— По дяволите! Роуз не е бащиното й име, а фамилията, нали? Трябваше да се сетя по-рано! Тя е дъщеря на Боби Роуз, нали?
— Да. Но какво от това? — недоумяваше Регън.
Алек бе поразен: ФБР следеше Боби Роуз от години и се опитваше да събере достатъчно доказателства, за да го осъди. Според мнозина Боби бе съвършеният измамник, но тъй като обираше само хора, които смяташе за по-големи престъпници от себе си, обществото много го харесваше. Хора, които правеха големи залози, след като са ограбили собствените си компании, които бяха опразнили пенсионните фондове на служителите си — те бяха жертви на Боби Роуз. Той обичаше да мами такива алчни копелета и това бе още една причина мнозина да го харесват. За нещастие тъжната истина беше, че Боби никога нямаше да спре.
Хората го обожаваха, но и някои престъпници го възприемаха като свой идол. Той беше всичко, което те се надяваха да станат. Боби живееше някъде във Флорида, ала в нито една вестникарска статия за него не се споменаваше семейството му.
— Спенсър ми каза, че за много хора Боби Роуз е нещо като съвременен Робин Худ. Той краде само от богатите…
Алек я прекъсна.
— Обаче не раздава парите на бедните, нали? Задържа ги за себе си.
Регън видимо се напрегна.
— Той дава много пари за благотворителност.
Алек я изгледа укорително:
— Но той е престъпник, Регън! И трябва да бъде зад решетките.
— Очевидно ти си имаш свое мнение за него и нищо, което кажа, няма да промени позицията ти, нали? — Тя говореше раздразнено.
Той не можеше да повярва на ушите си.
— Да не си забравила какво работя?
Регън извърна глава и се загледа в тълпата от хора, които търсеха местата си.
— Няма по-вече да обсъждам с теб бащата на Софи.
— О, ние едва започваме. — Той подръпна шала й, за да я накара да го погледне: — Не ми ли каза, че Софи работи във вестник?
— Така е, по настояване на баща си, използва моминското име на майка си като псевдоним. Но мисля, че всички във вестника знаят коя е. Детектив Уинкът също откри това и мислех, че ти е казал.
Уинкът сигурно здравата се смееше на негов гръб точно в момента.
— Не, не ми е казал. Сигурно му е изскочило от главата. Как се чувстваше Софи, докато растеше, с баща като Боби Роуз?
— Той е много добър баща — каза Регън. — Никога не пропускаше родителска среща, училищна пиеса или мач.
— А имаше ли родители, които не пускаха децата си да играят със Софи?
— Имаше.
— А твоите?
— Дали са ми забранявали да дружа с нея? Софи, Корди и аз вече бяхме приятелки, когато Боби Роуз стана толкова…
— … известен мафиот — довърши Алек.
— … прочут — поправи го тя. — Майка ми водеше бурен светски живот и постоянно пътуваше. Баба ми се грижеше за мен и когато тя се разболя, Ейдън пое щафетата. Не мисля, че баба ми е знаела кой е бащата на Софи, но Ейдън знаеше и не й каза. Брат ми никога не би ми забранил да съм приятелка със Софи. Тя беше винаги добре дошла в нашата къща, но мен не ме пускаха да ходя у тях. — Тя се усмихна. — Обаче аз ходех, постоянно.
— А някога да си слизала в мазето им? — заядливо попита Алек. — Никой не знае къде Боби Роуз си крие парите. Може да са там.
Регън постави примирително ръката си върху неговата.
— Алек, Софи е моя приятелка.
Той понечи да зададе друг въпрос, но тя го спря, като погали пръстите му:
— Тя е моя приятелка.
ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Алек мразеше официалните вечери и не си падаше по кънтри клубовете, но сега нямаше нищо против да стои цяла вечер със смокинг заради Регън. Тя излъчваше някаква завладяваща жизненост, а в същото време и някаква уязвимост, която му се струваше очарователна. Софи им разказа тъжна история за един млад мъж, когото познаваха, но щом разказът свърши, очите на Регън се напълниха със сълзи.
— Защо ревеш, историята беше с щастлив край! — скара й се Софи.
Притеснена, Регън попи сълзите си със салфетката и се засмя.
— Наистина съм голяма ревла.
— Едно време това беше прякорът й — каза Софи.
— Когато открих, че някои от децата ме наричат така, се разплаках. Но вече съм го преодоляла.
— Емоциите винаги са изписани на лицето й.
Регън не възрази. Тя взе чашата си с минерална вода с лимон и отпи.
Алек обичаше да наблюдава изражението й. Тя бе толкова различна от другите жени — всички можеха да видят какво изпитва в момента. Не бе способна да прояви егоизъм или да преследва някакви свои цели. Това също бе приятна разлика в сравнение с другите жени, които беше познавал.
Регън имаше лице, което спокойно можеше да се появи на корицата на някое модно списание, и невероятно тяло, но това, което Алек харесваше най-много у нея, бе предаността към приятелките й.
Но Регън все още бе негов служебен ангажимент. Трябваше да си напомня този факт всеки път, когато погледне изкусителните й устни.
Софи се извини и отиде да потърси придружителя си. Алек седна отново и отказвайки виното, което сервитьорът му предложи, попита Регън:
— Това хубаво ли е? — И кимна към чашата й с безалкохолно.
Тя му я подаде, а той я изпи до дъно.
— Очаквах да отпиеш само веднъж — скара му се усмихната.
— Аз никога не отпивам. И това, общо взето, отразява, философията ми за живота.
— Бил си в някой мъжки клуб, когато си учил в колежа, нали?
— Разбира се. Освен това постоянно ядях чипс.
Той остави празната чаша, поръча още две — една за Регън и една за себе си, и после обяви:
— Внимание!
Регън го погледна изумено:
— Ейдън е тук — прошепна той.
Тя видя брат си да влиза в балната зала, но не водеше жена със себе си. Не забеляза Регън, защото тя бе почти скрита в ъгъла. Тя го видя как върви към подиума, където Даниъл О’Донъл, административният директор на болницата, стоеше прав и го чакаше.
Софи също видя Ейдън, докато си проправяше път обратно към масата им. Тя бързо застана на пътя му, каза нещо, на което той се усмихна, после се надигна на пръсти и го целуна по двете бузи.
Спенсър влезе след минута, а Корди вървеше с него. Той също се усмихваше. „Брат ми изглежда спокоен“ — помисли си Регън. Недоспал, но спокоен. Утре несъмнено щеше да страда от часовата разлика.
— Мъжът с Корди е Спенсър, нали? Виждам семейната прилика — каза Алек. — Но го познах и от една снимка във вестника, която Хенри ми показа. Ти и братята ти на някакво тържествено откриване. Щял да сложи тази снимка в рамка, защото рядко сте се събирали.
Тя кимна загрижено:
— Вярно е. Изглежда, успяваме да сме заедно само когато има погребение или някакъв проблем.
