Лорен издърпа корсажа, но бялата дантела продължаваше да се показва.
— Нямам други сутиени тук.
— Тогава не го носи — предложи Мишел.
Майка й ахна.
— Как тъй ще влезе без сутиен в Божия дом?
— Майко, аз не й предлагам да влезе по монокини. Никой няма да разбере дали носи сутиен или не. Роклята е от релефен плат.
— Бог ще разбере — обяви майка й. — Ще отида да донеса безопасните игли.
Веднага щом вратата се затвори зад нея, Мишел въздъхна:
— Нервите й са съсипани, а и татко е така. Тая сутрин очите му бяха пълни със сълзи. Каза ми, че ще изгуби малкото си момиченце. Нали звучи много мило?
Лорен издърпа един стол, за да може Мишел да седне пред тоалетната масичка.
— Да, мило е — каза тя. — Не му ли напомни, че вие двамата с Кристофър ще живеете на две преки оттук?
— Няма да е същото — замислено рече Мишел. — Той ще плаче, докато ме води към олтара, а и аз ще се разплача, ако църквата не е готова.
Лорен взе четката за коса и я подаде на приятелката си.
— Осъзнаваш ли каква късметлийка си само? Имаш такива любящи родители и си на път да се омъжиш за най-прекрасния мъж. Искрено ти завиждам — добави тя с въздишка.
Мишел погледна приятелката си в огледалото.
— Няма да мине много време и аз ще ти помагам да се приготвиш за твоята сватба.
Лорен можеше да й каже истината — че всичко е било лъжа и че тя и Ник няма да се женят, но запази мълчание. Днес беше денят на Мишел и тя не искаше приятелката й да изгуби нито една минутка, мислейки за нещо друго.
— Не се вживявай чак толкова в моите неща, че мама и на теб ще ти намери работа. Така се оправя със сълзите — обясни Мишел. — Тя накара горкичкия татко да тича из целия град. Той вече направи две експедиции до абатството. Първо го принуди да отиде да види със собствените си очи, че скелето е махнато. След това — да се върне там, за да се увери, че цветята са пристигнали. И преди да ни закара до църквата, татко трябва да отиде до къщата на семейство Вандерман и да вземе Беси Джийн и Виола.
— Беси Джийн си има кола.
— Виждала ли си я въобще някога да шофира?
— Не, но съм виждала автомобила в гаража й.
— Тя не иска да шофира, а да си има шофьор. Казала на мама, че при това натоварено движение напоследък е много опасно да караш кола.
— Натоварено движение в Холи Оукс!
Двете избухнаха в смях.
— И трябва да ти е ясно едно нещо — добави приятелката й. — Тя обвинява за всичко католиците. Казва, че караме като луди.
Пак се разсмяха, но майката на Мишел сложи край на разговора им, като влетя отново в спалнята.
— Мишел, умолявам те, облечи се! — Тя тръгна към Лорен, като размахваше две гигантски безопасни игли. — Само тези успях да намеря — каза тя с извинителен тон и прихвана сутиена на Лорен за подплатата на роклята.
В седем без двайсет Мишел най-после беше готова да тръгне за църквата. Украсената й с мъниста сватбена рокля с цвят на слонова кост представляваше копие на един модел на Вера Уонг — беше го видяла в модно списание и се беше влюбила в него. Идеално подхождаше на дребната й и с тънка талия фигурка. Когато Мишел най-накрая се обърна и застана пред майка си и Лорен, двете грабнаха носни кърпички да попият сълзите си.
— О, Мишел, толкова си красива! — прошепна Лорен. — Невероятно красива.
— Татко ти ще се разплаче, като те види! — обяви майка й, подсмърчайки.
Мишел оправи воала си, а след това стисна ръката на приятелката си.
— Добре, готова съм. Да тръгваме. Докато вървеше към вратата, извика:
— Лорен, не забравяй да си сложиш колието, което ти подарих.
Тя щеше да го забрави, ако Мишел не беше й напомнила. На вечерята след репетицията за сватбата Мишел бе подарила на всички шаферки по една изящна златна верижка.
След няколко опита успя да закопчее верижката. След това се изправи пред голямото огледало и си сложи диамантените обеци. Единственото друго бижу, което носеше, бе годежният пръстен. Тя протегна ръка напред и дълго се взира в искрящия диамант. Сълзи замъглиха погледа й. Сърцето й сякаш щеше да се пръсне. Помисли си да свали пръстена и незабавно да го върне на Ник, но после промени решението си. Щеше да изчака да мине сватбеното тържество. Тогава щеше да му върне пръстена и да му каже „довиждане“.
Мили Боже, как изобщо някога щеше да преживее това? О, колко много го обичаше. Той бе влязъл в живота й и го беше променил завинаги, защото я бе накарал да отвори очите и сърцето си за света наоколо.
Как изобщо бе възможно да прекара останалата част от живота си без него? Лорен впери поглед в образа си в огледалото и бавно изопна рамене. Да, сърцето й щеше да е разбито, но тя щеше да оцелее.
Сама, отново.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Църквата беше така претъпкана, сякаш всички жители на Холи Оукс бяха поканени на сватбата — така реши Ник, докато стоеше в дъното на църквата и наблюдаваше прииждащите хора. Няколко семейства се опитаха де се качат горе, но желязната врата, водеща към галерията, беше заключена. Над нея имаше табелка, изписана на ръка: ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО! Някои се опитаха да разклатят веригата на ключалката и да се качат горе, но после се отказаха и отидоха да си потърсят места в главната част на църквата.
Двама разпоредители приканваха гостите да седнат по-близо, тъй че повече хора да могат да се поберат на скамейките, докато майката на младоженката бе придружена от тях до първия ред долу.
Ник се стараеше да стои по-настрана и да не пречи. Лорен беше заедно с близките на младоженците в преддверието под галерията. Вратата беше отворена, но младоженката не се виждаше. Ник забеляза, че Лорен отвори вратата и остави чантата си на полицата вътре. Докато се обръщаше, тя улови погледа му, усмихна се колебливо и се отдалечи от него.
Бащата на Мишел бе притворил двойните врати, водещи в църквата, така че роднините да могат да се наредят в редица и да не ги виждат останалите гости. Той надничаше вътре, докато чакаше отец Том да излезе от сакристията и да заеме мястото си пред олтара. Изнервен и притеснен, че може да забрави инструкциите или пък да настъпи роклята на дъщеря си и да я препъне, той започна да се задъхва от вълнение. След няколко минути щеше да заведе единствената си дъщеря до олтара. Пъхна ръка в горното джобче на взетия под наем смокинг и измъкна носната си кърпичка. Докато попиваше потта от челото си, изведнъж се сети за сестрите Вандерман и възкликна високо:
— Мили Боже!
Дъщеря му го чу и видя паниката, изписана върху лицето му.
— Какво има, татко? Да не би някой да е припаднал?
— Забравих за сестрите Вандерман — призна си той.
— Татко, сега не можеш да отидеш да ги вземеш. Венчавката започва.
Баща й трескаво се заоглежда наоколо, търсейки помощ. Зърна Ник и го сграбчи за ръката.
— Моля ти се, ще отидеш ли да вземеш Беси Джийн и Виола? Те сигурно чакат на тротоара пред къщата си и ако пропуснат тази сватба, цял живот ще ми го натякват.
Ник не искаше да остави Лорен в преддверието, но тук той беше единственият човек, който не участваше в сватбената церемония. Знаеше, че ще му отнеме само две минути да се спусне с колата по склона и да се върне обратно, но въпреки това не му се искаше да тръгне.
