Гласът, изрекъл тези думи, принадлежеше на Алек. Той бе застанал толкова близо до гърба й, че Джейми усещаше топлината му.
— Не е време за шеги, Алек! Това безсрамно и невъзпитано момче има нахалството да ме сграбчи и да ме целуне. Само погледни какво направи с плисетата ми!
— Ти си ударили Филип, а не Джъстин!
— Не съм. Той е…
— Братът на Джъстин.
— Филип ли каза?
Алек бавно кимва. Изражението на лицето му бе сериозно и той явно не се шегуваше.
— Не разбирам, Алек… Той изглежда точно като…
— Те са близнаци.
— О, Господи, само това не!
— Еднояйчни — кимна отново съпругът й.
Ужас! Наоколо се бе събрала доста голяма тълпа, правейки унижението й още по-болезнено.
— По дяволите — промърмори тихо тя, така че само Алек я чу. — Защо не ми каза? Аз съм наранила не този, когото трябва.
Джейми незабавно хвърли оръжието си и се опита да помогне на невинната жертва да се изправи на крака. Не искате повече да гледа мрачното лице на своя съпруг. Но Филип отказа помощта й.
— Съжалявам, че те ударих, Филип. Разбираш ли, никой не ми каза, че имаш брат-близнак.
— Значи не си искала да ме удариш, така ли? — попита Филип, като продължи да отстъпва назад.
— Ако спреш и застанеш достатъчно дълго на едно място, ще се опитам да ти обясня какво се случи — обеща Джейми.
Филип продължи да я гледа подозрително, но накрая спря.
— Със сигурност нямах никакво намерение да ви удрям и повалям на земята. Аз дори не ви познавам, сър. Защо ще искам да ви причиня болка?
До тук речта й спечели благоразположението на Филии, но следващите й думи го вбесиха:
— Аз исках да ударя вашия брат, разбира се — нехайно заяви Джейми.
— Разбира се? Значи си искала да удариш Джъстин?
Филип отново крещеше.
В интерес на истината имаше намерение добре да наложи нахалния Джъстин. Обаче реши, че няма да облекчи положението си, ако каже истината на брат му. Филип не изглеждаше като човек, който ще приеме с радост подобно откровение. Очевидно бе свикнал да защитава брат си, а Джейми се възхищаваше на това качество, макар в случая да и се струпаше не на място.
Реши да прояви тактичност.
— Да, имах намерение да ударя твоя брат. Филип, сигурно си забелязал, че Джъстин се държи като свиня.
— Доведете Джъстин при мен.
Гръмогласният вик на Алек привлече вниманието на всички.
— Ти ми каза сама да разреша този проблем, Алек, и аз бих искала…
— Аз що се погрижа — отсече той.
— Как? — попита Джейми, разтревожена от гневните искри в очите му. — Няма да нараниш момчето, нали, Алек?
— Докосна ли те, Джейми?
— Да — изтърва се тя и чак тогава видя, че съпругът й едва сдържа гнева си. — Но това бе съвсем леко докосване, Алек. Съвсем бързо докосване и една малка целувка…
— Ще го убия!
Джейми започна да мачка плисетата си.
След няколко минути се оказа в най-смешното положение, което човек може да си представи — тя стоеше пред Джъстин и защитаваше живота му.
— Но, Алек, та той е само едно момче. Хората от клана Кинкейд не убиват деца. Млъкни, Джъстин! Ти наистина си едно момче, защото в противен случай никога не би се осмелил да предизвикаш Алек. Моля те, Алек! Остави го да живее, за да се научи как трябва да се държи.
Имаше вид на малко момиченце, което всеки миг ще избухне в сълзи. Това накара Алек да промени намерението си и той рязко кимна.
Джейми едва не се свлече на земята от облекчение. Ала радостта й не трая дълго. В мига, в който тя се отдръпна от Джъстин, Алек пристъпи напред. Сграбчи младежа и го захвърли високо във въздуха. Джъстин се приземи по задник сред облаци прах.
— Алек, ти ми обеща…
— Не го убих, любима. Просто започвам да го уча на по-добри маниери и смятам да продължа, докато не постигна видим успех.
Чуха се възгласи на одобрение. Джейми видя, че Колин също кимна.
— Ако смяташ да продължиш, ще трябва да прекарам остатъка от деня в шиене и привързване на рани, Алек. Нима искаш напълно да ми съсипеш празника, като ме принудиш да стоя при Джъстин?
Алек бе сграбчил младежа за тила и го държеше високо над земята. Обърна се към жена си и я попита:
— Наистина ли го мислиш, Джейми?
— Да мисля какво? — недоумяващо повтори тя, питайки се защо, за Бога, сега съпругът й се усмихва.
— Че ме обичаш.
Джейми внезапно осъзна, че и двамата говорят на келтски.
— Ти провали моята изненада — раздразнено се обърна тя към Джъстин, без да обръща внимание на факта, че нещастникът едва смогваше да си поеме дъх.
— Ти заяви любовта си пред всички, съпруго моя. Не се отмятай!
— Първо пусни момчето на земята!
— Първо ми отговори!
— Да, обичам те. Щастлив ли си?
Алек захвърли Джъстин.
— Много съм щастлив.
— Аз пък казвам, че Джъстин не я е докосвал! — извика внезапно Филип.
Джейми ахна и посегна за тоягата.
Алек я дръпна към себе си, разваляйки и последните й плисета. Карираният плат щеше да се свлече на земята, ако тя не го прихвана с ръце.
— Някой друг беше ли свидетел на това нападение? — извика Алек към тълпата.
Двамата войника, на които бе наредил да следват постоянно Джейми, пристъпиха напред.
— И двамата бяхме свидетели.
— И нито един от двама ви не се намеси? — застрашително свъси вежди Алек.
— Смятахме да се намесим — отвърна по-младият войник. — Обаче нали ти ни каза да стоим на десет крачки от съпругата ти, за да не разбере, че я следваме. Втурнахме се напред, но вече бе станало твърде късно.
— Алек, защо твоите мъже трябва да ме следват…
Джейми не довърши въпроса си, тъй като Алек стисна раменете й.
— Видях как Джъстин я сграбчи, когато тя се появи иззад онзи ъгъл — продължи първият войник.
— И?
Алек стисна челюсти, една сдържайки гнева си.
— Джъстин заяви, че обожава съпругата ти — продължи да обяснява войникът. — Чух го да казва на лейди Кинкейд, че нейните виолетови очи карали коленете му да омекват. След като Харолд е наш съюзник, аз си помислих, че един от двама ни трябва да те извика, но…
— Беше ваш съюзник! — изкрещя Филип.
— Филип, не се разстройвай толкова — намеси се Джейми. — Аз смятах да повикам Алек, за да си
