентусиазъм накара Лорен да се усмихне. Тя и кумът Дейвид изчакаха Томи да довърши съобщението си. След това се изправиха. Лорен хвана под ръка Дейвид и последва невестата и младоженеца, но с много по-спокойна крачка.
През тълпата премина учуден шепот. Всички станаха доста шумни, когато започнаха да събират нещата си. Избутаха поставките за коленичене и тръгнаха да излизат от църквата.
Старк не можеше да повярва на очите си — те си отиваха! Не, крещеше цялото му същество. Това не го устройваше. Никой не можеше да напуска така църквата. За каква изненада дърдореше тоя свещеник? За нея не беше споменато нищо по време на репетицията. Пещерата ли? Защо хората отиваха до пещерата? Какво ли беше пропуснал той? Умът му вече трескаво работеше, мислите му съвсем се объркаха. Това не го устройваше. И Лорен си тръгваше. Не! Сега тя минаваше покрай олтара. А така го беше планирал! „Мулето“ трябваше да види всичко.
Свещеникът отново заговори по микрофона:
— Онези от вас, които са близко до страничните врати, могат да излязат през тях. Така ще стане по- бързо.
Старк се тресеше От ярост. Усещаше, че губи контрол над себе си, че се разпада. Но точно когато се канеше да скочи на крака и да започне да стреля, видя как се отваря страничната врата и в рамката й се появи самото „муле“. Агентът се мъчеше да влезе вътре, проправяйки си път през напиращата навън тълпа. Най-накрая Николас беше пристигнал. „Хайде, хайде, всичко е наред“, прошепна си той. Искаше му се да извика от радост. Толкова се развълнува, като видя „мулето“, че му се прииска да му помаха! „Радвам се да те видя, Николас!“
Все още имаше време… време за шоу… Но само ако действаше бързо! Като насочи пушката нагоре, той
