— Какво да ми кажеш? — дочу се гласът на Софи. Докато Регън чакаше, Корди повтори това, което беше научила за убийствата.
Софи явно бе шокирана, защото мълчеше.
— Какво казват полицаите? — попита тя накрая.
— Детектив Бюканън се надява, че този, който ми е изпратил имейла и факса, ще се опита отново да се свърже с мен. Детектив Уинкът е на същото мнение.
— Кой е детектив Уинкът.
— Той ръководи разследването.
— А детектив Бюканън е партньорът му, така ли? — попита Корди.
— Не, той е моят временен бодигард.
— Мили боже…
— Всичко е наред, Корди.
— Връщаме се у дома със следващия полет.
— Не, не го правете! Щом Шийлдс е напуснал острова, там сте в безопасност.
Корди добави:
— Софи мисли, че Шийлдс по някакъв начин е свързан с това, което се случва, защото Суини го е разследвал.
— Оказа се, че това не е сигурна връзка — възрази Регън.
— Суини не беше направил още нищо, как би могъл Шийлдс да научи за него? — попита Софи.
— Все още мисля, че трябва да си съберем багажа и да се върнем в Чикаго. Нужно е да бъдем с теб, Регън.
— Не — отвърна тя. — Останете си там и довършете това, което сте започнали, то е важно. А и ми се струва, че имате съществен напредък.
— Вярно е — съгласи се гордо Софи. — Но ще трябва да останем тук още една седмица, може би дори две, за да направим много кръстосани проверки на имена и дати. А сега се сдобих и с архива на регистрираните в хотела.
— И него ли получи „от приятел на приятел“?
— Не — каза Софи. — Просто помолих и те ми ги дадоха.
— Имаме напредък — намеси се Корди. — Софи, ти нали искаше да говориш с онази жена, която е отседнала в „Мърдок“. Най-добре да го направиш бързо, преди тя да е открила, че Шийлдс е заминал. Това е идеална възможност да научим какво й е обещал.
— Няма ли да е страхотно, ако тя се съгласи да ни помогне?
— Ще можем да го заковем!
— Обадете ми се, когато има нещо ново, чухте ли?
— Чакай, Регън. Ще се справиш ли сама? — попита Корди.
— Да, ще се справя. — Тя погледна празното си бюро и реши да излъже, за да успокои угризенията на Корди. — Затрупана съм от работа. Няма да имам време да се тревожа и съм в абсолютна безопасност в офиса си.
— Добре — съгласи се Корди. — Каквото и да става, ние ще се приберем навреме за благотворителния бал в кънтри клуба. Но той е чак след две седмици.
— Дотогава полицията сигурно ще е пратила онзи луд зад решетките — каза Софи.
Регън се надяваше приятелката й да е права. Когато най-после затвори телефона, Алек беше спрял да гледа телевизия. Тя се изправи и му преразказа част от разговора с приятелките си.
— Полицията там е потвърдила, че Шийлдс и бодигардовете му са напуснали острова. Мислиш ли, че Корди и Софи ще бъдат в безопасност?
— Да, ще бъдат — рече уморено той. — Стига да…
— Какво? — трепна Регън.
— Стига да стоят настрана от теб.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Регън бе на границата на търпението си. Бяха изминали две пълни седмици, откакто бе получила снимката на Суини, и нервите й се опъваха все повече. Дните се точеха бавно. Имаше чувството, че ще полудее, ако продължава да бъде затворник в хотела. Детектив Уинкът се отбиваше периодично и я информираше как напредва разследването. Полицаите бяха изключили всякаква връзка между Шийлдс и Суини, което означаваше, че убиецът все още е на свобода. Очакването нещо да се случи я правеше нервна и раздразнителна.
Помагаше й, ако се чувстваше заета. Но тъй като беше наваксала с натрупаната работа, реши да обърне офиса си с краката нагоре и да го организира по нов начин. Зад една дълга стена имаше шкафове, пълни с документи, които трябваше да бъдат разчистени.
Регън се залови сериозно с тази задача. Информацията в повечето от папките вече бе прехвърлена на дискове и тези купчини листове можеха да бъдат унищожени. Но в други имаше липсващи документи и тя бе твърдо решена да ги окомплектова. В разчистването имаше система, но само Регън знаеше каква е тя. По целия под на офиса й стърчаха купчини с папки и документи. Разстоянието от офиса на Хенри до нейното бюро бе трудно проходимо, но Регън чувстваше, че напредва.
Обаче не постигаше никакъв напредък с братята си в отношенията си на любов и омраза с тях. Спенсър се беше забавил в Мелбърн, но й се обаждаше по три пъти на ден просто да се увери, че е добре. Уокър също звънеше. Неговите обаждания винаги се въртяха около една и съща тема: той не се отказваше от идеята Регън да пътува с него, докато ситуацията не се промени.
След две седмици постоянен телефонен терор Регън помоли Хенри да поеме всички обаждания за нея и да не я свързва със Спенсър и Уокър.
Ейдън също я побъркваше. Тя искаше да проведе един дълъг разговор с него и този път беше твърдо решена да го накара да я изслуша. После щеше да се заеме с другите двама. Не й пукаше, че моментът не е подходящ. Беше й писнало и тримата да се опитват да ръководят и служебния, и личния й живот. И ако искаше нещо да се промени, трябваше да започне с най-агресивния — с Ейдън! Ако само успееше да го накара да престане с намесата си, другите двама, като плочки на домино, щяха да последват примера му.
Поне такъв беше планът й. Ако, разбира се, Ейдън можеше да стои на едно място достатъчно дълго, за да я изслуша. Той отмени едно пътуване, за да остане в Чикаго, и се отбиваше да я нагледа по сто пъти на ден, но никога нямаше време да седне и да поговори с нея. Знаеше къде е във всяка една секунда, а когато не можеше лично да я види, я наблюдаваха хората от охраната, които бе наел. Регън знаеше, че е разтревожен за нея и в този случай разбираше прекалената му загриженост. Но това, което я удивляваше, беше начинът, по който той успяваше да изчезне винаги когато го молеше да й отдели няколко минути.
Емили изпрати съобщение чрез Хенри, че Ейдън просто нямал време да слуша мрънкането на Регън. Хенри беше бесен, когато й го предаде.
— Най-после разбрах плана й! — възкликна Хенри. — Тя иска да се махнеш от тук и ще направи всичко възможно това да стане.
— Надявам се да знае, че съм сестра на Ейдън. — Регън дразнеше Хенри, за да му покаже, че не е разстроена.
— Разбира се, че знае, но когато е започвала тук, не е знаела коя си. Държала се е грубо и противно. Тъй като не може да оправи миналото и е наясно, че ти не я харесваш, си е наумила да те изкара некомпетентна. Тогава Ейдън няма слуша мнението ти за нищо, включително и за нея.
Преди Регън да възрази, Хенри продължи да я засипва с прозренията си:
— Тя се цели в брат ти! Иска да се омъжи за него, а ти пречиш на плановете й.
— Ейдън ще проумее номерата й! — прекъсна го най-сетне Регън. — А и никога не би казал, че мрънкам.
Все пак брат й съзнателно я избягваше. Може би й даваше време да се успокои. Сигурно се беше досетил колко е бясна заради колата си — тя още не можеше да повярва, че нагло бе поръчал да я изтеглят от паркинга. Но Ейдън знаеше, че ако изчака достатъчно дълго, тя ще забрави обидата. Както ставаше
