Ник съвсем не беше съгласен да го изолират.
— По дяволите, искам да я видя и аз — рече той.
— Добре — съгласи се Лорен.
Ноа й намигна и изведнъж й се прииска да се засмее.
— Да, говоря сериозно, но ви предупреждавам, че това не е най-доброто ми постижение. Мога много повече.
Телефонът на Ник иззвъня и прекъсна разговора. Усмивките мигновено изчезнаха от лицата им и в кухнята се възцари напрегнато очакване. Ник отговори и отиде в килера, за да се уедини.
Обаждаше се Пит и имаше да му съобщи шокираща новина. Мобифонът на Тифани Тара Тайлър бил намерен в белия пикап на Стив Бренър, пъхнат на сигурно място под предната седалка. С това ново веществено доказателство случаят приключваше. Бяха намерили техния човек.
— Открити ли са някакви отпечатъци?
— Избърсал ги е, но е бил малко немарлив — обясни Пит. — Пропуснал е едно петно в долната част на телефона. Специалистът е открил нещо като частичен пръстов отпечатък до извода за зарядното устройство. Той смята, че е достатъчен, за да направим солидно сравнение. Както изглежда, случаят скоро ще бъде приключен успешно.
Но Ник не беше толкова оптимистично настроен.
— Чувствам, че нещо не е наред — рече той. Помълча и добави: — Значи това е. Случаят е приключен, така ли?
— Горе-долу — съгласи се Пит. — Има и други доказателства. Но доколкото разбирам, агент Уесън не е споделил с вас информацията срещу Бренър.
— Как разбра това?
— Поговорих набързо с агент Фарли.
— Значи Уесън има достатъчно доказателства, за да потвърди вината на Бренър?
— При положение че телефонът на жената е намерен в неговата кола? Да, има предостатъчно.
— Телефонът може да е подхвърлен.
— Не вярваме, че е така — каза Пит. — Ако ти бяха предоставяли информацията в процеса на събирането й, според мен щеше да бъдеш по-сигурен, че Бренър е нашият човек. Ти си бил изолиран от разследването — добави той. — И аз възнамерявам да поставя този проблем пред шефа на агент Уесън, това е първото, което ще направя в понеделник сутринта. Такова нещо повече няма да се случи — закани се той. — Що се отнася до теб, предлагам ти да заведеш отец Том на риболов. Отпусни се малко. Бог знае, че си заслужил почивката си.
Ник разтри тила си, опитвайки се да отслаби напрежението. Беше уморен и объркан.
— Не знам, Пит. Интуицията ми подсказва, че всичко това е погрешно. Нали сравняват гласовете на двата записа, от изповедалнята и от разпита на Бренър?
— Да, разбира се.
— Бренър не си е признал, нали?
— Все още не.
Ник бе изпълнен със съмнения. Но може би не искаше да повярва на очевидното. От самото начало Уесън го беше поставил в позиция да се опитва да работи по случая на сляпо. Телефонът на Тифани беше намерен в пикапа на Бренър. Това би трябвало да реши въпроса. Но той все още не беше убеден.
— Защо се съпротивляваш? — попита го Пит. — Постигнахме добър резултат.
— Да, сър, зная — въздъхна Ник. — Предполагам, че наистина имам нужда от малко почивка. Вие бяхте прав — аз съм прекалено лично ангажиран.
— С Лорен ли?
— Вие го очаквахте.
— Да, разбира се.
— Ще ми съобщите ли лабораторните резултати?
— Да — обеща Пит. — Много поздрави на отец Том и Лорен.
Ник изключи телефона и в продължение на една дълга минута остана да стои неподвижно в килера. Искаше да обмисли нещата, да свикне с положението, да повярва, че всичко е приключило. Каза си, че се опитва да направи случая по-сложен, отколкото е. Някои случаи се решаваха лесно. Като този. Да, всичко свърши. Бяха хванали техния човек.
Но въпреки всичко онова натрапчиво съмнение си оставаше.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Кошмарът най-накрая приключи. Томи и Лорен бяха поразени, когато научиха, че телефонът на Тифани е бил намерен в колата на Бренър. Въпреки всичко братът и сестрата бяха във възторг от това, че убиецът вече е зад решетките. Когато Ноа предложи да го отпразнуват, Томи отхвърли тази идея. Напомни му, че две жени са били убити и заяви, че ще отиде в църквата да прочете една молитва за душите на Тифани Тайлър и младата жена на име Милисънт.
— Той наистина много майсторски си преправяше гласа, когато ми шепнеше в изповедалнята. Изигра ме! — призна си Томи.
— Изигра всички ни — каза Лорен.
Но при мисълта, че всичко е свършило, тя изпита невероятно облекчение. Сега щеше да се присъедини към брат си и да отиде в църквата да се помоли.
Изправи се, погледна Ник право в очите и го попита:
— Значи с Ноа скоро заминавате, нали така?
— Да — отговори Ник, без да се поколебае и за секунда.
— Нямаме вече причини да се въртим наоколо, нали Ник? — попита Ноа.
— Не — лаконично му отговори той. — Нямаме никакви причини.
Лорен се извърна, за да не види той колко силно я нараниха думите му. Макар че от самото начало й беше известно, че той ще си тръгне, щом работата му приключи. Неговият живот беше в Бостън. Той бе зарязал всичко, за да помогне на приятеля си, но сега имаше нужда да се прибере у дома.
— Трябва да отидем на някои места, да се видим с някои хора… — каза тя.
— Точно така — съгласи се Ник.
Томи държеше вратата отворена.
— Хайде, Лорен. Стига си се мотала.
Тя остави салфетката на масата и побърза да последва брат си. Ник и Ноа тръгнаха след тях. Когато влязоха през задния вход на църквата, Ник остана с Ноа настрана, а Лорен и Томи продължиха напред. Отидоха до една от скамейките и коленичиха един до друг.
Цяла дузина работници сновяха наоколо и се опитваха да подготвят църквата за сватбата. Петима от тях разглобяваха скелето, издигнато на централната пътека, докато други двама сгъваха парчетата насмолен брезент и изнасяха навън кофите с боя. Служители от местния цветарски магазин стояха пред входа и държаха вази с лилии, нетърпеливо изчаквайки Уили и Марк да приключат със забърсването на стълбите и мраморния под пред олтара.
Ник и Ноа се преместиха под галерията, за да не пречат. Но в този момент двойните врати зад тях се отвориха и двама снажни мъже вкараха вътре количка с малък роял.
— Отче, къде искате да сложим това? — попита единият от тях.
— Не знам — отговори Ноа.
— Брей да му се не види, отче. Това нещо е тежко. Може ли да се разберете къде да го сложим?
Джъстин бързаше към тях по пътеката между скамейките. Носеше видеокамера, а на рамото си беше метнал навит червен шнур. Забави крачка, за да ги поздрави.
— Знаеш ли къде трябва да бъде поставено пианото? — попита го Ноа.
— Разбира се — отговори той. — Хорът ще бъде в южната част на църквата.
Той отстъпи назад, за да могат мъжете да закарат пианото до страничната пътека.
— Че защо просто не използват органа? — попита Ноа.
— Първо трябва да се почистят тръбите — обясни му Джъстин. — Абатът казва, че всичкият този прах
