тази болест.
В този миг вратата на спалнята се отвори.
Алек застина на мястото си. Не можеше да откъсне поглед от прекрасното видение, което с усмивка минаваше покрай войниците му. Изпита такава невероятна гордост, че дъхът му секна.
Тя бе облечена в шотландска носия! Най-сетне носеше неговите цветове! Младият мъж бе толкова трогнат, че думите заседнаха на гърлото му.
— Не можеше да се справи с плисетата. Милото дете дори легнало на пода и се опитало да нагъне плата върху себе си, докато накрая не решила да ме повика.
— И ти си й помогнал — обади се Гейвин и кимна.
— Тя беше много благодарна за сръчните ми ръце — прошепна свещеникът, без да откъсва поглед от младата си господарка. — Мили Боже, наистина е много хубава!
Джейми знаеше, че е приковала вниманието на мъжете. Вървеше с изправени рамене, а ръцете й бяха отпуснати покрай тялото. Внимаваше някое от плисетата да не се изплъзне изпод колана. Когато достигна до стълбата, водеща към залата, спря и церемониално се поклони на съпруга си.
Алек изпита желание отново да я целуне. Дори да й каже колко горд се чувства с нея. Когато й даде знак, Джейми повдигна края на роклята си и бавно тръгна към него. Той протегна ръце, ала тя бързо отстъпи назад.
— Не ме докосвай, Алек.
— Какво?
— И не ми повишавай тон — намръщено го сряза тя. — Можеш да ми кажеш колко си доволен и от мястото си. Няма да позволя да ми развалиш плисетата, преди да е пристигнал кралят.
Усмивката му помръкна.
— Доволен ли си от мен, съпруже мой?
— Много.
— И? — рече тя, очаквайки по-многословна похвала.
— И какво?
Джейми избухна в смях. Алек със сигурност не беше от мъжете, които сипят комплименти. Дори не знаеше, че това се очаква от него.
— Няма значение — отвърна Джейми и сви рамене, забравяйки за плисетата. Хвърли уплашен поглед към тях, ала се убеди, че всичко е наред. — Никога няма да се науча да сгъвам тези плисета — оплака се тя.
— Ще се упражняваш по-често и в това — напомни й Алек.
Отец Мърдок се поинтересува в какво още се упражняват и Джейми се изчерви.
— Може би ще ви помогна и в него — въодушевено предложи отецът.
— Не, то е лично — смънка Джейми. — Няма да можем да използваме помощта ви, отче, но сме благодарни за предложението.
Алек дяволито се подсмихна.
— Ела с мен, Джейми. Нашите гости с нетърпение очакват да се запознаят с теб.
— Някои от тях вече са тук — извика някой.
Джейми понечи да се запъти към госта, но след това реши, че е по-добре да стои до съпруга си, когато й представят новодошлите. Застана до Алек и той одобрително й кимна.
Прегърна я през раменете. Този собственически жест я изненада.
— Внимавай за плисетата ми — прошепна тя.
Обаче Алек не й обърна внимание. Погледът му бе насочен към мъжа, който приближаваше към тях. Намръщеното изражение на лицето му показваше, че не държи много на госта, който щеше да й представя.
— Бях толкова нетърпелив да се запозная със съпругата ти, Алек, че не можах да се сдържа и влязох.
Ръката на Алек се стегна около раменете й.
— Това е синът на Харолд — Джъстин.
— Радвам се да се запозная с вас — усмихна му се Джейми, така че той да си помисли, че казва истината.
Всъщност никак не се радваше. Русокосият мъж я зяпаше цинично и най-нахално я измерваше с поглед от глава до пети.
Ако беше възрастен мъж, тя щеше да му даде да разбере, ала гладкото му лице издаваше, че не е видял много битки през живота си. А и маниерите му се нуждаеха от значително усъвършенстване.
— Едва ли колкото аз се радвам да се запозная с вас, милейди — отвърна Джъстин.
Джейми рязко кимна и с твърд глас му предложи да се върне при останалите.
— Двамата с Алек скоро ще се присъединим към вас — обеща царствено тя.
Обаче русокосият не обърна внимание на предложението й, а продължи да стои и да се блещи срещу нея.
— Искате ли да ми кажете още нещо? — студено попита Джейми.
Джъстин се смути.
— Не, милейди. Аз само… се наслаждавах на необичайния ви акцент — заекна гостът.
— Английски акцент, Джъстин — напомни му младата жена. — И е толкова приятен за повечето шотландци, колкото стърженето на гвоздей по метал.
Маркъс шумно се закашля, за да прикрие смеха си, а Гейвин се обърна с гръб.
Обаче Джъстин не се предаваше толкова лесно.
— Разбрах, че се казвате Джейми.
— Вярно е.
— Прекрасно име.
— Това е мъжко име и точка по въпроса — сопна се Джейми. Едва се сдържаше да не избухне. Джъстин се бе втренчил в гърдите й. Искаше й се да го ритне. Нямаше търпение да се махне по-далеч от това нагло същество. Зачуди се защо Алек не забелязва непочтителното му държание и се обърна към съпруга си.
Той се усмихваше. Джейми не знаеше как да разбира странното му поведение. В този миг Гейвин обяви, че масите са подредени в двора и всички ги очакват. Кинкейд кимна.
— Кажи на слугите да започнат с поднасянето на храната. Двамата с Джейми идваме след малко. Маркъс, отведи Джъстин със себе си. Струва ми се, че му е трудно да се раздвижи.
Последната заповед бе произнесена почти грубо. Джейми си каза, че явно съпругът й най-после е забелязал непочтителността на госта им.
След като Алек я пусна, тя се запъти към преградата. Предишния ден бе оставила кинжала си върху скрина сега искаше да го сложи в ножницата, закачена на колана й.
Джъстин се опита да я последва. Джейми му хвърли унищожителен поглед, обаче това не го смути. Положението бе много конфузно, тъй като останалите мъже наблюдаваха, но Джейми го плесна по ръката.
— Да не би да си роднина на леърд Макферсън, Джъстин? — попита тя.
— Не, лейди Кинкейд — озадачено отвърна младежът. — Не сме роднини. Защо ми задавате този въпрос?
— Защото твоите маниери ми напомнят за тези на въпросния леърд — тросна се тя.
Джъстин не можа да разбере смисъла на забележката й, ала Алек отлично го разбра и смехът му я последва зад преградата.
Кинжалът не бе там, където си спомняше, че го остави. Търси навсякъде, но не го намери и се отказа.
Едва не изпищя от страх, когато се обърна и видя Алек, който я наблюдаваше.
— Стресна ме!
Алек я грабна в обятията си, без да обръща внимание на молбите й да пази плисетата. Вдигна я нагоре и устните му приближиха към нейните.
— Аз ще наглася плисетата ти — с дрезгав глас обеща той.
Джейми прокара пръсти през косата му и се наведе напред.
