Венчило с дявола

щеше да бъде бавен и нежен любовник.

Устните й бяха толкова меки. Когато езикът му проникна навътре, в гърлото й забълбукаха чувствени звуци. Езикът му галеше, изискваше и даваше, а Джейми бе вкопчила ръце в косите му, искайки още и още.

Тихите й стенания го караха да забрави за добрите си намерения. Обсипваше с горещи целувки шията й. Тя милваше раменете и гърба му. Пръстите й се спуснаха надолу… Обърка го по гръб и се излетна върху него. Той стисна бедрата й между своите. Младата жена се подпря на лакти и потръпна, виждайки желанието в очите му.

— Искам да те докосвам така, както ти ме докосваш — прошепна тя. — Моля те, Алек, Твоето тяло ми принадлежи така, както и моето ти принадлежи, нали?

С цялото си сърце бе съгласен с нея, ала не можа да намери сили да й го каже. Изглежда обаче Джейми взе мълчанието му за съгласие, тъй като в очите й блеснаха дяволити пламъчета.

Разбра намерението й едва когато тя наведе глава и започна да целува гърдите му. От тях се изтръгна хриптене, когато езикът й обиколи едното зърно. Пръстите й бяха като вълшебни пламъци, изгарящи и опияняващи. А устните й… Мили Боже, устните й го оставяха без дъх. Тя се спусна надолу… още надолу… Той се опита да я спре, ала Джейми леко го ухапа от вътрешната страна на бедрото. Ръцете му се отпуснаха в пълно и блажено отдаване.

Отначало бе плаха, ала желанието правеше неопитността й още по-възбуждаща. И когато най-сетне го пое в устата си, Алек затвори очи, оставяйки се огънят да го погълне. Мъчение! Вълшебство! Чак когато усети, че всеки миг ще излее горещото си семе, той рязко дръпна главата й. Знаеше, че не е нежен, ала страстта го подлудяваше. Искаше да я изпълни цялата, да я завладее докрай.

Изглежда Джейми нямаше нищо против. Тя бе не по-малко ненаситна от него. Ноктите й се забиваха в гърба му, тя се изви към него толкова силно, че той вече беше вътре в нея, преди да се претърколят настрани. Двамата се гледаха като омагьосани, взаимно опивайки се от страстта си. Дишаха накъсано, а телата им бяха мокри от пот. Великолепният аромат на любовта им изпълни въздуха.

— Обичам вкуса ти — прошепна Джейми. — А ти харесваш ли…

— О, Господи, да, харесвам го… — Простена високо, когато тя обви стройното си бедро около неговото. — Не се мърдай, само…

Ти искаше да му каже, че се опитва да не мърда, ала усещането, когато се движеше бе толкова прекрасно, че не можеше да спре. Ръката му се плъзна между съединените им тела и той я докосна по най- съкровеното място.

В този миг двамата се задвижиха в един ритъм — див, първобитен, разтърсващ… И изпълнен с любов.

Алек не можеше да чака повече. Усети как тя се напрегна под него, почувства първите спазми на освобождението й и семето му се изля в нея.

Дълго време не можа да помръдне. После се претърколи по гръб, без да я пуска.

Надяваше се необузданата му страст да не я е убила.

Та самата негова малка ненаситна съпруга едва не го уби!

Искаше да й каже какво огромно удоволствие му е доставила. Жадуваше да чуе такива думи и от нея. Дори искаше да чуе много повече…

Крайно време беше неговата малка жена да разбере какви бяха истинските й задължения. Нямаше обаче намерение да й го обяснява. Тя самата трябваше да се досети.

Нейното най-голямо задължение бе… да го обича… Внезапно разбра защо толкова отчаяно жадуваше любовта й — той вече я обичаше!

Как, за Бога, бе станало? Тя бе най-своеволната, невъздържана, непоследователна и упорита жена, която бе срещал! Нямаше да позволи на никои друг да я притежава! Тя принадлежеше единствено на него!

Алек притвори очи и силно я притисна към себе си. Усещаше накъсаното й дишане и ударите на сърцето й. Нейната страст също му принадлежеше.

А неговото сърце принадлежеше на нея. Алек шумно се прозя. Никога не бе помислял, че ще стигне до подобно заключение.

Малката му нежна съпруга сега имаше нужда да си почине, каза си той и отново се прозя. Ще остане още малко при нея, докато се увери, че е заспала.

Това бе последната му мисъл, преди шумно да захърка.

* * *

Той знае, че някой се е опитал да убие жена му. До вечерта всички ще узнаят. Ще я пазят добре. Той няма да рискува живота й.

Кинкейд не разбира, че тя все още не е готова да умре. Той не е толкова умен. Как ми се иска да се похваля пред някого с моята сила. Разбира се, не смея. Трябва да ги оставя да вярват, че са се намесили навреме. Но аз знаех, че ще я спасят. Огънят не можеше да остане незабелязан. Знаех го.

Исках просто да видя неговия ужас. Може би ще изчакам още един ден, стига да съумея да овладея жаждата си.

Все още чувам виковете му. Крещеше името й. Мисля, че започва да я обиква. Урокът ще бъде още по-сладък, ако е така…

Искам да я докосна, когато умира.

Четиринадесета глава

Гейвин подскочи стреснато, когато Джейми безшумно приближи зад него и леко го потупа по рамото. Младият мъж рязко се извърна, готов за нападение, ала видя, че това е господарката му и отпусна меча си. Тя носеше някакви обувки. Той се втренчи в тях, поклати глава и смутено промълви:

— Не ви чух да приближавате, милейди.

— Не исках да те стресна, Гейвин. Говори по-тихо. Алек си почива.

— Кинкейд?

— Моля те, Гейвин, не викай! Не разбирам защо ме гледаш така смаяно. В крайна сметка и Алек е човек. Нямаше да заспи посред бял ден, ако не е много уморен и не се нуждае от почивка, нали?

Гейвин отново поклати глава. Отчаяно се опита да сподави смеха си. Последният път, когато го видя, Кинкейд не му изглеждаше никак уморен. Разбира се, той се бе запътил към леглото, но Гейвин отлично знаеше, че не възнамерява да спи.

Хубаво щеше да се помайтапи с господаря си!

Джейми се подпря на ръката му и нахлузи обувките.

— Смятам да помоля Хеси да ми помогне да изчистим спалнята на горния етаж — рече тя. Пусна го, приглади полите на туниката си и понечи да се отдалечи.

Гейвин бързо и препречи пътя.

— Ще изпратя никой от хората си да я извика!

— Една разходка ще ми се отрази добре.

— Пазете силите си за предстоящата работа.

— Добре, Гейвин — съгласи се Джейми, за да го успокои. Струваше й се разтревожен. Защо ли?

— Добре ли си? Държиш се някак странно.

Той я остави да допре с ръка челото му, за да провери дали има треска.

— Чувствам се отлично, ми лейди. Не е ли по-добре да се заемете с работата си?

Джейми му хвърли още един изпитателен поглед, обърна се и се запъти към стълбите. Гейвин я следваше неотлъчно. Тя не каза нищо за необичайното му поведение, докато не стигнаха до третата врата. Там се обърна, а той побърза да й обясни:

— Помислих си, че може би има нещо за местене. Та да помогна…

— Много мило от твоя страна, Гейвин — нежно му се усмихна тя. — Обаче отец Мърдок вече ми помогна