Той подпря лактите си на масата и се замисли върху казаното от нея.
Регън погледна към Спенсър:
— Алек, трябва да отида да кажа здрасти на брат си.
— Ти имаш двама братя тук.
— Да, но ще се държа мило само с единия от тях — усмихна се тя.
Той също се усмихна:
— Говориш като истинска сестра.
Възелът на шала й се развърза и когато се изправи, шалът се свлече на земята.
Алек скочи на крака. Роклята показваше достойнствата на тялото й малко повече, отколкото би одобрил. Всъщност той одобряваше как й стои роклята, но просто не искаше други хора да я виждат облечена така.
Тъкмо щеше да й каже да си сложи пак шала, когато тя се обърна към него. Стояха съвсем близо един от друг и тя бе повдигнала лицето си към неговото. Ако той склонеше глава, устните му щяха да докоснат нейните. Не беше негово право да й казва как да ходи облечена, колкото и да се дразнеше. Ако се отнасяше така с някоя от сестрите си, те щяха да му се изсмеят.
Обаче Регън не му беше сестра. Това е работа, нищо по-вече — повтори си той. Тези думи отекваха в мислите му, но му беше трудно да ги приеме.
— Не излизай от залата — каза й той. — Аз ще те наблюдавам, но не ходи никъде.
— Да, разбира се.
Корди вече водеше Спенсър към Регън. Тя пресрещна брат си и го прегърна за добре дошъл.
Докато ги гледаше, Алек извади телефона си. Набра номера на Уинкът. Детективът вдигна на второто позвъняване.
— Провери братята! — Алек не си губи времето с любезности.
— Балът е скучен, а?
— Говоря сериозно, провери ги.
— Вече сме ги проверили. А ти не трябва да се месиш в разследването.
За Алек беше почти невъзможно да стои настрана. Но не искаше да застрашава бъдещето на Уинкът в отдела. Знаеше, че ако Луис научи, че той прави нещо повече от това да охранява Регън, щеше да превърне живота на Уинкът в ад.
— Възможно е този луд човек да отмъщава на цялото семейство или пък да използва Регън, за да накара всички братя да се върнат в Чикаго — рече Алек. — Знам, че си ги проверил, но поровете по- дълбоко. Може да изскочи нещо.
— Добре, ще поровим…
— Виж, знам, че си претоварен и не ти достигат хора. Ще се обадя на Джил и ще го помоля да свърши някои неща.
— Нямам нищо против… стига Джил да се съгласи.
— Нещо изскочи ли около Регън?
— Откакто ме пита тази сутрин? Не. Хората, на които е отказала стипендии, са единствените, които може да й се сърдят. Въпреки че имаше двама-трима изперкали, които са искали пари за налудничави изобретения. Но и покрай тях не открихме нищо. Странни птици са, но не са опасни. Вече ти казах, че проверяваме Питър Морис — добави Уинкът. — Проверихме и приятелките й. Предполагам, че вече си се досетил кой е бащата на Софи Роуз.
— Благодаря, че ми каза.
Уинкът се засмя.
— За малко не паднах от стола, когато научих. Регън и братята й обаче не се впечатляват. Не винят дъщерята за греховете на бащата.
— Така и трябва.
— Изключихме Боби Роуз от заподозрените. Хайде, че ме търси някой.
Алек затвори телефона и го прибра в джоба си. Стоеше с гръб към стената, скръстил ръце, и наблюдаваше тълпата.
Ейдън се беше присъединил към брат си и сестра си. Корди, изглежда, бе единствената, която се интересуваше от това, което той говореше. „Тя е очарована от него“, помисли си Алек. Регън изглеждаше бясна. Ейдън още бъбреше, когато тя поклати глава, обърна се и тръгна към масата. Няколко мъже се опитаха да я заприказват, но тя само се усмихваше и продължаваше, без да им обръща внимание.
Застана до Алек и се втренчи във входа.
— Кого търсиш? — попита я Корди, докато сядаше на стола и слагаше ленената салфетка в скута си. Обърна се да види към кого гледа Регън и въздъхна: — А, ясно ми е.
— Кое е ясно? — попита Алек.
— Господин и госпожа Отрепка току-що влязоха — съобщи Корди.
Алек мълчаливо проследи хората, които си проправиха път до местата си. Лицето на Емерсън бе почервеняло, несъмнено от изпития алкохол. Жена му наместваше бюстието си и току оправяше дългата си платиненоруса коса. Интересна двойка, реши Алек и се зачуди какво бе научил Уинкът за тях.
Софи и Джеф се върнаха на масата и Софи също изви врат, за да види двойката. Когато те заеха местата си, Софи се обърна към Регън и каза:
— Цялото семейство е тук. Не е ли чудесно?
— Направо супер! — отвърна Регън.
— Уокър не е тук — изтъкна Корди.
— Аз говорех саркастично.
Софи каза на Регън и Алек да седнат най-после и добави:
— Ейдън не е имал право да кани Емерсън. Той знае какво е отношението на Регън към него. Мисля, че е ужасно нелоялно от негова страна, и му го казах.
Корди веднага защити Ейдън:
— Не знаеш дали той го е поканил или не!
— Разбира се, че знам — възрази Софи. — Ейдън ми довери, че той го е поканил.
— А той как се защити, когато го обвини, че не е лоялен? — попита Корди.
— Каза, че това ще му излезе по-евтино от един съдебен процес. И ме предупреди да се държа прилично тази вечер — добави Софи. — Още ме третира като десетгодишна.
Сервитьорите се появиха с първото ястие. По време на вечерята разговорът се насочи към по-леки теми и Регън беше благодарна за това. Джеф разказа няколко смешни истории за едно състезание по тенис, в което бе участвал, и Регън се постара да изглежда заинтересувана. Тя не беше гладна. Присъствието на Емерсън бе развалило апетита й, но сякаш никой не забеляза, че тя не докосваше храната в чинията си.
След вечерята, но преди началото на танците, Даниъл О’Донъл излезе на подиума и почука по микрофона, за да привлече вниманието на всички.
— Моля те, кажи ми, че няма да има десетина скучни речи! — възкликна Корди.
— Само една — отвърна Регън.
— След като сме платили по хиляда долара на порция, не трябва да ни се налага да я слушаме — отбеляза Софи.
— Тихо! — прошепна Корди. — Хората ще те чуят. Малко по-късно, след като директорът благодари на всички за присъствието, представи специално Регън. Корди и Софи се засмяха, докато тя се отправяше към подиума.
— Говори кратко и сладко — даде й напътствията си Софи.
— Напротив, ще бъде дълго и скучно! — подразни я Регън.
Тя реши да импровизира и остави бележките си в чантата. Алек се изправи заедно с нея, но не я последва. Той наблюдаваше публиката и вратите. Забеляза, че всички очи са вперени в Регън, докато тя вървеше към подиума.
Трябваха й само трийсет секунди, за да грабне гостите и да ги хипнотизира.
Болницата се намираше в сърцето на града и Регън подчерта колко е важно да не бъде закрита. Имаше нужда от пари за допълнителни легла и за разширяване.
