Софи грабна чантата си и отвори задната врата.
— Неговия компютър. Направих някои проверки и знам, че регистрациите на участниците в семинара и архивите са компютъризирани. Освен това открих, че той си носи лаптоп и се надявам да успея да го пипна.
— Охо, тази идея не ми харесва — възропта Корди.
— Да не мислиш да се ровиш из компютъра му? — възкликна Регън.
Софи се засмя, после изчака двете й приятелки да слязат от колата, преди да им отговори:
— Не, разбира се. Нямам нужните умения, за да проникна в чужд компютър. Корди ще трябва да го стори.
— Абсурд! Няма да правя нищо незаконно.
— Налага се да проникна в архива му — настоя Софи. — Само така ще мога да открия другите жени, които е измамил.
— Бодигардовете му няма да ни пуснат дори да се доближим до компютъра му! — ядоса се Регън.
— Имаме цял уикенд, за да издебнем подходящия момент.
— Софи, моля те, кажи ми, че твоят план не се свежда само до нарушаване на закона — каза Регън по-меко.
— Разбира се, че не — кимна Софи. — Ние сме тук, за да разследваме. Ще говорим с всички регистрирани и може би някой ще знае нещо, с което да ни помогне.
— Какво например? — попита Корди.
— Например с кого се вижда Шийлдс — отвърна тя. — Това ще трябва да го открием чрез подслушване.
— Как изобщо успява да ни убеди да правим такива неща? — попита Регън, опитвайки се да не се разсмее.
— Винаги успява да представи плановете си като съвсем разумни.
— Ехо, аз съм тук! Чувам всяка дума, която казвате.
Корди и Регън се престориха, че не я забелязват.
— Това е ужасен начин да прекараш уикенда — оплака се Корди.
— Но е за добра кауза — настоя Софи. — Вече е твърде късно да се отказваме.
Корди погледна небето.
— Ще завали. По дяволите, косата ми ще се накъдри.
— Цяла нощ ли ще стоим тук? — попита Регън.
Корди и Софи тръгнаха напред през тъмния паркинг. Коляното на Регън пулсираше, така че тя ходеше по-бавно и се опитваше да не куца. Наруга се, че не бе обула по-удобни обувки.
— По-бавно — каза Корди. — Регън пак има проблеми с коляното. Кога щеше да си правиш оная операция?
— Скоро — отвърна й Регън. И за да не започнат приятелките й да настояват да направи нещо, за което не бе готова, смени темата.
— Колата ми се нуждае от смяна на маслото. Занимава ли ти се с това, Корди?
— Разбира се. Ще го направя следващия уикенд.
Софи я погледна назидателно:
— Корди, прекарваш повече време завряна под някоя кола от всеки автомонтьор. Кълна се, никога няма да ви разбера вас двете. Можете да си позволите всеки автомобил, който си харесате, а карате тези трошки. Но пък всички знаем каква е причината Регън да държи на тази таратайка.
— Ейдън! — Двете с Корди произнесоха името му едновременно.
— Това направо го влудява, нали? — засмя се Софи. Тя забърза напред и изчака приятелките й да я настигнат при входа. — Добре, дами. Да се концентрираме върху задачата.
Лиъм Хаус беше стара каменна сграда, която на няколко пъти бе променяла предназначението си. Сега служеше като място за конференции и семинари. Интериорът се оказа приятна изненада, беше ремонтиран наскоро, с блестящи мраморни подове и топли бежови стени. Бюрото за регистриране бе в противоположния край на правоъгълното фоайе.
Една жена над трийсетте, на чиято табелка бе изписано името Деби, седеше зад масата и подаваше регистрационните формуляри. Беше облечена с яркосиньо сако. Зад нея на стената висяха две шестметрови снимки в цял ръст на д-р Шийлдс. И на двете Шийлдс беше с едно и също яркосиньо сако и една и съща усмивка.
— Този човек психолог ли е, или агент по недвижими имоти? — прошепна Корди.
Софи я сръга.
— Забеляза ли лаптопа?
— На масата точно пред мен е. Как бих могла да не го забележа? Искаш ли да я разсееш, а аз да го грабна и да побягна навън? — попита Корди саркастично.
— Действай по програмата — прошепна Софи.
И трите попълниха регистрационните си формуляри и Софи ги подаде на Деби.
— Таксата е по хиляда долара за всяка от вас, скъпа.
— Да, знаем — кимна Софи и подаде пачка с банкноти. Деби бавно преброи стодоларовите банкноти. Доволна, че сумата е точна, тя въведе имената им от регистрационните формуляри в компютъра, натисна един бутон и принтерът на масата до нея веднага изплю три касови бележки.
— Д-р Шийлдс е в залата заедно с някои от участниците. Имаме прием за добре дошли, не го пропускайте. Докторът прави такива чудесни упражнения!
— Упражнения ли? — попита Регън.
— Предизвикателства — поправи се Деби. — Предизвикателства за ума. Така ги нарича д-р Шийлдс. Помага ви да се освободите от целия гняв, горчивина и враждебност, които пречат на творческото ви мислене, и щом се отървете от отровата, можете да се насочите към по-позитивни цели. Той наистина промени моя живот — добави тя. — Ще промени и вашия, ако работите заедно с него и му се доверите.
Регън успя да докара една широка усмивка.
— О, как искам да се променя. Наистина, точно затова съм тук.
— Аз също — каза със същия тон Софи.
Деби кимна ентусиазирано.
— Приемът се провежда надолу по коридора, зад ъгъла, там, където са двойните врати. Не знаете какви късметлийки сте, дами! Истински подарък е, че докторът не просто ще се смеси с хората, а дори ще проведе две-три упражнения тази вечер. Това не е отбелязано в програмата. Напоследък д-р Шийлдс е толкова натоварен и търсен, но той обича да действа спонтанно, когато може да го вмести в програмата си.
— Вмества спонтанност в програмата си? — попита Регън, като се стараеше да не се разсмее.
Деби отвърна ентусиазирано като мажоретка.
— Да, точно така прави!
Регън се обърна и тръгна.
— Чакайте — извика Деби. — Дами, забравих да ви дам вашите материали. — Подаде на всяка от тях по една синя папка. — В тях има бележник и химикал, за да можете да си записвате мъдрите думи на доктора. Вътре не се позволява внасянето на касетофони или камери. Ако имате други въпроси или се нуждаете от помощ, обърнете се към персонала. Всички са облечени в еднакви сини блейзери като този, с който съм в момента. Тук сме, за да ви помогнем този семинар да бъде фантастично изживяване за вас.
— Сигурна съм, че ще бъде — обади се Софи.
Регън тръгна напред по широкия коридор, но щом зави зад ъгъла, изведнъж рязко спря.
— Мили боже! — прошепна тя.
До двойната врата имаше изрязана от картон два и половина метрова фигура на д-р Шийлдс, която се извисяваше над посетителите. Бяха му направили цветна снимка в пълен ръст. С яркосиния си блейзер и с ослепителните си, очевидно изкуствени бели зъби, той наистина приличаше на агент за недвижими имоти, който току-що е сключил сделката на живота си. Бе леко примижал с едното око, сякаш фотографът го бе уловил точно когато е намигал.
— Мислиш, че той много се харесва, нали? — попита Корди.
— Егото му е направо маниакално.
