— Той скоро ще има и подкрепление. Спенсър се връща. Вероятно вече е в хотела.
— Идва в Чикаго за онова съвещание, за което ми разказа ли?
— Да.
— И мислиш, че двамата ще те принудят да се скриеш някъде?
— Да, но няма да стане. Както казах, няма да ходя никъде. И ако някой се крие, това е Ейдън.
Той се насили да не се усмихне:
— И от кого се крие?
— От мен.
— Значи се страхува от теб.
— Ех, да беше така!
Той не издържа и се разсмя.
— Ейдън не се страхува от никого. И всъщност не се крие от мен — призна тя. — Обаче ме подлудява. Струва ми се, че накъдето и да се обърна, той е там, а в същото време никога не е свободен да си поговорим. И продължава да наема нови и нови хора в охраната. Вече се спъвам в тях.
— Той се тревожи за теб и иска да си в безопасност. Успя ли да говориш с него за колата?
— Още не, но ще го направя.
— Ами Уокър? Той също ли ще те изнудва?
— Не. Той е много вглъбен напоследък и това ме радва. Мога да се справя с двама, но трима срещу един е по-трудно.
Бяха поели по отбивката, Алек намали и спря на червен светофар. До кънтри клуба оставаха малко повече от три километра.
— Ти си по-твърда, отколкото изглеждаш.
Тя се усмихна.
— Надявам се, че това е комплимент.
— Комплимент е — увери я той. — Семейните отношения понякога са много сложни. Повярвай ми, знам го от опит.
— Като съдя по някои истории, които си ми разказвал, ти си бил доста див.
— Е, имал съм своя див период.
„С жените ли?“ — искаше й се да попита.
— Как е станало така, че не си се оженил?
Той сви рамене:
— Нямам нищо против брака. Братята ми Ник и Тео са щастливо женени. Просто не съм имал време за някаква смислена връзка.
— Нали жените са като чипса…
— Моля? — Той не повярва, че я е чул правилно.
— Като чипса — повтори тя. — Така ми каза веднъж едно момче в колежа.
— Гадже ли ти беше?
Тя поклати глава.
— Не, той ходеше с една моя приятелка и спеше с други тайно от нея.
— И обясни ли ти защо смята, че жените са като чипса?
— Да, каза, че не може да яде само един вид чипс.
Алек беше чувал много тъпи извинения, които мъжете дават, след като са ги уличили в изневяра, но това определено беше най-смехотворното.
Той зави на кръстовището. Валеше като из ведро. Караха след някаква лимузина към железни порти. Газови фенери очертаваха алеята, която се извиваше през разкошната местност до клуба. Този, който го бе проектирал, беше целил да впечатлява от пръв поглед и със сигурност бе постигнал тази цел. Триетажната сграда на върха на хълма беше разкошна. Меки светлини огряваха огромните бели колони…
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Дъждът не плющеше. Алек подаде ключовете за колата на пиколото и последва Регън по стъпалата към входа. Вървеше на една крачка зад нея и на Регън изведнъж й хрумна, че той се превръща в мишена, за да може да я защити.
— Ти членуваш ли в този клуб? — попита я.
Тя поклати глава.
— Не си падам по такива места.
Коментарът й го изненада.
— Аз също. Прекалено е…
— … претенциозно — прошепна тя.
Двама мъже с червени фракове отвориха масивните двойни врати, когато Регън и Алек ги доближиха. Докато влизаха, Алек я хвана за ръката и я предупреди:
— Не искам да ходиш никъде без мен. Дори в тоалетната.
Тя се обърна към него.
— И там ли ще влизаме заедно?
— Не, но ще се уверя, че е празна.
Той пое шлифера й, свали и своя и ги подаде на гардеробиерката. Смръщената му физиономия подсказа на Регън, че не одобрява тоалета й. Тя понечи да каже нещо, но после размисли. Ала щом преметна шала на раменете си, прочете одобрение в очите му.
Облечен в смокинга си, той изглеждаше зашеметяващо. Папионката му обаче беше накриво и един кичур коса беше паднал на челото му. Без да помисли какво прави, Регън пристъпи към него, намести папионката му и приглади косата му.
После направи грешката да го погледне в очите и разбра, че му иде да се разсмее. А тя можеше да го гледа цяла нощ. „Време е да се вземеш в ръце!“ — укори се тя и се отдръпна назад.
— Не исках да… да те докосвам — прошепна тя.
Той се усмихна топло.
— Харесва ми да ме докосваш.
Беше спасена от необходимостта да продължи неловкия разговор, защото чу някой да я вика. Тя се извърна рязко, но загуби равновесие и залитна. Алек я хвана през кръста и я задържа. „Не трябваше да обувам толкова високи токове“ — помисли си тя.
В този миг Корди привлече вниманието й. Регън се усмихна, защото приятелката й се втурна към нея. Както обикновено, Корди изглеждаше прекрасно. Сапфирено-синята рокля имаше дълга бухнала пола и тясно бюстие, което подчертаваше съвършената й фигура.
— Отдавна ли чакаш? — попита Регън.
Но приятелката й гледаше втренчено Алек, сякаш не я чуваше.
— Стига си го зяпала — прошепна й.
Но Корди нямаше намерение да откъсне очи от Алек.
— За бога, Корди, погледни ме! — настоя Регън. — Попитах те откога чакаш!
— О, току-що пристигнах — отвърна вяло приятелката й. Регън си спомни добрите маниери, застана до Алек и ги представи един на друг. Корди се усмихна, когато стисна ръката му.
— Не приличате на детектив, поне не в този смокинг. — После нахално огледа талията му и попита: — Носите ли?
— Какво да носи! — изуми се Регън.
— Пистолет, естествено — обясни приятелката й.
Алек се усмихна.
— Вие сигурно гледате много телевизия.
— За съжаление е така — призна тя. — Когато не проверявам контролни, разбира се. Водя много скучен живот.
— Не, не е вярно — обади се Регън. — Корди е жена с много таланти. Знаеш ли, че тя направи сама основен ремонт на колата си.
