Алек помисли, че се шегува. Кордилия беше изключително женствена — също като Регън — и за него беше по-лесно да си я представи как й правят маникюр в някой скъп салон, вместо да сменя чарковете на някоя трошка. После името й събуди някаква асоциация в мислите му — Кордилия Кейн като в „Кейн Аутомотив“.
— Вашето семейство притежава няколко автосервиза в града, нали?
— Имат сервизи из цялата страна — уточни Регън. Изведнъж се сети, че не беше разказала на Корди за последното изпълнение на брат си.
— Ейдън уредил да изтеглят колата ми от паркинга.
— Върни си я!
Регън поклати глава.
— Озовала се е в някое гробище за стари коли. Сигурно вече са я разфасовали. Но пък ми купи БМВ. Можеш ли да си представиш колко е безочлив?
Алек щеше да се разсмее, ако не знаеше, че Регън говори сериозно и е много ядосана.
— Не мога да повярвам, че си пропилях цял уикенд да слагам чисто нов радиатор! — разбесня се Корди.
— И ново гърне — допълни Регън.
— Точно така! Къде е наредил да я изтеглят… — Корди спря да бърбори и си пое дълбоко дъх. — Тук стана много претъпкано. Най-добре да отидем в залата.
Алек също предпочиташе да влязат, за да може да настани Регън на някоя маса край стената.
Двамата мъже, които ги бяха проследили от хотела, влязоха във фоайето. Спряха точно до вратата. Бяха с униформите си и вече правеха впечатление на пристигащите гости. Алек докосна ръката на Регън, за да привлече вниманието й.
— Стой тук с гръб към стената. Сега се връщам.
Веднага щом той се отдалечи, Корди възкликна:
— Защо не ми каза, че той е толкова…
— Толкова какво? — строго я погледна Регън.
— Толкова… всичко. Той излъчва някакъв див сексуален чар!
— Наистина ли?
— Не си ли забелязала?
Регън се засмя:
— Разбира се, че съм забелязала.
И тя като Корди наблюдаваше Алек, който отиде при двамата мъже и ги заговори. Това, което им каза, видимо ги смути. И двамата започнаха да пристъпват нервно, единият комично подръпваше яката си.
— Тези двамата защо са тук?
— Ейдън ги е наел като допълнителна охрана.
— Доста се набиват на очи.
— Определено. Дано Алек да ги отпрати. — Тя се обърна към Корди и допълни: — Ще ти бъда благодарна, ако не казваш на никого, че Алек е детектив. Не искам да отговарям на въпроси по този повод, важната тема тази вечер е набирането на средства за болницата.
— Няма да кажа нито дума.
— Освен на Софи, разбира се. На нея може.
— Разбира се. — Трите приятелки нямаха никакви тайни помежду си.
— А този детектив… — започна Корди. — Мисля, че той се интересува от теб.
— Как ти хрумна това? Та ти прекара само две минути с него.
— Разбирам езика на тялото — обясни тя с поучителен тон. — Разбрах, че го интересуваш от начина, по който те гледа. Ще трябва да се довериш на преценката ми, Регън. Той е привлечен от теб, но като се замисля, ти можеш да омаеш всички мъже…
— Не е вярно. Хайде да сменим темата.
— Изглеждаш великолепно. Имаш лице и тяло, за които ние със Софи можем само да мечтаем. И се кълна, че ако не беше най-добрата ми приятелка, щях да те мразя. Братята ти, особено Ейдън, са ти погодили страхотен номер, като са подкопали така самочувствието ти.
— За бога! — прошепна Регън отчаяно. — Никой не ми е погаждал номер.
Корди нямаше желание да спори.
— Братята ти ще бъдат ли тук довечера?
— Може би.
— Хайде, разказвай. Женен ли е, или разведен?
— Кой? — попита тя само за да подразни приятелката си.
— О, моля те. Знаеш за кого говоря. Готиният детектив.
— Не е женен, но заминава след седмица.
— За колко време?
— Завинаги
Корди въздъхна.
— Нали знаеш какво си мисля?
Регън се усмихна.
— Никога не знам какво си мислиш.
— Мисля си, че трябва да махнеш това одеяло от раменете си и да свалиш този мъж.
— Това не е одеяло, а шал. — Тя смутено намести възела, който бе направила, за да задържа шала на раменете си. — Не е редно да го свалям. Той е на работа, а аз съм му натрапена.
Разговорът приключи, защото Корди прошепна:
— Той идва.
Регън забеляза, че двамата мъже се отправиха навън намусени.
— Алек, какво им каза? — попита притеснено тя.
— Нищо особено. — Той се усмихна и махна небрежно с ръка: — Хайде да влезем в залата.
— Още не са отворили вратите — каза Корди. — Този коридор води към залата, където ще бъде вечерята. На приема във фоайето сервират шампанско и ордьоври. Ще отида да потърся Софи. Искате ли да дойдете с мен?
Регън не й отговори. Тя гледаше към една двойка, която тъкмо влизаше през вратата. Приятелката й забеляза, че лицето й помръкна.
— Какво не е наред? — попита Корди и в същото време се обърна, за да види двойката, която изчезна към гардероба. — А, ясно.
Алек ги зърна за миг:
— Кои са те?
— Не са важни хора.
Детективът погледна Корди, за да получи отговор. Тя въздъхна и обясни:
— Мъжът с посребрената коса беше женен за майката на Регън, а младата жена, която едва удържа роклята си на мястото, е съпругата му. Но както каза приятелката ми, те не са важни.
Алек докосна рамото на Регън.
— Искам да влезем в балната зала. Тук наистина е много претъпкано.
Корди се отправи към фоайето, но докато стигне до вратата, до нея вече имаше двама мъже.
Алек хвана Регън за ръка.
— Искам да видя къде ще седиш.
Тя не възрази. Изобщо не държеше да стои в претъпканото фоайе и да пие шампанско.
Един служител се изпречи на пътя им пред вратата и обясни, че трябва да изчакат, докато балната зала не бъде официално отворена, но Алек го изгледа по такъв начин, че той бързо се дръпна встрани.
Залата бе изненадващо голяма. Вляво музикантите бяха заети да разполагат инструментите и оборудването си на една широка правоъгълна платформа, до която бе просторният дансинг. Срещу вратата бяха наредени кръгли маси с ленени покривки. Тапицираните столове бяха покрити с бели ленени калъфи, завързани отзад със синя сатенена панделка, която висеше до пода. В момента сервитьорите палеха дългите бели свещи в блестящи сребърни свещници.
