щедра глътка.
— Господи, колко е вкусно! Твоята жена каза на Елизабет, че не мога да пия вино, докато не ми махне конците. Само един Бог знае защо е казала такова ужасно нещо, а Елизабет се подчинява на всяка нейна заповед. Чувствам се много нещастен с тези две жени, които постоянно се въртят около мен, Алек. Трябвате да ме оставиш да умра и да ме спасиш от тези…
— Ангели?
Ангъс кимна.
— За нещо специално ли искаш да говориш с мен или просто си дошъл да ме видиш?
— Затвори вратата, Ангъс! Не искам никой да чуе разговора ни. Имам нужда от някои сведения, приятелю, и от съвет.
Ангъс ритна вратата с крак.
— Досещам се, че е нещо сериозно, Алек. Изглеждаш доста разтревожен.
Алек обясни какво се бе случило с Джейми. Завърши разказа си, като добави, че тя не знае за опита за убийство.
Двамата заобсъждаха възможността да засилят охраната на Джейми, докато виновникът бъде открит. Ангъс бе три години по-голям от Алек и той вярвате в разумните му съвети.
Изминаха няколко дълги минути тишина, когато Кинкейд най-сетне заговори за нея:
— Ангъс, искам да ми разкажеш всичко, което си спомняш за Хелън. Ти беше тук, заедно с Маркъс и Гейвин, през краткото време, когато бях женен за нея. И тъй като мен обикновено ме нямаше…
— Да, тогава ти беше зает с кралските дела. Осъзнаваш ли, Алек, че това е първият път, когато споменаваш името й след деня на погребението?
— Исках да забравя. И въпреки това винаги… — Спря по средата на изречението и поклати глава. Сетне отново помоли Ангъс да му разкаже всичко, което знае за Хелън.
Кинкейд прекара почти час с доверения си приятел. Когато си тръгна, настроението му не се бе подобрило. Елизабет се въртеше пред вратата и Алек й намигна. Жената отново се изчерви.
Тъкмо бе изкачил върха на хълма, когато зърна Джейми на един от прозорците. Ако бе погледнала малко вляво, може би щеше да го види. Но вниманието й бе привлечено от войниците, които шумно се смееха, облегнати на каменната стена.
Тя също се усмихваше. Настроението му мигновено се разведри. Господи, тя бе толкова красива! Излъчваше неповторимо очарование — бе вдигнала косата си, а от двете страни на лицето й се спускаха дълги непокорни кичури; по носа и челото й се виждаха мръсни петна. Май ще има нужда от още една баня преди лягане, с усмивка си помисли Алек.
Изглежда разговорът на войниците бе завладял цялото й внимание.
Докато Алек я наблюдаваше, Джейми подпря лакти на перваза И се надвеси надолу. Стори му се, че много се забавлява от историята, която единият войник разказваше на приятеля си.
Кинкейд приближи и изведнъж рязко спря.
А тя разбираше всяка проклета дума!
Той бе толкова смаян, че дори не се ядоса. Сетне чу края на старата шега.
Един шотландски боец намерил гола жена, просната на пътя. Мъжът се хвърлил върху нея и бързо я обладал.
По-младият войник одобрително изсумтя, преди приятелят му да продължи.
След това дошъл друг войник и веднага заклеймил другаря си за стореното — жената сигурно била мъртва и само един безчестен човек би се погаврил така.
Джейми закри устните си с длан, вероятно за да потене смеха си. Очите й блестяха от оживление. Очевидно с нетърпение очакваше края на историята. Алек пък наблюдаваше реакцията й.
— Мъртва! — извикал войникът. — Аз пък си помислих, че е англичанка!
Усмивката на Джейми мигновено се стопи. Тя се отдалечи от прозореца, докато двамата нищо неподозиращи войници продължаваха да се смеят. Не след дълго Джейми отново се появи. Мъкнеше голямо ведро. Алек леко се подсмихва, като я видя как се бори с тежкия съд. Джейми внимателно нагласи ведрото и лицето й грейна от радост, когато сапунената вода се плисна върху мъжете.
— О, Боже, извинете ме — извика тя, когато след порой от сочни ругатни драмата войници вдигнаха глави нагоре. — Нямах представа, че сте там — излъга и сладко им се усмихна.
Двамата мъже мигновено спряха да крещят и многословно се заизвиняваха.
Алек гръмко се засмя и привлече вниманието вя съпругата си.
— Изглежда си в добро настроение, съпруже мой. Добре ли си почина?
Смехът му заглъхна. Сигурен бе, че няма да пропусне да спомене за следобедната му дрямка. Реши, че двама души могат по-добре да играят тази измамна игра. Замисли се какво ли да каже — на келтски, разбира се, за да я предизвика. Тя нямаше да може да му отговори, тъй като щеше да се издаде, че разбира неговия език.
Щеше да я победи в собствената й игра. Вече предвкусваше удоволствието, обмисляйки най- вбесяващите обиди. Малката му съпруга бе толкова съблазнителна, когато се развилнее. А той така обичаше да укротява гнева й!
Джейми бе пълна с изненади. Ето сега и преструвката й, че не разбира нито дума келтски! По дяволите, та той бе наредил на хората си да подобрят английския си, за да не се чувства тя изолирана и да свикне по-лесно. А както бе тръгнало, ако не внимава, до зимата сигурно всички щяха да навлекат английски дрехи!
— Е, Алек? Защо се смееше преди малко? — попита Джейми и се наведе от перваза.
— Внимавай! — изкрещя той. — Още малко и ще паднеш върху главата си, глупаче!
Тя се отдръпна.
— Благодаря ти, че си толкова загрижен за мен, съпруже мой. А сега ще ми кажеш ли за какво се смя?
За да я подразни, Алек повтори историята. Джейми не му позволи да довърши.
— Чувала съм тази стара шега, Алек. Жената не била мъртва, тя била шотландка и точка по въпроса — завърши Джейми и изчезна от прозореца, преди Алек да й възрази.
Сблъска се с него в подножието на стълбите.
— Какъв е целият този безпорядък? — изръмжа Кинкейд пред камарата от големи вързопи, най-отгоре се мъдреше някакъв странен стол, толкова широк, че можеше да побере поне двама души.
— Моите вещи — заяви Джейми. — Някои ще отидат в нашата спалня, Алек, а други ще остана в залата.
— Не ми харесва цялата тази бъркотия — тросна се съпругът й, протегна ръка, сграбчи един гоблен и го вдигна, за да види какво изобразява. Джейми се пъхна между вързопите и издърпа гоблена от ръката му.
— Не се мръщи, съпруже мой. Мисля да поставя този гоблен над камината.
— Какво, по дяволите, е това? Не мога да разбера…
— Гледаш откъм грешната страна — отвърна Джейми. Приближи до Гейвин и му подаде гоблена. — Моля те, дръж тук така, опъни го хубаво и се опитвай да не гледаш, докато го окачваме! Искам да бъде изненада.
— Сама ли го ушихте, милейди? — попита Гейвин, развеселен от ентусиазма й.
— О, за Бога, не — отвърна Джейми. — Агнес и Алис го ушиха. Това бе техният подарък за рождения ми ден.
Хвърли поглед към Маркъс и Гейвин, после се обърна към съпруга си:
— Знаеш ли, че не е зле да запознаем Агнес и Алис с Гейвин и Маркъс. Смятам, че те…
— Ти няма да уреждаш браковете на хората ми, Джейми сърдито я прекъсна Алек.
— Близначките приличат ли на вас, милейди? — полюбопитства Гейвин.
— О, не, те са много по-хубави!
Очите на Гейвин се разшириха.
— В такъв случай трябва да се запозная с тези дами.
— Приличат на Мери — намеси се Алек. — Няма значение избъбри Гейвин. Обърна се и забърза към камината, за да окачи гоблена. Смехът на Алек го последва. — Гейвин, ако кажеш на някого, че господарят
