— Значи признаваш Мери Катлийн за своя дъщеря? — плахо попита Джейми.

Алек дълго се взира в нея.

— Как бих могъл да не го направя?

Джейми бе толкова завладяна от чувства, че не можа да му отговори. Алек й подаде детето и тя го прегърна. Ангъс и Елизабет влязоха в залата тъкмо когато Джейми се запъти зад преградата, за да изкъпе Мери Катлийн. Тя набързо им разправи всичко за новата си дъщеря. Мери Катлийн се засрами отново и зарови главичка във врата й. Елизабет предложи да помогне да изкъпят детето и Джейми се съгласи. Тъкмо в този момент Ангъс започна да обяснява какви приготовления са направени за посрещането на краля.

— Твоят крал ще дойде да те посети? — ужасено се озърна Джейми към Алек.

Алек повдигна вежди, учуден от реакцията й.

— Да.

— Едгар?

— Той е единственият крал на Шотландия.

— Кога пристига?

— Утре. Защо тази новина те притеснява, Джейми?

Изглеждаш ми доста разстроена.

— Той е известен с жестокостта си — смънка тя.

Всички присъстващи я изгледаха изумено.

— Едгар ли? — учуди се Алек. — Не, Джейми, той е известен със своята доброта.

Разнесоха се потвърждаващи възгласи. Джейми се усмихна на Мери Катлийн и кимна.

— Не би трябвало да вярвам на всички истории, които се разправят за него. Той сигурно не би могъл да направи това, което чух. След като казвате, че е добър крал.

— Какви истории? — попита Маркъс.

— Разкажи ни най-лошата — предложи Гейвин, — а ние ще ти кажем дали е вярна.

— Разправят, че когато Едгар седнал на трона, свалил предишния владетел и… ами, заповядал да го ослепят, за да не бъде заплаха занапред.

Никои не каза нищо, но всички се спогледаха.

— Знам — побърза да добави Джейми, — че всички сте възмутени, задето съм повярвала на този отвратителен слух.

— Е, милейди, трябва да ви кажа, че историята е вярна най-сетне рече Гейвин, след като разбра, че никой друг няма желание да обяснява. — Но той не е убил предшественика си. Само го е ослепил.

— Да, мъжът е още жив — потвърди Маркъс.

Алек наблюдаваше как хората му се опитват да успокоят страховете на Джейми. Осъзна, че също иска да пощади чувствата й, доколкото бе възможно.

— Как можеш да се усмихваш, Алек, след като твоят крал е извършил такъв грях?

— Английският крал е много по-жесток — заяви Алек.

— Не бива да говориш лошо за Хенри — скара му се тя.

— Джейми, та аз го похвалих.

Изглеждаше напълно искрен. Тя го изгледа намръщено.

— Какво те тревожи, Джейми?

— Дали кралят ще разреши Мери да остане при нас?!

— Ще разреши.

— Сигурен ли си, Алек?

Младият мъж кимна.

— Как смяташ, ще трябва ли да коленича пред него?

— Ако желаеш.

— А това ще ме направи ли нелоялна към Хенри?

Алек нежно й се усмихна. Тази жена май не бе запозната с историята на собствената си страна.

— Съмнявам се, че това ще бъде нелоялна постъпка, Джейми. Едгар и Хенри са роднини — Хенри е женен за сестрата на Едгар.

Тя изпита такова облекчение, че чак раменете й се отпуснаха.

— Защо не си ми казал по-рано? Аз се изтормозих да мисля за всичко това, а нямало защо. Трябваше да ми споменеш, че Хенри и Едгар са добри приятели, съпруже мой.

Джейми отнесе Мери зад преградата, преди Алек да й заяви, че никога не е чувал по-голяма глупост.

— Защо я остави да си мисли, че Едгар и Хенри са добри приятели? — попита Гейвин.

— Поради същата причина, заради която ти смекчи отговорите си за Едгар — сухо отвърна Алек. — Никой от нас не желае да я тревожи. Всички искаме тя да е щастлива.

Двамата мъже се засмяха, ала смехът им бе удавен в глъчката, която вдигаха жените зад преградата. Джейми, Елизабет, Едит и Ани заедно къпеха Мери Катлийн.

— Красива е — обади се Елизабет.

— Трябва да й го казваме по-често — каза Джейми. — Никога не бива да се чувства чужда в този дом.

Най-сетне я изкъпаха. Джейми я сложи върху една ракла и внимателно разчеса косите й.

Малкото момиченце се бе отпуснало и вече не бе толкова срамежливо, но очевидно предпочиташе компанията на Джейми. След като я облякоха в чиста бяла нощничка, която Едит донесе, Мери Катлийн протегна ръчички пак към Джейми.

Докато Мери вечеряше, Едит и Ани се качиха на втория етаж, за да приготвят спалнята й. Решиха, че тя ще спи в стаята до тази на Джейми и Алек. Джейми искате да бъде сигурна, че ако детето се разплаче през нощта, ще може да го чуе.

— Всички майки спят много леко — заяви тя. — Инстинктивно усещаме кога децата ни се нуждаят от нас. — Ще ме разбереш, Елизабет, когато се роди детето ти.

Джейми говореше толкова убедено, че Елизабет нямаше сърце да й напомни, че е майка само от половин ден.

— Ангъс няма търпение да се свалят конците от раната на гърдите му — напомни тя на Джейми. — Чака те отвън.

— Ти седни до него. Няма да вика толкова много, ако си наблизо.

— Боли ли?

— Не се безпокой. Не боли, но той сигурно ще крещи по навик.

Елизабет побърза да отиде и да седне до съпруга си, Алек тъкмо бе запалил огъни в камината и щом се обърна, Джейми тръсна новопридобитата им дъщеря в ръцете му.

Ален нямаше никаква представа какво се очаква от него, но му се искаше да зарадва съпругата си. Погледна надолу към Мери и непохватно я прегърна.

— Не те е страх от мен, нали, Мери? — попита на келтски той. — Сега аз съм твоят баща.

Детето поклати глава и му се усмихни. Алек също й се усмихна. Вече смяташе да я пусне на пода, ала Мери обви с ръчички врата му и се сгуши в него. Алек я повдигна и я качи на раменете си. Детето изпадна във възторг и радостно замаха с крачета.

Джейми едва не изтърва нещата, които носеше, когато се появи иззад преградата и видя какво бе направил Алек.

— Не дръж детето така, за Бога! Алек, не мърдай! Ще я изтървеш!

— Нямам много опит в тези неща. Тя е първото дете, което държа.

— Ще свикнеш — заяви Джейми.

Алек хвърли свиреп поглед към Гейвин и Маркъс, които непочтително се засмяха. После отиде и седна в люлеещия се стол, сложи Мери в скута си и й нареди да заспива. Вместо това Мери се опита да се покатери на гърдите му. Тя проявяваше към стола не по-малко любопитство от него и Алек трябваше насила да я смъкне отново в скута си.

Джейми им бе обърнала гръб и се бе заела с ваденето, на конците от раната на Ангъс. Алек потропваше с пръсти по облегалката на стола, питайки се какво, за Бога, трябва да направи сега. Реши, че няма да е зле да се опита да разкаже някоя приказка на детето, за да го приспи. Избра любимата си история и не след

Вы читаете Венчило с дявола
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату