съпругата му все още нямаше и следа. Той нетърпеливо закрачи напред-назад покрай камината. Всичко ще бъде наред. Маркъс и Гейвин ще се погрижат за Джейми. Сигурно всеки момент ще се върне. За десети път си повтори, че ще започне истински да се притеснява чак когато слънцето залезе.
Докато Джейми отсъстваше, Алек бе оседлал коня си и бе посетил земите на клана на Хелън. Там разговаря с нейни близки. Научи доста интересни неща за жената, за които бракът с него бе толкова непоносим, че сама бе сложила край на живота си.
Когато се върна, повика отец Мърдок. Свещеникът бе изненадан, че неговият леърд говори за мъртвата си съпруга. От погребението на Хелън той не бе споменавал дори името й. Въпросите на господаря му го озадачиха, ала той реши да не проявява излишно любопитство. Не бе негова работа да се опитва да разбере какво точно иска да открие Алек.
Сега Кинкейд крачеше неспокойно из голямата зала. Джейми се върна и се спря на горното стъпало, изчаквайки съпругът й да я забележи. Тъкмо реши да го извика, когато той внезапно се обърна. Изпита огромно облекчение, като я видя, но въпреки това я изгледа строго.
Джейми му отвърна с ослепителна усмивка. Младият мъж забеляза, че туниката й се люлее напред- назад, а едно малко мръсно личице се взира в него. Гейвин и Маркъс стояха от двете й страни. И двамата гледаха към детето.
Джейми пое дълбоко дъх и хвана ръката на Мери Катлийн.
— Ела да се запознаеш с баща си — прошепна тя на малкото момиченце.
Мери Катлийн не помръдна. Очевидно огромният ръст на Алек я бе изплашил. Златистокафявите й очи приличаха на огромни кръгли паници.
— Той ще те обича с цялото си сърце — обеща й Джейми, стисна малката ръчичка и двете заслизаха по стълбите.
Алек нямаше ни най-малка представа какво става. Дрехите на детето бяха я неговите цветове, което означаваше, че принадлежи към клана Кинкейд. Лошо скроеният кариран плат обвиваше малкото телце и бе завързан на възел около вратлето. Алек не си спомняше някога да я е виждал.
Тя бе красиво малко момиченце с гъста медноруса коса, чиито къдрици обрамчваха в безпорядък малкото й личице.
— Кое е това дете? — попита Алек.
— Твоята дъщеря.
— Моята какво?
Джейми не обърна внимание на смаяната му физиономия.
— Всъщност сега тя е нашата дъщеря. Кажи „здравей“ на татко, Мери Катлийн.
Малкото момиченце очевидно бе силно изплашено. То продължаваше да се взира в Ален, а едната му ръчичка въртеше кичур коса.
Джейми се наведе и зашепна нещо в ухото й. Опитваше се да я успокои и да даде време на Алек да се окопити. Когато се изправи, видя, че съпругът й още не е готов.
— Това е дъщерята на Хелън — обади се Гейвин.
— Сега е моята дъщеря — възрази Джейми. Детето отново се скри зад полата й. — Много е просто, Алек. Когато си се оженил за Хелън, ти си станал баща на Мери Катлийн. Вие сте смятали да я доведете тук, за да живее с вас, нали? А след като сега аз съм омъжена за теб, значи аз съм новата майка на Мери. Струва ми се, че до този момент не сме изпълнили задълженията си към нашата дъщеря, съпруже мой.
— Кланът на Кинкейд винаги се е грижил за детето на Хелън — намеси се Маркъс.
— Баба й е умряла преди три месеца. Знаеш ли, че са дали Мори на някаква далечна роднина, която се е интересувала само да е нахранена? Никак не ми е приятно да го кажа, но жената е англичанка. Мери имаше сини петна по гърба и по краката. Ако не се бях погрижила за нея, сигурно до месец щеше да умре.
В този миг всички заговориха в един глас. Алек стоеше изправен със скръстени ръце и се взираше в мръсното личице, което се подаваше иззад полите на Джейми.
— Ела тук, Мери — заповяда той на детето.
То поклати глава и пъхна единия край от туниката на Джейми в устата си. Алек избухна в смях.
— Бог да ми е на помощ! Само от един ден е с теб и вече е прихванала от твоето твърдоглавие! — обърна се той към Джейми и вдигна детето на ръце.
— По-внимателно, Алек. Гърбът й е разранен.
Алек прошепна нещо на детето и се усмихна, когато то кимна.
— Можеш ли да я накараш да говори? Досега не ми е продумала нито дума — тихо рече Джейми. — Нали не мислиш, че нещо не е наред с гласа й?
— Престани да се безпокоиш — сопна й се Алек. — Тя ще проговори, когато реши. Нали, Мери?
Малкото момиченце отново кимна.
— Тя беше облечена в цветовете на Кевин — обади се Гейвин. — Баща й щеше да се обърне в гроба, ако беше видял колко мръсни и опърпани са дрехите й.
— Кой я е преоблякъл? — попита Алек.
— Аз — отвърна Джейми. — Така видях белезите и синините по телцето й и реших, че трябва да я доведа тук.
— Не, жено, ти вече си го била решила, след като си я облякла с дрехи в моите цветове.
Този мъж е прекалено досетлив, каза си Джейми.
— Да, Алек.
— Знаела си, че ще я доведеш тук още когато замина следобед. Точно това имаше предвид, казвайки, че няма да се върнеш с празни ръце, нали?
Не звучеше ядосан, ала Джейми не бе сигурна какви мисли се въртят в главата му.
— Да — промълви тя. — Вече бях решила.
Алек нежно мушна детето под мишница, сякаш бе торба с храна.
— Това не е най-подходящият начин да се държи едно дете — обади се Джейми. — Тя е само на три годинки, Алек.
Ала изглежда Мери Катлийн нямаше нищо против, тъй като тихичко се изкиска.
— Какво се случи, след като видя белезите по тялото й? — поинтересува се Кинкейд.
— Ами аз… Разгневих се.
— Колко се разгневи?
— Хвърлих дрехите й на земята — избъбри Джейми. — Направих го нарочно. Въпреки това не избухнах съвсем. Искаше ми се да оставя на онази жена няколко хубави белега, че да ме помни до края на дните си.
— Аз добре я подредих — заяви Маркъс. И то пред свидетели, Алек.
— Добре.
Лицето на Маркъс се отпусна.
— Да, но това означава война — напомни той.
— Две войни — подхвърли Гейвин. — Забравяш семейството на Хелън. Те също са замесени.
— Не — възрази Алек, — тях не ги е грижа. — Защо мислите, че Ани дойде да живее тук с Хелън, когато тя се омъжи за мен? Семейството се е отнасяло много лошо към двете сестри. Разбира се, кралят знаеше за това.
— Значи затова си се оженил за нея толкова скоро след смъртта на съпруга й? За да я защитиш от семейството й? — попита Джейми.
Алек кимна. Когато най-сетне погледна съпругата си и на устните му трептеше широка усмивка.
— Благодаря ти.
— За какво ми благодариш, Алек?
— За това, че доведе дъщеря ми у дома.
Джейми остана поразена. Очите й плувнаха в сълзи и тя сигурно щеше да се разплаче с глас, ако тъкмо в този миг Алек не се престори, че изпуска Мери. Джейми извика ужасено.
Баща и дъщеря се разсмяха. Алек вдигна високо детето и се вгледа в личицето му.
— Джейми? Това дете мирише също като отец Мърдок. Изкъпи я! Маркъс, кажи на някого да доведе Едит и Ани. Сигурно ще искат да видят племенницата си.
