Всички маси бяха наредени за осем души. Картичките с имената бяха подпрени на сребърни кубчета точно пред всяка порцеланова чиния със сребрист кант. Регън откри, че масата им е в предната част на залата, близо до подиума. Един от сервитьорите проверяваше дали микрофонът работи, но спря и й се усмихна, когато я видя.
Тя обиколи столовете, за да види още кой е на нейната маса, без да обръща внимание на погледите, които привличаше. Алек се дразнеше от начина, по който хората от персонала я оглеждаха. Той изгледа навъсено един прекалено услужлив сервитьор, който се навърташе около Регън, и доволен видя как бързо се обърна и се отдалечи.
Регън клатеше недоволно глава.
— Какво има? — попита той.
— Няма да седим тук.
— Добре — каза той. — Кого са сложили до теб?
— Ейдън и неговата гостенка, Спенсър и гостенката му, което означава, че той се е върнал от пътуването си. Тук са административният директор на болницата и съпругата му и пастрокът ми Емерсън с жена си Синди. Категорично няма да седнем тук!
Регън се стараеше да се овладее с всички сили. Не искаше да покаже пред Алек колко е бясна. Знаеше, че Ейдън е виновен, задето е допуснал онези отрепки на тяхната маса. Знаеше и какви са били мотивите му за това. Емерсън вече беше ходил при няколко адвокати в опитите си да открие как да наруши предбрачното споразумение и Ейдън просто се опитваше да го успокои. Според Регън брат й просто отлагаше неизбежното и в същото време оскърбяваше паметта на майка им.
От потиснатия гняв на бузите й се появиха ярки петна.
— Добре, къде искаш да седнем? — попита Алек.
— Където и да е, но не тук.
Той взе картичките с имената им. Огледа се, хареса си една маса в дъното, защото беше близо до стената, и тръгна към нея.
Размени местата с тези на някакъв доктор и съпругата му.
— Така добре ли е?
— Идеално. — Веждите й се отпуснаха и смръщеното й лице се разведри.
Тя остави чантата си на стола и се изправи точно когато официално отвориха вратите. Софи и гаджето й влязоха първи. Тя махна на Регън и се втурна към нея. Изглеждаше удивително. Регън погледна Алек, за да прецени реакцията му, когато зърне приятелката й. Детективът беше отишъл да занесе картичките с имената на доктора и жена му на масата на Ейдън и тъкмо се връщаше, когато Софи привлече вниманието му.
Стори й се заинтригуван, но не прекалено. Мъжете обикновено губеха ума и дума в присъствието на Софи, но Алек изглеждаше така, сякаш напълно се владее. „Странно — помисли си Регън, — много странно…“
Софи носеше нова черна рокля на „Шанел“ и имаше диамантени фиби в косата си. Регън разпозна кавалера й — Джефри Оутли. Неговото семейство притежаваше „Оутли Електроникс“ и Регън знаеше, че Джеф и Софи членуват в един и същи клуб. Той беше приятен мъж, който винаги изглеждаше така, сякаш дрехите му ще се пръснат всеки момент. Всичко, което носеше, му беше с два номера по-малко.
— Алек, искам да се запознаеш с приятелката ми Софи Роуз — каза Регън.
Докато представяше Джеф, тя забеляза, че Софи се усмихва на Алек. Очевидно тя също бе омагьосана от него.
— Вие ли сте бодигардът, или по-точно детективът, който пази Регън? Всичко е наред — добави бързо тя, за да успокои приятелката си. — Корди ми обясни всичко и аз я уверих, че ще опазя тайната.
— Софи ще става репортер — каза Регън.
— Каква тайна? — попита Джеф.
— Че Регън ходи с ченге. Това е тайната — отвърна троснато Алек.
— Кое е това ченге?
— Аз — каза Алек. — Тя ходи с мен. — Той обви ръка около кръста й и я придърпа към себе си.
Регън се зачуди дали той осъзнава какво прави. Но това всъщност й харесваше. Приятно й бе да се преструват, че са гаджета, но дали то не я правеше жалка в очите на другите.
— Искате ли да седнем при вас? — попита Софи и преди Регън да отговори, се обърна към приятеля си: — Иди, моля те, да намериш нашите картички.
Той веднага се зае да изпълни молбата й, но тя го дръпна за ръката:
— Чакай малко. Вземи всички тези картички и ги сложи някъде другаде. Сигурна съм, че има празни места, а ако няма, накарай сервитьора да подреди още една маса. Тази вечер не искам да седя с никакви непознати. А, Джеф, и още нещо: намери и картичката на Корди, тя ще иска да седне при нас.
Регън прошепна на Алек:
— Със Софи сме приятелки от детската градина, така че съм свикнала с начина, по който командва всички около себе си.
Софи чу коментара й и прихна.
— Всички освен теб и Корди. Иначе това е вярно. Наистина доста командвам, особено Джеф. Той е моето приятелче за излизане.
— За излизане ли? — учуди се Алек.
— Ние сме просто приятели — обясни тя. — Но когато искам да бъда с мъж на някакво събиране, Джеф идва с мен и аз правя същото за него. Това идеално устройва и двама ни. И двамата нямаме истинско гадже в момента. Обаче Джеф много искаше да дойде тази вечер, заради Регън.
— Защо? — попита Алек.
— Той си пада по нея от години — обясни Софи. — Не трябва ли да сядаме? — Тя направи знак на един сервитьор, който веднага се приближи до масата им. — Ако обичате, ще махнете ли тези три комплекта прибори и чинии? Благодаря — усмихна се тя, когато той започна да ги събира. Софи погледна Регън. — Корди може да седне до Алек отдясно, а ти седни от другата му страна.
— Наистина обича да командва — засмя се Алек. И Регън се усмихваше, докато Софи не я скастри:
— Корди е права, свали това одеяло! То скрива красивата ти рокля.
— Не е одеяло, това е шал.
— Няма нужда да се оправдаваш.
— Не се оправдавам — каза Регън, но Софи я прекъсна с успокоителен жест:
— Добре. Просто ти подсказвам, че е време да развържеш шала. Като говорим за рокли, харесва ли ти моята?
— Много. Нова ли е? — попита Регън подозрително.
— Горе-долу. Взех я от един бутик на „Шанел“ преди няколко седмици, но я обличам за първи път.
— Но как я купи с твоята заплата?
Софи се изправи.
— Имах рецидив. Това е.
— О, Софи…
— Ще помогна на Джеф да намери картичката на Корди, че започна да прави повторна обиколка. Когато се върна, не ми изнасяй лекции. Вече се чувствам виновна.
Алек се изправи заедно със Софи, но когато тя се отдалечи, отново седна и постави ръката си върху облегалката на стола на Регън. Ресните на шала й се спуснаха върху пръстите му и когато тя се раздвижихте докоснаха кожата й. Тя не помръдна, той също.
— Софи за какъв рецидив говореше? — попита Алек.
— Помоли ни с Корди да й помогнем да престане да взема пари от баща си.
— Какво толкова? Щом той иска да й дава…
Регън го погледна укорително:
— Но на нея всъщност не й трябват. А и иска да бъде самостоятелна. — Тя въздъхна. — Напоследък реши, че трябва да го убеди да обърне внимание на здравето си, а ако това не помогне, тя е твърдо решена да го накара да се пенсионира.
Изведнъж Алек се отдръпна назад.
