целувка.
Любиха се бавно и нежно. И през цялото време Алек й шептеше любовни слова.
Джейми заспа, преди той да се с претърколил от нея. Алек я зави с одеялото и двамата скоро потънаха в дълбок сън.
Той се събуди само веднъж през кратката нощ, защото вратата се отвори. Тъкмо се протегна за меча си, когато Мери Катлийн се спусна към леглото. Изтича първо до страната на Джейми.
— Не безпокой майка си — прошепна Алек. — Какво има, Мери?
Той повтори със строг глас и най-после Мери се подчини. Кинкейд видя страх в очите й.
— Какво има?
Мери му подаде края на нощницата си.
— Мокра съм — прошепна тя и сълзите се затъркаляха по бузките й.
Алек съблече нощницата й и я хвърли на пода.
— Сега вече не си мокра — успокои я той.
Гласът на Мери събуди Джейми, обаче тя продължи да се преструва на заспала, тъй като знаеше колко много мрази съпругът й жени, които плачат. Не искаше да види сълзите й. Нямаше да разбере безкрайната любов, която изпита към него, когато той взе дъщеря си и нежно я залюля.
Алек стана от леглото, отнесе спящото дете до вратата и го подаде на един от войниците.
Джейми замалко да извика, че бащата е този, който трябва да отнесе дъщеря си в леглото, а не някой от войниците му. За щастие навреме си спомни, че Алек е напълно гол и Едит навярно щеше да умре от смущение, ако се събуди и го види в стаята.
Сцената бе толкова смешна, че Джейми се захлупи по корем, за да потисне кискането си.
Алек се върна в леглото, придърпа я към себе си и веднага захърка.
Джейми дълбоко въздъхна от задоволство. Едва щеше да дочака сутринта. Утрешният ден щеше да бъде най-великолепният в живота й.
Оказа се най-нещастният.
Всъщност започна съвсем добре. Двете с Едит почистиха и подредиха голямата зала за по-малко от два часа. Масите бяха украсени със свежи цветя, на пода бе застлана нова тръстика, а високият стол с дървени инкрустации, където щеше да седне крал Едгар, бе излъскан до блясък.
Обаче Гейвин и Маркъс подложиха на истинско изпитание търпението й. Накъдето и да се обърнеше, те все бяха пред нея.
— Нямате ли си работа? — попита най-сетне тя.
— Днес имаме свободен ден — заяви Гейвин.
— Но защо ме следвате навсякъде? — настоя Джейми. Мери Катлийн притича, хвана се за полите й и така спаси двамата воини от неловката ситуация да мрънкат неубедителни обяснения. Малкото момиченце бе облечено с рокля в цветовете на клана Кинкейд. Жената на ковача й я бе подарила. Джейми взе дъщеря си на ръце, целуна я по бузката и й прошепна няколко похвални думи на келтски.
— Мога ли да заведа Мери в къщата на Франсис? — извика Едит.
— Коя е Франсис?
— Съпругата на ковача. Каза, че имала няколко чифта обувки и иска Мери да ги пробва.
— Предай й моите благодарности — каза Джейми.
Едит поклати глава.
— Това ще я обиди. Нейно задължение е да помага.
Джейми не знаеше как да реагира на тези думи, но кимна. Едит търпеливо заобяснява на Мери, че отиват за малко на гости и момиченцето най-накрая неохотно пусна туниката на майка си.
Когато Джейми се обърна, се блъсна в Маркъс.
— Чудя се защо постоянно се мотаеш наоколо — раздразнено рече тя. — И защо онези войници се разтакават край стълбите?
Маркъс поклати глава.
— Днес имат свободен ден.
В този миг Алек влезе в залата, чу сърдитото обяснение на Маркъс и видя смаяната физиономия на Джейми.
— Джейми? Хората от нашия клан вече са прехвърлили последния хълм. След няколко минути ще бъдат тук. Някои от клана на Харолд са с тях. Искам ти…
— Ще посрещаме гости? — извика Джейми.
— Да — кимна съпругът й.
Той не подозираше, че жена му може да се движи толкова бързо. Сграбчи я тъкмо когато се канеше да профучи покрай него. Прегърна я и повдигна брадичката й.
Джейми изглеждаше ужасно разтревожена и той не можа да устои. Наведе се и целуна смръщените й вежди. Този спонтанен изблик на чувства бе нов за него, ала много му харесваше. Не се сдържа и я целуна още веднъж.
— Не ми харесва да си намръщена. Пак ли се тревожиш за нещо?
Тя поклати глава.
— Трябва да се преоблека.
— Защо? Каквато и английска дреха да облечеш, няма да се понрави на никого от гостите ни.
Джейми не каза нищо, но Алек усети, че думите му по-скоро я развеселиха. Това го озадачи и той отново се наведе и я целуна — дълга и влажна целувка. Тя обви ръце около кръста му, докато езикът му се стрелваше в устата й и жадно вкусваше от сладкия й нектар.
Когато най-сетне Алек се отдръпна, Джейми бе напълно объркана. Той й прошепна на келтски, че я обича, нежно отстрани ръцете й и с лека стъпка се отдалечи. Джейми остана да гледа с широко отворени очи след него.
— Нали искаше да си смениш роклята? — подвикна Алек.
Тя се стресна, изправи рамене и се запъти към стълбите. Кинкейд я чу как си мърмори, докато прекосява залата, и се усмихна.
Този мъж беше способен да я накара да забрани за всичките си задължения! Когато я целуваше, можеше единствено да се наслаждава на приятното усещане и не беше в състояние да мисли за нищо друго. Беше му подготвила голяма изненада и нямаше да му позволи да я провали, като я отвлича с разни целувки.
Оправи покривката на леглото и си облече кремава риза, която стигаше до глезените й. Това й отне само няколко минути, ала увиването на карирания плат около тялото й се стори съвсем трудна работа.
Парчето плат бе дълго приблизително четири метра. Уж беше тясно, за да й е по-лесно да нагласи плисета, ала колкото й да се опитваше, нищо не се получаваше.
В отчаянието си тя отвори вратата и нареди на един от войниците да повика отец Мърдок.
Свещеникът не се забави много. Джейми отвори при първото му плахо почукване, дръпна го в спалнята и затръшна вратата.
Алек видя, че отец Мърдок се качи по стълбите. Повдигна учудено вежди, питайки се какво, за Бога, ще търси той в спалнята на жена му. Сетне поклати глава и забрави за случката.
Обаче от време на време хвърляше по един поглед към вратата. Когато тя най-сетне се отвори и отец Мърдок излезе, Алек видя, че на лицето му е цъфнала широка усмивка.
— Отец Мърдок? Какво правиш в моята спалия? — извика Кинкейд.
Свещеникът не отговори, докато не приближи до господаря си.
— Помагах на съпругата ти.
— За какво?
— Не мога да ти кажа. Тя иска да бъде изненада, Алек. Не й пречи. Не искам да нараня чувствата й, като ти кажа предварително.
— А, значи се тревожиш за нейните чувства? — сухо отбеляза Алек. — Май всички сте се заразили от
