— Съмнявам се, но ти кажи първа.
— Вече трупаме доказателства срещу Шийлдс!
Регън се надигна от стола.
— Наистина ли? Толкова бързо!
— Да — отвърна Корди ентусиазирано. — Беше лесно, защото Шийлдс винаги кара жените, които води тук, да отсядат в един и същи хотел, нарича се „Мърдок“. Това е малък семеен хотел, много чаровно местенце. Повечето хора от персонала работят там от години, много са лоялни.
— Това ли е най-важното?
— Да, защото помнят гостите на хотела. Вече научихме имената на две жени, които Шийлдс е водил тук миналата година. И познай какво! И двете са вдовици, и двете много богати. А, сдобихме се и с копия от банковите извлечения на Шийлдс.
— Какво?
Корди повтори думите си. Регън промълви смутено:
— Но това е незаконно!
Алек я наблюдаваше и тя беше сигурна, че е чул последните й думи. Усмихна му се, после се обърна с лице към стената и понижи глас:
— Как, за бога, сте се добрали до банковите му извлечения? Ако не внимавате, и двете ще свършите в затвора.
— Внимаваме — увери я Корди. — Не сме влизали тайно в банката, един човек ни ги осигури.
— Кой?
— Един приятел на бащата на Софи — изрецитира Корди. — И сега знаем със сигурност, че Шийлдс е получил огромни суми от тези две жени.
— Как сте установили това?
— С копия от чековете, които те са му написали. Банката ги пази в архива си; особено когато депозитите са толкова големи.
— Но как сте получили копия от чековете? — извиси глас Регън. После зашепна: — Не, не ми казвай. Не искам да знам.
— Бащата на Софи има доста приятели тук.
— Това, което вършите, е опасно!
— Знам, но аз пазя Софи. Няма проблеми.
— А кой пази теб?
— Регън, стига си се тревожила.
— Къде е Софи в момента?
— Отиде пак до „Мърдок“. Вече имаме имената и адресите на двете жени, за които можем да докажем, че са дали пари на Шийлдс. Но Софи искаше да провери дали не е имало и други. Е, добре е като начало, нали?
— Божичко! — въздъхна притеснено Регън. — Вие сте луди!
— Още не сме виждали Шийлдс, но знаем, че е в къщата си на брега, защото видяхме бодигардовете му, Хюи и Луи, на плажа. Бяха облечени с еднакви черни костюми, черни вратовръзки и слънчеви очила, въпреки че ходеха по пясъка. Приличаха на агенти от ФБР.
— Хюи и Луи ли се казват?
— Трябва да ги наричам по някакъв начин, нали?
— Те по цял ден ли стоят на плажа? — Представи си ги как се топят в жегата.
— Не, имат си график. През деня излизат на всеки кръгъл час и стоят навън най-много десет минути. Шийлдс очевидно не се чувства много сигурен, щом ходи постоянно с горилите си. Софи мисли, че той развива параноя заради ужасните неща, които е извършил.
— Но вие не сте го виждали?
— Не.
— И слава богу! — прошепна Регън. Корди не я чу и продължи:
— Но има нещо странно. Съседът на Шийлдс от южната страна държи под око бодигардовете.
— Софи как го убеди да прави това?
— Помоли го. Тук хората са много дружелюбни.
— Съседът мъж ли е?
Корди се засмя:
— Да. Но както и да е, Хюи и Луи спряха с патрулирането. Нещо става със сигурност, но още не можем да разберем какво.
— Свърши ли с твоите новини? Дойде ли моят ред?
— Само още една. Някаква жена вече два пъти идва при Шийлдс. Софи се кълне, че я е видяла на семинара, но аз не я помня. Ала Софи е много по-добра физиономистка от мен. Както и да е, жената е отседнала в „Мърдок“ и ние сме почти сигурни, че тя е следващата жертва на Шийлдс.
— Той явно не си губи времето! — Регън изрита обувките си, кръстоса крака и размърда пръстите си.
— И знаеш ли, Софи се е вманиачила в опитите си да го види. Два пъти ходи да тича на брега пред къщата му, но досега не го е забелязала. Утре ще излезем с лодка в морето и ще се опитаме да го засечем в къщата с бинокли. Задната стена на дома му е обърната към океана и е цялата от стъкло. Ако той е вътре, ще го видим. Нали познаваш Софи, ако не успее да го зърне скоро, сигурно ще изтича до входната му врата и ще почука.
Регън едва не изтърва слушалката.
— О, не, не трябва да го прави!
— Така, свърших. Сега е твой ред. Опитай се да ме изненадаш с по-зашеметяващи новини.
— Добре. Помниш ли онова упражнение, което правихме на приема на Шийлдс?
— Говориш за списъка на хората, чиято смърт желаем?
— Точно това. Един побъркан е намерил моя бележник и сега убива хората, чиито имена съм записала.
— Последва дълго мълчание.
После Корди каза:
Добре, печелиш.
— И аз така си мислех.
— Чакай малко, шегуваш се, нали?
— Бих дала всичко това да беше шега — прошепна едва чуто Регън. — Обаче е истина.
— Боже! Разкажи ми…
Приятелката й не отрони нито дума повече по време на дългото й обяснение. Понякога само възкликваше, а когато Регън приключи, прошепна:
— Кой друг е в твоя списък?
Регън отново изреди имената, а после добави:
— Бях толкова сигурна, че има връзка между Шийлдс и убийството на Суини!
— Но сега вече не си.
— Не съм сигурна за нищо. Докато не разберем, със Софи трябва да стоите възможно най-далече от него.
— Нищо чудно, че не можем да открием Шийлдс, а бодигардовете му патрулират дори по брега. Обзалагам се, че от полицията са го предупредили.
Регън се канеше да затвори телефона, но точно тогава Софи се върна в апартамента. Корди й извика, че говори с Регън. Софи веднага грабна слушалката.
— Хей, познай какво се случи. — Тя не позволи на Регън да отговори. — Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова и никой, дори и полицията, не знаят къде са заминали.
— Ти откъде разбра? — попита я Корди. Регън дочу гласа й в слушалката.
— От приятел на приятел.
— Регън, ти ли ще й кажеш или аз? — Корди пак бе грабнала телефона.
— Аз ще затворя, а ти й обясни.
