се прицели в първата си мишена. Тръпката беше толкова силна, че не знаеше дали ще може да се овладее. Погледна през оптическия мерник и плъзна пръст върху спусъка. „По-спокойно сега, изчакай!“, говореше си той.
Ноа тъкмо беше избутал иподяконите към страничната врата и се обърна да пресрещне Лорен, преди да е стигнала до централната пътека. Нямаше намерение да я изпуска от погледа си. Тя щеше да напусне църквата заедно с него и Томи.
Ноа беше на около десетина крачки от свещеника, когато зърна светлинния лъч да подскача по стената. Мигновено реагира.
— Снайпер! — извика той, измъкна собствения си пистолет от ръкава си и се втурна към Томи. Без да откъсва очи от балкона за църковния хор, той стреля срещу източника на светлината.
Ник бе видял лазерния лъч да подскача покрай олтара към Томи точно когато Ноа извика предупредително.
— Легни на земята! — кресна той, докато трескаво си пробиваше път през стъписаната тълпа.
Томи нямаше време да реагира. Чу се съскащ звук и една отломка от олтара хвръкна във въздуха. В един миг Ноа и Ник крещяха, в следващия Ноа стреляше по балкона, докато се хвърляше върху Томи, за да го събори на пода. Докато двамата падаха, главата на Ноа се удари в ръба на мраморната маса и той остана да лежи като мъртъв върху него. Томи го избута да се освободи и се помъчи да изтегли тялото на изпадналия в безсъзнание агент зад някакво прикритие. Докато го дърпаше назад, видя, че от рамото на Ноа тече кръв.
Писъците на паникьосаната тълпа, която трескаво се боричкаше да напусне църквата, пронизаха въздуха. Пътеките бяха претъпкани с изпаднали в истерия мъже и жени. Ник държеше своя пистолет „Зиг Зауер“ с дясната си ръка и си пробиваше път напред, като избутваше хората пред себе си. Пъхна другата си ръка отзад под сакото и измъкна заредения „Глок“ изпод колана на панталона. Скочи на една скамейка и откри огън. Тичайки по скамейките, той започна да стреля ту с единия пистолет, ту с другия, опитвайки се да прикове копелето на място.
Старк се шмугна зад парапета. Какво ставаше? Русокосият свещеник бе измъкнал пистолет и бе започнал да стреля по него, а той бе успял да даде само няколко изстрела. Бе видял как отец Том пада, а след това падна и другият свещеник и беше сигурен, че ги е улучил и двамата.
Сега трябваше да пипне Лорен. Старк вдигна малко по-нагоре пушката и я хвана в оптическия си мерник. Тя беше на колене в подножието на олтарните стъпала. Мъчеше се да стане, когато той стреля. Лорен падна отново, но той не можеше да прецени дали куршумът я е улучил. Непрекъснато стреляха по него. Старк изпусна пушката и запълзя по корем към вратата в пода. Трябваше да вземе видеозаписа. Във въздуха около него свистяха куршуми. Когато посегна към видеокамерата, един едва не го улучи в ръката. Не успя да я грабне, но не можеше да си тръгне без нея. Изпълзя до отдушника в съседство с органа, а след това дръпна шнура. Наоколо отекнаха изстрели и писъци. Камерата падна с трясък на пода и се разби, а той я издърпа към себе си. Само след миг касетата със записа беше в ръката му. Пъхна я в джоба на якето си, а след това с мъка се мушна зад органа и отвори вратата в пода. Първо спусна краката си и се смъкна долу върху издатината, която бе вградил на тавана. След това посегна нагоре, затвори вратата и сложи резето.
Беше много шумно и той не се притесняваше, че някой може да го чуе как се спуска от тавана. Приземи се в канцеларията на църквата, отвори вратата и надникна навън. В преддверието нямаше никой, но той можеше да види тълпата, която се блъскаше да излезе през централните врати. Старк реши да се смеси с останалите. Притича през преддверието и се мушна сред хората. Една стара жена се вкопчи в ръката му, за да не я блъснат напред, той я прегърна и й помогна да излезе навън.
Погледна назад и едва се сдържа да не се разсмее. Николас вероятно все още продължаваше да се бори с тълпата, опитвайки се да се добере до желязната врата. Най-накрая щеше да стигне до нея по стълбите, но дали щеше да открие изхода в пода? Едва ли той беше така хитро замаскиран. Старк ясно си представяше как „мулето“ стои там и се оглежда озадачено. Къде бе изчезнал Джъстин Брейди? Да, ето кого търсеше „мулето“. Но когато агентът на ФБР го видеше следващия път, Старк бе сигурен, че няма да го разпознае. Брадата му щеше да е обръсната, подстрижката на фермер щеше да е заменена с по-дълга модерна прическа, косата — боядисана в друг цвят. Щеше да промени и цвета на очите си, може би щяха да станат зелени или сини. Имаше такава хубава колекция от контактни лещи — всички цветове на дъгата бяха на негово разположение.
Старк вярваше, че е майстор на дегизирането. Тайната се състоеше в незабележимите промени. Нищо драстично, просто мъничко от това, мъничко от онова и се получаваше огромна разлика. Ами че и собствената му майка не би го познала днес, ако се бе приближил до нея. Разбира се, майка Милисънт не виждаше много в последно време, както гниеше в задния двор под петуниите, към които толкова много беше привързана. Все пак, ако можеше да го зърне с тази фермерска премяна, Старк бе сигурен, че това щеше да й достави истинско удоволствие.
Той не пусна старата жена, която се беше увесила на ръката му, а я помъкна със себе си, когато зави покрай ъгъла. Гледаше да е близо до сградата, та когато „мулето“ стигнеше до балкона на църковния хор, да не може да го види през прозореца.
Старата вещица плачеше. Щом стигнаха до страничната врата на църквата, през която тълпата се изсипваше на улицата, тя започна да се съпротивлява.
— Пуснете ме. Трябва да намеря съпруга си. Помогнете ми да го открия.
Старк я блъсна и тя падна в храстите. След това той продължи напред, като си проправяше път през множеството. Обърна се още един път, за да се увери, че агентът не е по петите му.
В този момент отец Том изскочи от църквата и тълпата се раздели да му направи път. Носеше на ръце другия свещеник. Белите одежди на Том бяха изцапани с кръв, но самият той не изглеждаше никак зле. И Лорен! Всемогъщи боже, тя излизаше през вратата заедно с него.
Старк беше толкова шокиран да ги види двамата все още живи и здрави, че едва не им извика. Дръпна се до стената, притиснал рамене към студения камък. Какво да прави? Нямаше време за нов план, но се налагаше да предприеме нещо, преди шансът да му се е изплъзнал.
Сега тълпата заобиколи Том. Старк наблюдаваше как той бавно положи другия свещеник на тревата, а след това се наведе над него и му прошепна нещо в ухото. Несъмнено се молеше за него, сякаш от това щеше да има някаква полза.
Само че свещеникът, когото бе застрелял, не беше свещеник, нали така? Той имаше пистолет. Той беше „муле“. Как смееха да го мамят така? Той си беше агент и още как. Но сега умираше.
Старк отчаяно искаше да убие Том, но все пак разбираше, че няма как да се прицели право в него — твърде много хора се щураха наоколо.
Насочи вниманието си към Лорен. Лесни жертви, помисли си той. Тя се беше изправила до страничната врата, притисната до стената и се стараеше да стои настрана от тълпата. И току се обръщаше, и опитваше да надникне вътре. Беше на не повече от десетина метра от него. Изглеждаше замаяна и това му даваше допълнително преимущество.
Старк извади пистолета от джоба си и го скри под якето.
— Лорен! — извика той, стараейки се гласът му да звучи жално и отпаднало.
Наведе глава, преви се на две, но погледна крадешком, когато отново я извика.
— Лорен, раниха ме. Моля те, помогни ми. — Залитна към нея. — Моля те.
Лорен чу Джъстин Брейди да я вика и без да се колебае нито за миг, тръгна към него.
Той нарочно се спъна и издаде силен стон. Вярваше си, че е отличен актьор.
Лорен направи една крачка към Джъстин, но усети пронизваща болка в глезена на левия си крак. Най- вероятно се беше наранила, когато една от шаферките я бе блъснала на пода, опитвайки се да я изпревари на пътеката. Усети, че обувката й се напълни с кръв.
Куцаше, но се движеше колкото бе възможно по-бързо. Когато се приближи към него, изведнъж спря. Нещо не беше съвсем наред. Гласът на Ник отекна в мислите й: Не вярвай, каквото и да ти кажат! И точно в този миг тя погледна надолу и разбра какво не е наред.
Джъстин видя как тя отстъпи крачка назад. Той бе пъхнал дясната си ръка под якето, държеше пистолета, притиснат към гърдите си. Препъваше се и вървеше към нея, наполовина приведен, стараейки се да покаже, че изпитва ужасна болка.
