— Откакто съм дошла тук, ти се отнасяш към мен, сякаш съм чумава. Твоето държание безкрайно ми омръзна.
Едит най-нахално се подсмихва.
— Значи нямаш желание да се опиташ да се разбереш с мен?
— Не виждам никаква причина да се сприятелявам с такива като теб.
— Маркъс?
— Да, милейди?
— Ако помоля Алек до вечерта Едит да е напуснала земите на Кинкейд, той дали ще се съгласи?
Едит ахна.
— Ще се съгласи.
— Но къде ще отида? — уплашено избъбри сестра му. — Маркъс, ти не можеш…
— Млък!
Нито Маркъс, нито Гейвин някога бяха чували Джейми да говори по този начин.
Едит стисна ръце. Очевидно едва сдържаше яростта си. Но още се владееше, а Джейми искаше да я накара да загуби самообладание. Надяваше се, че когато гневът надделее, тя няма да мери приказките си. Така щеше да разбере защо тази жена я мрази толкова.
— Аз съм господарката тук, Едит. Ако пожелая да те изгонят от този дом, ще намеря начин да го постигна.
— Маркъс никога няма да ти позволи.
— Ще го направи — уверено заяви Джейми.
— Не е вярно! — извика Едит.
— Е, може би някога си била — небрежно сви рамене Джейми. — Навярно си била лоялна към Алек, докато е бил женен за Хелън. Отец Мърдок ми каза, че си била много близка с нея.
— Ти не можеш да я заместиш! Аз няма да ти позволя!
— Аз вече я заместих.
Тези последни оскърбителни думи преляха чашата.
Преди да се усети, Едит се хвърли към господарката си. Искаше да изтрие самодоволното изражение от лице й, искаше да я нарани така, както и тя я бе наранила.
Джейми бе подготвена за нападението. Беше по-дребна от Едит, но много по-силна. Стисна китката й и я накара да се отпусне на колене.
Маркъс и Гейвин се втурнаха към тях.
— Не се намесвайте — извика лейди Кинкейд, без да изпуска от поглед жертвата си. Вече не стискаше китката й, а я бе покрила с длан. С другата си ръка нежно потупваше нещастната жена по рамото. Едит хлипаше, заровила глава в полите на туниката й.
Никой не промълви нито дума. Най-после Едит си възвърна самообладанието.
— О, Господи, за малко не те ударих! Толкова много съжалявам! — прошепна тя. — Когато видях как двамата с отец Мърдок преместихте сандъка на Хелън от стаята, едва сдържах гнева си. Не искам да хвърляш нещата й! Бях изпълнена с толкова…
— Нямам намерение да изхвърлям нещата на Хелън — рече Джейми. — Просто преместих сандъка в друга спалня, Едит.
— Дрешките, които бе приготвила за бебето, бяха в този сандък — продължи Едит, сякаш не бе чула обяснението на Джейми. — Тя ги изработи с такова старание…
— Значи е искала детето на Алек? — попита Джейми, като продължи да я гали.
— Моля ви да ми простите, милейди — изхълца Едит. — Не желаех да ви нараня.
— Ти не си ме наранила, Едит. Аз също съжалявам.
— Съжалявате ли? — слисано попита Едит. Тя все още бе коленичила на пода. Извърна лице. Сълзите се стичаха по страните й. Джейми вдигна края на туниката си и избърса лицето й.
— Съжалявам за всички ужасни лъжи, които ти наговорих, Едит. Трябваше да използвам малка хитрост, за да те накарам да кажеш истината.
— Значи няма да ме изгоните оттук?
Джейми поклати глава и й помогна да стане.
— Ти си много важен член на този клан, Едит. Никога няма да те изгоня от този дом. Излъгах и за Хелън. Аз не съм заела нейното място.
— Но сега ти си съпругата на Алек.
— Това не означава, че трябва да се преструваме, че Хелън никога не е съществувала.
— Той го прави.
— Алек?
Когато Едит кимна, Джейми прошепна:
— За него е много болезнено.
— Не знам — също шепнешком отвърна Едит. — Аз бях сигурна, че не го е грижа. Те не бяха женени много дълго, милейди. Дори нямаше време да доведат тук нейната дъщеря…
— Нейната какво?
Нямаше намерение да крещи, но спокойно изречените от Едит думи толкова я стреснаха, че Джейми не можа да се сдържи.
— Отец Мърдок ми каза, че Хелън и Алек са били женени само два месеца.
Едит кимна. Алек бе предопределен за съпруг на Ани — обясни тя. — Крал Едгар промени решението си. Ани… ами, тя не растеше достатъчно бързо, а Хелън току-що бе загубила съпруга си. Той се казваше Кевин. Умря, докато защитаваше краля. Хелън бе бременна от него.
Джейми едва не се строполи. Маркъс я сграбчи за ръката.
— Добре ли сте, милейди? — загрижено попита той.
— Да — успокои го тя. — Едит, колко дълго Хелън е била омъжена за Кевин?
— Шест години.
— Разкажи ми за детето!
— Тя имаше дъщеря. Чакаше завръщането на Алек, за да отиде да си я вземе. За малкото момиченце се грижеше майката на Кевин.
Едит поведе Джейми към масата, тъй като тя заяви, че иска да седне.
— Сигурно сте болна… аз съм виновна…
— По дяволите, никой досега не ми е казал нищо за това — извика Джейми. — Моята майка е била бременна с мен, когато се е омъжила за втория ми баща. И ако си мислите, че ще позволя…
Джейми си наложи да се овладее, тъй като видя разтревожените лица на войниците. Пое дълбоко дъх и се усмихна.
— Двете с Едит разрешихме един малък спор. Съжалявам, че трябваше да станете свидетели на поведение, недостойно за две дами. Не искам да споменавате за това пред Алек. Само ще го разгневите и ще го накарате да се почувства неудобно. Права ли съм, Едит?
Изчака краткото кимване на Едит и продължи:
— Едит, ти ще продължиш да надзираваш домакинството, Аз бих желала да ти помагам. Смяташ ли, че тази вечер може да имаме за вечеря нещо друго, а не пак овнешко? Мразя го!
Едит се усмихна. Очите й отново се напълниха със сълзи.
— Как се казва дъщерята на Хелън? — попита Джейми.
— Мери Катлийн. В семейството на Кевин има ирландска кръв.
— Моята сестра също се казва Мери — усмихна се Джейми. — На колко години е сега детето?
— На три. Аз не съм виждала племенницата си, откакто се е родила. Чух, че майката на Кевин умряла преди три месеца. Някаква далечна роднина се грижи за Мери.
Джейми едва сдържа гнева си. Едит всеки миг щеше отново да се разплаче, но тя нямаше намерение да губи време да я успокоява. Умът й бе зает с по-важни неща.
— Ще си поговорим още, братовчедке — рече Джейми, — но по-късно. След като си оправиш косата.
