— Би трябвало да имаш повече вира в собствената си съпруга — промърмори Джейми, бавно плъзна извития лък от рамото си и посегна към стрелите.
Крайно време беше да му покаже какво може. Бе забелязала кафявото парче кожа, опънато върху голяма бала сено в далечния крей на склона. Имаше около петдесетина стрели, забити в центъра му. Посочи към мишената и рече:
— Ще ми позволиш ли да отида на лов, ако докажа уменията си?
Маркъс се закашля, очевидно опитвайки се да потисне смеха си. Джейми го стрелна сърдито с поглед и отново се обърна към съпруга си.
— Няма да позволя да се излагаш пред хората ми — заяви Алек. С обидната си забележка искаше да я предизвика и разбра, че е успял. Очите й замятаха гневни мълнии.
— Няма да се изложа. Отдръпни се от пътя ми, съпруже мой. Най-добре се смее този, който се смее последен.
Алек кимна и отстъпи няколко крачки встрани.
Когато Джейми опъна стрелата, всички воини се разбягаха. Явно нямаха никакво доверие в уменията й.
Тя въздъхна, свали обувките си, изправи се върху гърба на кобилата и грациозно като танцьорка запази равновесие. Изстреля стрелата си. Отпусна се обратно върху гърба на Уайлдфайър, потупа я в знак на благодарност, че е стояла толкова мирна, и се усмихна на Алек.
— Сега пък защо си ядосан? — попита тя.
— Никога повече няма да рискуваш така, жено!
Едва не отскубна гривата на кобилата. Животното се опита да се отдръпне, но Алек сграбчи юздите и Уайлдфайър бързо се укроти.
Той забеляза обаче, че нито за миг тя не бе трепнала, пито пък бе показала някакъв страх.
— Защо викаш? Какво съм рискувала?
— От изражението на лицето й бе ясно, че наистина не разбира. Той пое дълбоко дъх, опитвайки да запази самообладание. Когато се бе изправила върху гърба на коня, сърцето му сякаш спря да бие.
— Можеше да се убиеш — промърмори през зъби младият мъж. — Ако някой ще те убива, това ще бъда аз. Никога повече не се изправяй така върху гърба на коня! Никога!
— Но аз съм свикнала да яздя така, Алек. Когато Уайлдфайър препуска из полята, понякога се изправям.
— О, Боже!
— Наистина. Искаш ли да ти покажа…
— Не!
— Не ми викай, Алек. Плашиш Уайлдфайър.
— Теб искам да изплаша, жено — скастри я той. — Обещай ми!
— Добре — примирено вдигна рамене Джейми. — Обещавам. Сега щастлив ли си?
— Да.
— Тогава, моля те, махни си ръката от крака ми. Стискаш ме много силно.
— Жено, нима не разбираш на каква опасност се подложи?
Тя не обърна внимание на думите му.
— Алек?
— Какво?
— Откога ти трептят така мускулите на лицето?
Той не каза нищо.
— Нейната стрела я няма сред останалите — извика Дейвид. Младежът взе обувките на Джейми и й ги подаде. Тя му благодари и ги обу.
— Разбира се, че моята стрела не е сред останалите!
— Значи сте знаели, че сте пропуснали целта?
— Не съм я пропуснала. Ще намериш стрелата ми точно в центъра. Върви и ми я доноси, моля те.
Дейвид изтича обратно към мишената.
— Вярно! — възторжено извика младежът. — Стрелата е в самия център!
Джейми наблюдаваше Алек и не обърна никакво внимание на поздравленията на останалите. Реакцията на съпруга й я разочарова. Той едва забележимо повдигна вежди.
— Гейвин! Искам още десет от хората ми да са с теб — извика той.
Воинът незабавно обърна коня си и препусна към конюшнята.
— Джейми, струва ми се, че забрави нещо — каза Алек, когато тя се опита да вземе поводите.
— О… — Изчерви се, даде му знак да приближи, наведе се и го целуна леко по веждите.
— Имах предвид, че си забравила седлото — сърдито изръмжа Кинкейд.
— Не го харесвам — запротестира Джейми. — Ново е и е много твърдо, Алек.
— Маркъс, донеси на жена ми едно от моите стари седла. Защо не си ми казала, че можеш да яздиш без седло? Аз си мислех, че просто не умееш да яздиш. Днес дори си паднала от коня си.
— Не ти казах, защото щеше да си помислиш, че не съм истинска дама.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— Никога не бих си помислил, че не си истинска дама, ти непрекъснато ми го напомняш. Трябваше отдавна да се досетя, че умееш да яздиш. Бийк ми каза, че ти си единствената, която може да язди тази кобила. И все пак добави, че не яздиш много често.
— Само се е опитвал да ме защити — обясни Джейми. — Той смята, че ще бъдеш много по-внимателен към мен, ако съм по-неопитна.
Алек се засмя.
— Джейми? Никога повече не ме целувай както преди малко. — Тя си помисли, че той не желае да го прави пред хората му, но Алек я притегли към себе си и прошепна: — Целувай ме ето така.
Преди да се усети, устните му се впиха в нейните, жадно и настойчиво. В първия миг тя не реагира, но Алек изръмжа и Джейми покорно разтвори устни. Езикът му бързо проникна в устата й и се преплете с неговия.
Джейми не чу одобрителните викове на мъжете, станали свидетели на такава страстна целувка, Обаче Алек ги чу и неохотно се отдръпна от жена си.
Малката му скъпа съпруга изглеждате напълно смутена. Той бе доволен, че толкова лесно може да я накара да забрави за всичко друго, после осъзна, че я държи в прегръдките си. Не си спомняше кога я бе свалил от; гърба на Уайлдфайър. И двамата се усмихнаха.
— Отне голяма част от моето ценно време — отбеляза Алек.
Младата жена се засмя. Тропотът на конете, препускащи към тях, привлече вниманието й.
— Защо трябва да ме придружават толкова много войници?
— Те също обичат да ходят на лов — отвърна Алек и я пусна на земята. Един от войниците му подхвърли седло. Джейми взе поводите, докато Алек привързваше седлото към гърба на Уайлдфайър.
— Приятна езда. Джейми!
— Няма да се върна с празни ръце.
— Сигурен съм.
Никак не й се искаше да го заблуждава, ала нямаше друг изход. Нека Алек вярва, че е тръгнала на лов. А и бе сигурна, че той ще одобри постъпката й — от него щеше да излезе отличен баща.
Когато стигнаха до подвижния мост, Джейми се обърна към Маркъс:
— Накъде?
— На запад, милейди.
Уайлдфайър препускаше в галоп, когато Маркъс я настигна. Даде й знак да го следва и направи полукръг, за да поемат в правилната посока.
Маркъс бе твърде тактичен, за да спомене пред господарката си за грешката й, ала Гейвин не пропусна да го стори.
Джейми бе много доволна от двамата воини и не му се разсърди. Тя им бе благодарна, че не издадоха пред Алек накъде са се запътили.
Алек непрекъснато си повтаряше, че няма защо да се тревожи. Обаче вечерята приключи, а от
