ти е спал през деня, със сигурност ще те запозная с двете сестри.
— За какво говориш? — избъбри Гейвин. Дори и Маркъс се засмя. Досега Джейми никога не бе чувала тъмнокосият войник да се смее и инстинктивно отвърна на усмивката му.
— Какво ви е толкова смешно на всички?
— Няма значение, Джейми — рече Алек. Тя подозрително изгледа съпруга си.
— Да не би току-що да каза на своите воини, че моите сестри не са достойни за тях?
— Не бих им дал дори две от козите си.
Джейми смаяно ахна. Той не можа да устои, пристъпи към нея и лениво добави:
— Не съм свикнал да бъда жесток към животните съпруго моя. Сигурно вече си го разбрала.
— Обиждаш семейството ми?
Той не й отговори, само я дари с онази особена усмивка, която Джейми толкова харесваше и на която не можеше да устои. Не се сдържа и се разсмя. Този мъж бе направо невъзможен!
— Ще се засрамиш от приказките си, когато те дойдат тук, Кинкейд. Ти почти не познаваш близките ми, така че не можеш да съдиш за тях. Ще се погрижа това да се поправи.
Алек се засмя. Джейми му се усмихна с най-сладката си и чаровна усмивка.
— Ще ги помоля да ни дойдат на гости, съпруже мой. Едно дълго и приятно гостуване…
— Какво е това? — извика Гейвин. Воинът тъкмо слизаше от стола, на който се бе покачил, за да окачи гоблена над камината.
— Отдръпни се малко и със сигурност ще разбереш — посъветва го Джейми.
— Но това е… Мили Боже! Алек, аз току-що закачих…
— Това е Уилям, нашият любим завоевател, Гейвин. Според мен е изобразен правдиво. Много красив мъж, не мислиш ли?
Никой не продума. Гейвин и Маркъс се втренчиха в Алек. Техният господар се взираше слисано в съпругата си. Маркъс се окопити пръв.
— Той е бил дебел.
— Бил е едър, а не дебел, Маркъс — поправи го Джейми.
— Какво, за Бога, има около главата си? — попита Гейвин и отстъпи още една крачка. — Онова жълтото…
— Ореол — обясни господарката му.
— Значи вие сте го провъзгласили за светец? — недоумяваше Маркъс.
— Е, още не официално — рече Джейми. — Но е само въпрос на време църквата да го канонизира.
— Защо? — Маркъс изрази на глас мислите на другите двама.
Джейми бе поласкана, че съпругът й и хората му проявяват такъв интерес към английската история. Тя с удоволствие започна да им обяснява как Уилям е променил целия живот в Англия. С най-големи подробности им обясни английската йерархия — за сеньорите, за васалите, за връзките между тях. Когато свърши, бе сигурна, че и тримата ще я обсипят с въпроси.
Обаче след като мина известно време в пълно мълчание, младата жена разбра, че изглежда никой не смяташе да пита нищо.
— Смятате ли, че подобна система би могла да се приложи и в Шотландия?
— Тя вече съществува, Джейми. От преди седемстотин години остро отбеляза Алек.
— Та вие току-що описахте един шотландски клан, милейди — обади се Гейвин, опитвайки се да смекчи разочарованието й от реакцията на съпруга й.
— Махни го!
— Алек, сигурна съм, че не го мислиш! — извика Джейми. — Моите сестри са прекарали толкова часове над този гоблен! Той е подарък за рождения ми ден. Искам да мога да го гледам винаги, когато ме обземе носталгия.
В този миг отец Мърдок влезе в залата и чу последните думи на господарката си. Един поглед към камината и той вече знаеше на какво се дължи свъсеното лице на леърда. Разбра, че се надига буря. Не искаше чувствата на Джейми да бъдат наранени, затова побърза да се намеси.
— Стига, Алек, тя не е имала намерение да те обижда!
— О, не, разбира се! Аз нямам никакво намерение да го обиждам! — възкликна Джейми. — Но той постоянно подлага, търпението ми на изпитание. Отговорно мога да го заявя, отче.
— Аз ли подлагам търпението ти на изпитание? — Алек едва се сдържа да не се разкрещи. Единствено нежността на Джейми му помогна да обуздае гнева си.
— Със сигурност, Алек Кинкейд — продължи тя. — Това е и мой дом! Значи имам правото да окачвам каквито гоблени си пожелая.
— Не!
Джейми и отец Мърдок намръщено изгледаха Алек. Гейвин и Маркъс се усмихваха. Най-сетне Джейми проговори:
— Отче, ще ми помогнете ли да занеса този стол до камината? Или и това е против твоите правила, Алек?
Отец Мърдок замислено огледа стола и се почеса по главата.
— Струва ми се, че тук има нещо сбъркано, детето ми.
— Столът е направен така, че да се люлее напред-назад — търпеливо обясни Джейми.
Свещеникът озадачено повдигна вежди.
— Знам — кимна тя, — че няма да свикнете лесно, но този стол е много удобен. Можете да го опитате, отче.
— Може би някой друг път — промърмори свещеникът и отстъпи от странната измишльотина.
Алек грабна стола и с широки крачки се запъти към камината. Сложи го отстрани, като се стараеше да не поглежда към грозното лице на Уилям, което му се хилеше отвисоко.
— Ето! Сега щастлива ли си, жено? — Гласът му бе троснат, я устните му — свити. Отец Мърдок реши, че трябва пак да се намеси.
— Седалката му е доста голяма. Струва ми се, че ще има място за мен и за още един.
— След вечеря сестрите ми обичаха да седят в скута на татко, а тон им разказваше разни истории — обади се Джейми и при спомена лицето й се озари от нежна усмивка.
Гласът и звучеше тъжно, нещо, което Алек не бе долавял преди. Думите й го озадачиха, защото тя съвсем нехайно пропусна да включи и себе си. А дали бе нехайно? Махна й с ръка, за да я повика.
Щом тя застана пред него и той се увери, че никой от останалите не може да чуе разговора им, тихо я попита:
— А къде седеше ти, Джейми? Притиснала коляно до Мери или до една от близначките?
Картината на четирите момичета, седнали в скута на баща си, за да чуят някоя приказка, преди да заспят, предизвика усмивка на устните му. Близначките сигурно са плачели, Мери е мрънкала, а Джейми се е опитвала да ги успокои.
— Обикновено Елеонор и Мери седяха на едното му коляно, а близначките на другото.
— Елеонор?!
— Най-голямата. Тя умря, когато аз бях на седем години. Алек, защо пак се мръщиш? Нима казах нещо, което те разстрои?
— Както обикновено, не ми отговори. Попитах къде си седяла ти.
— Обикновено стоях зад стола. Или отсреща. Защо е толкова важно за теб да знаеш къде съм седяла аз?
Не беше важно за него, но смяташе, че е било важно за нея.
— И твоят ред никога ли не дойде?
— Нямаше място…
Това просто обяснение, изречено толкова сухо и някак си примирено, го извади от равновесие. Значи тя е била като чужд човек! Изпита дивото желание да смаже със собствените си ръце безчувствения й втори баща.
Тя току-що му бе разкрила съкровена част от себе си. Джейми е искала баща и да я забележи. Тези всички задължения… О, да, вече му бе съвсем ясно. Тя е искала да го накара да я цени и да държи на нея. Но Джейми просто бе сбъркала нуждата с любовта. И онзи негодник се бе възползвал от това!
