за големия сандък.
— Да наредя ли на хората си да донесат багажа ви от външния двор? Пристигна рано сутринта.
— Много ще ти бъда благодарна, Гейвин. Видя ли… Имаше ли един стол сред вещите ми в каруцата?
— Те не пристигнаха с каруца. Пътят дотук е доста стръмен и не може да се мине с каруца. Бяха натоварени на четири коня — уточни той и добави, виждайки разочарованието в очите й: — Да, милейди, забелязах доста странно изглеждащ…
— Това е моят любим стол — прекъсна го тя и радостно плесна с ръце. — Изглежда странно, но той се люлее напред-назад, Гейвин. Принадлежало на семейството на майка мм. Татко обичате вечер да сяда в него. Много мило от негова страна, че ми го е изпратил.
— Стол, който се люлее ли, милейди?
— Страхувам се, че новите неща не се приемат лесно тук. И все пак той е принадлежал на майка ми и аз ще го пазя, докато умра. Предава се от поколение на поколение.
Гейвин се запита кой ли глупак е измислил подобен странен стол, но не каза нищо. Реши да остави Джейми да се заеме с почистването. Придружи я до стаята и я огледа, за да се увери, че няма нищо нередно. Тъкмо вече слизаше по стълбите, когато Маркъс влезе в залата.
— Маркъс, искам да разменя няколко думи с теб — извика той.
— Да, Гейвин?
Гейвин не каза нищо, докато Маркъс не приближи до него. Заместникът на Алек постоянно поглеждаше към стаите на горния етаж. Никой не можеше да влезе или излезе, без да бъде забелязан.
— Искам двама войника под прозореца й.
— Какъв прозорец?
— Джейми почиства първата стая горе. Сложи двама войника и ред вратата и двама под прозореца.
— Какво да им кажа? — намръщи се Маркъс.
— Ще им кажеш, че са там, за да защитават господарката си — рязко отвърна Гейвин.
— Гейвин, какво се опитваш да ми кажеш? — раздразнено попита Маркъс.
— Не си ли чул?
— Какво да съм чул?
Гейвин въздъхна и обясни как едва са спасили Джейми.
— Някой я бе затворил вътре, Маркъс. Аз лично преместих гредата, с която бе залостена вратата. Все още не мога да го повярвам.
— Кой би могъл да е?
— Не са видели никого, но Алек иска ние двамата с теб да пазим Джейми.
— Специално мен ли спомена? — попита невярващо Маркъс.
— Да. Той цени твоята лоялност, Маркъс. Нима се съмняваш в това?
Маркъс поклати глава.
— Не съм му давал повод да се усъмни в лоялността ми. Но дадох достатъчно ясно да се разбере, че никак не съм доволен от този негов брак.
— Ти обиждаш своя леърд, щом…
— Не — разпалено го прекъсна Маркъс, — тъкмо обратното. Той показва, че държи на мен, Гейвин, и аз… се чувствам засрамен, че постъпих така.
Гейвин шумно се засмя.
— Никога досега не си говорил с толкова страст, а пък аз ти се смея. Не се обиждай, стари приятелю, но лицето ти пламти като факла.
Маркъс спря да се мръщи, щом Гейвин го потупа по рамото. Дори се усмихна.
Ала усмивките им се стопиха, когато Алек се присъедини към тях. Изражението на лицето му не предразполагаше към шеги.
— Къде е моята съпруга?
Извика го толкова силно, че Гейвин си помисли дали не са го чули и войниците от външния двор.
— Горе. Чисти най-отдалечената стая.
— Сама ли е?
— Проверих стаята — побърза да се защити Гейвин. — Никой не може да влезе или да излезе оттам, без да го забележа.
Алек кимна.
— Искам вие двамата да я следвате неотлъчно, докато се върна — заповяда той. — Не бива да прави и крачка без вас — единият ще бъде отпред, а другият — отзад. Разбрахте ли?
Гейвин и Маркъс кимнаха.
— Тя ще започне да се чуди защо — обади се накрая Маркъс. — Тя е англичанка, Алек. Не е глупава.
Гейвин бе изненадан от шеговитите нотки в гласа на Маркъс.
— Да, ще започне да се чуди — подкрепи го той.
— Тогава оставете я да се чуди — сряза ги Алек. — Просто й кажете, че това е моя заповед. По дяволите, тази жена не бива да се занимава с чистене и метене на стаите!
— Тя иска да работи, Алек — обясни Гейвин. — Аз разбирам, че по този начин изразходва част от енергията си. Може би е взела и от твоята сила. Виждаш ми се доста изтощен. Дали не се нуждаете от още малко следобедна дрямка, милорд?
— Нима той е спал? — смаяно попита Маркъс.
— Вашето държание никак не ми харесва — тросна се Алек. — И ако продължавате да ми се хилите по този начин, кълна се в Бога, ще ви дам да се разберете! А когато свърша с вас, обещавам ви, че ще спите много по-дълго от мен!
Заплахата му имаше ефект, тъй като двамата воини смирено сведоха глави.
— Отивам да се видя с Ангъс — подвикна им през рамо Алек. — Връщам се след няколко минути.
Докато крачеше към къщата на Ангъс, гневът му приличаше на завихрящ се вятър. Обаче виковете, които се разнасяха от къщата на верния му воин, показваха, че и Ангъс не е в по-добро настроение.
Елизабет отвори вратата. Когато видя своя леърд, лицето й се озари от широка усмивка — явно никак не бе разстроена от крясъците на съпруга си.
— Не изглеждаш никак зле за жена, която живее с луд мъж, Елизабет — отбеляза Алек, докато влизаше.
— Твоята съпруга ме предупреди, че няма да е никак лесно да накарам Ангъс да почива. Оказа се напълно права, тъй като той се е превърнал в див звяр. Точно сега е доста трудно да се обича подобен мъж — продължи тя и повиши глас, за да я чуе и Ангъс, — но аз съм сигурна, че щом свалят конците от раната на гърдите, той ще спре да се оплаква.
— Ще престанеш ли да сипеш такива обиди за мен? — извика Ангъс от леглото. — Нашият господар е дошъл да ме види, жено, а не да слуша женски мрънкания!
Елизабет хвърли раздразнен поглед към Алек и се обърна към съпруга си.
— Мога ли да му предложа чаша вино?
— И аз ще пийна — изръмжа Ангъс. Елизабет не му обърна внимание, наля на Алек червено вино, а на съпруга си подаде чаша вода.
— Оставям ви насаме — рече Елизабет, поклони се на господаря си и се запъти към вратата.
— Елизабет? Ела тук за малко — подвикна Ангъс.
Алек се облегна на перваза на прозореца и се загледа в малката хубава жена, която забързано пристъпи към леглото. Видя, че Елизабет се изчервява и скоро разбра защо — верният му воин бе обвил ръка около шията й и дълго и страстно я целуна. Прошепна нещо, когато жена му се изправи, и я потупа по задника. Елизабет изхвръкна през вратата.
— Тя е добра жена — рече Ангъс и дълбоко въздъхна. Изля водата от чашата си през прозореца и стана от леглото, за да потърси стомната с вино.
— Взе я със себе си — засмя се Алек. — Изглежда те познава по-добре, отколкото си мислиш.
Ангъс остана доволен от думите на своя леърд и кимна на Алек да раздели виното си с него. После отпи
