— Ти кога изобщо си тренирала? — заяде я Софи.
— Аз си тренирам — възрази Корди. — Просто не го правя редовно.
Софи прихна.
— Ако успееш да влезеш във форма, няма да се налага постоянно да си на диета.
Корди я прекъсна.
— Щеше да ни казваш какъв е големият ти план.
— О, боже! — възкликна Софи. — Съвсем забравих.
Регън я погледна в огледалото.
— Забрави големия си план?
— Не, забравих да ви кажа какво се случи днес. Няма да повярвате.
— Хайде, кажи ни — настоя Корди.
— Съседът на Мери Кулидж ми се обади. През последните две седмици му бях оставила поне десет съобщения на телефонния секретар с молба да поговорим и се канех вече да се откажа, но както се разбра, той бил извън града през това време.
— И какво стана? — Корди я подкани да продължи по същество.
— Нали знаете, че Шийлдс ходи навсякъде заедно с двамата си асистенти, които вървят плътно от двете му страни?
— Да — кимна Регън. — Мери е писала за това в дневника си. — Те всъщност са негови горили.
— Горили ли? Кой ги нарича „горили“ в наши дни? — попита Корди през смях.
— Съседът на Мери — каза Софи. — Той им вика така. Сега внимавайте. Мери казала на дъщеря си, че Шийлдс наел двамата мъже за свои бодигардове. Тя се страхувала от тях и твърдяла, че им доставя удоволствие да плашат хората. Дори стигнали дотам, че носели слънчеви очила и денем, и нощем.
— Това е абсурдно! — усъмни се Регън.
Тя забеляза, че една кола излиза от паркинга, до който бяха стигнали, включи мигача и паркира.
— Е, какво каза съседът? — попита Корди, извивайки врат, за да погледне Софи.
— Тъкмо пускал котката си навън, когато забелязал двама мъже да вървят по алеята към къщата на Мери.
Регън изгаси двигателя.
— Мислиш, че са отишли в дома й, за да я сплашат?
Софи кимна:
— Това е само предположение, но…
— Но какво? — попита Регън.
— Според мен тя е казала на Шийлдс, че ще отиде в полицията, и той е изпратил горилите си, за да я разубедят.
— Предполагам, че е възможно — каза Корди. — Но ще бъде трудно да се докаже.
— Съседът помни ли кога е забелязал мъжете там? — заинтересува се Регън.
— Той е сигурен, че ги е видял вечерта, когато Мери се е самоубила. Мисля, че те са отишли, за да я сплашат, и тя е решила, че единственото бягство от тях е да вземе хапчетата.
— За бога, Софи, стига си правила догадки! — не издържа Корди.
Но Софи продължи почти шепнешком:
— А може би са я принудили да изпие хапчетата и са останали там, докато не е изпаднала в безсъзнание.
Регън поклати глава.
— Помисли, Софи, какво бе последното написано в дневника й?
Корди отговори вместо нея:
— Пишеше: „Твърде късно. Те идват“.
И почеркът бе доста разкривен, нали?
— Бе надраскано по цялата страница — каза Корди. — Което подсказва, че вече е била погълнала хапчетата.
— Освен ако не са я принудили да изпие няколко, после да са я оставили на мира за малко, колкото тя да нахвърли няколко мисли в дневника си, а сетне са я принудили да изпие още хапчета…
— Добре, тази теория не издържа — съгласи се Софи. — Но ако хората на Шийлдс са отишли да я заплашват…
— Това ще бъде трудно за доказване — прекъсна я Регън.
— Ако направим снимка на бодигардовете и я покажем на онзи съсед… — започна Корди.
Софи плесна с длан по облегалката:
— Точно това си мислех и аз! Но работата е там, че…
— Какво пак? — нервира се Регън.
— Съседът не е съвсем сигурен, че ще ги разпознае — обясни тя. — Той ми каза, че не огледал добре лицата им, но все пак искам да му покажа снимката, за всеки случай.
— И това ли е големият ти план? Да снимаш горилите! — възропта Корди. — Можем просто да се приближим до входа, да изчакаме в колата, докато те се появят, и да ги щракнем набързо.
— Не, има и още — каза Софи. — Първо ще влезем и аз ще платя таксите за участие.
— Няма да плащаш вместо мен — възрази Регън.
— Нито пък вместо мен — обади се и Корди.
— Вие ми правите огромна услуга. Отделяте целия си уикенд, за да ми помогнете, така че не приемам никакви възражения. Най-малкото, което мога да сторя, е да платя таксите и на трите. И то в брой — добави тя в опит да прекрати спора. — Не искам Шийлдс или хората му да получат достъп до информация за сметките ни, така че няма да използвам чек или кредитна карта.
— Мили боже! Да не намекваш, че носиш три хиляди долара в чантата си?
Софи се ухили заговорнически:
— Понеже нямаше достатъчно място в сутиена ми, парите наистина са в чантата ми.
— Кой ходи с толкова пари в брой! — възкликна Корди.
— Софи очевидно го прави — отвърна й Регън.
— Баща ми носи десет пъти повече, и то постоянно — отбеляза Софи.
— А ти откъде можеш да си позволиш да платиш три хиляди долара? — попита Корди. — Заплатата ти е по-малка и от моята.
— От татко са.
— Миналия месец ми обеща, че повече няма да вземаш пари от него, забрави ли? Беше твърдо решена да се оправяш сама.
— Тази сума е изпреварващ подарък за рождения ми ден — обясни Софи. — Той просто купил още една къща, където да прекарва отпуските си, и по данъчни съображения я регистрирал на мое име. Татко има достатъчно спестени пари да му стигнат за три живота.
Въпреки че познаваха Софи от предучилищната и бяха най-добрите й приятелки, Регън и Корди все още не знаеха как всъщност баща й заработва доходите си. Винаги, когато някоя от тях го попиташе за това, той даваше различен отговор. Или променяше дейността на фирмата си веднъж месечно, или през цялото време ги заблуждаваше. Регън дълго бе мислела, че той се занимава с банково дело, а Корди вярваше, че е забогатял от търговия с недвижими имоти. Сега вече бяха по-големи, бяха чували всички слухове и догадки и знаеха, че бащата на Софи е замесен в някакъв сенчест бизнес. Той постоянно замисляше схема след схема и те вече се тревожеха, че е само въпрос на време някоя от схемите му да се провали.
Регън се притесняваше за Софи. За колкото и обиграна да се смяташе приятелката й, бе ужасно наивна по отношение на баща си. И бе готова да го брани със зъби и нокти.
Корди имаше вид, сякаш се кани да продължи да спори. Но Регън, която бе твърдо решена да върне приятелките си на темата за предстоящата вечер, попита:
— Как ще действаме, щом влезем в конгресния център?
— Ще се присъединим към приема и ще се поозъртаме.
Регън изумено погледна Корди. После попита:
— Как така ще се озъртаме?
— Да — кимна Корди. — Какво по-точно търсим?
