обърнеше, имаше някой гост, който искаше да му отдели малко време. Отне му двайсет минути пак да се доближи до нея, но точно когато протягаше ръка, за да я помоли да му обърне мъничко внимание, Алек я поведе в противоположната посока. Започна да се отчайва. Не можеше да се добере до нея. Тази вечер нямаше да успее. Налагаше се да изчака друга възможност, но подходящият момент щеше да дойде, рано или късно, и той щеше да бъде готов. Незабелязано се измъкна през страничния вход.
Хенри направи знак на струнния квартет да направи пауза. Той застана до Регън, която още веднъж приветства всички гости и после представи младия мъж. Сетне се дръпна назад, а Хенри се изправи пред микрофона.
Докато той говореше за значението на обучението по изобразително изкуство и музика в държавните училища, дванайсетте художници влязоха и застанаха пред подиума. С осезаема гордост в гласа, Хенри представи всеки един поотделно.
Алек беше впечатлен — нито един от художниците не беше на повече от петнайсетина години. Сега разбираше какво бе имала предвид Регън, когато му каза, че ще се запознае с тях, преди да са станали известни. Удивителният им талант едва започваше да разцъфтява. Картините се продаваха, цените им бяха високи, но всички приходи от продажбите щяха да отидат за материали по рисуване в училищата на всеки от младите художници. Хенри представи и учителите, включени в новата програма, и обясни, че художниците ще получат стипендии.
До девет часа всички картини бяха разпродадени. Въодушевена и горда от направеното, Регън прегърна Хенри. Постоянно изтъкваше, че заслугата за постигнатото е изцяло негова, но младежът призна на Алек, че идеята всъщност била на Регън, а той просто я осъществил.
В десет партито завърши и макар че не беше толкова късно, Регън се почувства уморена и поиска да се прибере в апартамента си, за да си вземе един горещ душ и да се строполи в леглото.
Регън и Алек прекосяваха фоайето, когато Хенри и Кевин се опитаха да ги догонят. Тя разказваше на детектива каква е била целта на проекта:
— Винаги когато училищата имат някакви финансови проблеми, намаляват парите за обучение по изобразително изкуство и музика.
— А образованието не е само в стимулирането на мозъка — обади се Хенри. — Изкуството и музиката хранят сърцето и душата. Винаги ще има картини на тези стени и когато една се продаде, ще поставяме друга. Така постоянно ще постъпват пари за училищата. Идеята е страхотна, нали? Целта ни е да направим същото във всички хотели „Хамилтън“.
Кевин сръга Хенри и прошепна:
— Искам да свърша с това най-после. Хенри се обърна към Регън.
— Какво ще кажеш да спрем за по едно питие?
Барът беше точно до фоайето и вътре имаше само няколко посетители. Алек предложи да си изберат маса и да си поръчат по нещо безалкохолно. Той подчерта отчетливо последната дума. После предложи на Регън:
— Ако искаш да те заведа горе, сигурен съм, че полицаят вече чака пред вратата ти. Ще проверя апартамента ти, ще те заключа и ще се върна тук. Момчетата няма да имат нищо против да почакат малко.
— Няма проблем — каза тя. — Ще седна с вас.
Барът беше сумрачен и уютен, стените бяха с тъмна орехова ламперия. На всички маси имаше запалени свещи. Хенри се втурна напред и намери една маса в ъгъла, до страничния вход. Той издърпа стол за Регън, но Алек не го одобри — искаше тя да седне с гръб към стената. Регън се настани, но тримата мъже останаха прави. Хенри и Кевин бяха свели глави и изглеждаха много смутени.
— Какво става? — недоумяващо попита тя.
Хенри хвърли един бърз поглед към Алек, преди да отговори:
— Всъщност… — започна колебливо той, но млъкна.
Тя се удиви на промяната у Хенри. Когато стоеше на подиума и говореше на хората, той бе спокоен и красноречив оратор. Сега се държеше като несигурен тийнейджър. Младежът се връщаше към това поведение само когато нещо се беше объркало много сериозно или когато беше раздразнен.
— Кевин иска да си поговори с детектив Бюканън за няколко минути. А и той е съгласен. Кевин иска да го пита нещо.
Хенри, изглежда, се нуждаеше от одобрението й и Регън се усмихна:
— Разбира се, няма проблем.
Алек постави ръка на рамото на Хенри:
— Седни при Регън, докато ние с Кевин си поговорим. И не мърдайте от местата си.
Тя го погледна с измъчена физиономия. Всъщност нямаше нужда от наставленията му, защото той изобщо не я изпускаше от поглед. Двамата с Кевин слязоха по трите стъпала към коридора и застанаха встрани от тях. Алек беше доста по-висок, така че се наведе да го чува.
Регън не можеше да отгатне нищо по изражението на детектива. Но Кевин очевидно бе ужасно разстроен. Лицето му стана бяло като платно, а после пламна в аленочервено. Говореше бързо и жестикулираше. Една сълза се плъзна по бузата му и той сърдито я изтри. После погледна Регън, но тя бързо се обърна към Хенри.
— Кевин проблеми ли има?
— Не Кевин, друг. Въпросът е личен, но той каза, че мога да ти обясня.
Сервитьорът се появи с малка сребърна купичка, пълна с кашу. Хенри поръча безалкохолни за всички, после се облегна на стола си и продължи:
— Кевин се страхува. Майка му… нали се сещаш, че тя ги напусна преди две години. Просто излязла и не се върнала.
— Да, спомням си — кимна Регън.
— Баща му получи развод и му присъдиха пълно попечителство над децата. Както и да е, но майката на Кевин неочаквано се появила и казала, че не е сама… И сега пак мъкне боклуци в къщата… нали се сещаш, наркотици.
— Защо бащата на Кевин не я изрита заедно с приятелчето й?
— Опитал е, но те отказват да се махнат. Баща му е изпратил децата при приятели. Кевин мисли, че Алек може да му помогне.
— Горкият Кевин! — прошепна тя. — Не мога да си представя как се чувства.
— Той си мисли, че се държи, но не е така. — Хенри се вгледа в приятеля си и след минута попита Регън: — А ти как успяваш?
— Как успявам ли? — изненада се тя.
— Имам предвид да запазваш спокойствие. Нали един маниак е някъде на свобода и прави разни ненормални неща. Вярно е, че имаш бодигард и охрана…
— Не може да се каже, че съм спокойна. Просто гледам да не се задълбавам в проблема.
— Да чакаш нещо да се случи — това е плашещо. Аз се побърквам дори само като си го помисля. Ако нещо стане с теб, не знам какво ще правя.
Тя постави длан върху ръката му.
— Всичко ще бъде наред, ще видиш.
Регън говореше уверено, но също като Хенри се страхуваше. После погледна Алек и се отпусна. Докато той беше с нея, тя щеше да бъде в безопасност.
Сервитьорът донесе питиетата на масата. Тя му благодари, взе чашата си и отпи. Хенри забеляза, че погледът й постоянно се връща на Алек.
— Какво ще правиш, когато той си тръгне?
— Предполагам, че ще изпратят някой друг, който да върви по петите ми.
— Не това те питах. Хайде, Регън, говориш с мен! Няма нужда да се преструваш. Наблюдавам ви, помежду ви има някаква връзка. Нали знаеш за какво говоря.
„О, боже, знам и още как!“ — помисли си Регън.
— Харесвам го — призна тя. — Човек лесно се привързва към него, но той изобщо не е моят тип.
— Имаш предвид стерилният тип.
Тя се развесели от определението му:
