дълго вече разказваше за първата си битка.
Мери Катлийн явно бе очарована. Очите й отново се разшириха като панички и тя го слушаше със затаен дъх, попивайки всяка дума.
Гейвин и Маркъс също се заинтересуваха от кървавата история. Те приближиха столовете си край камината и наостриха уши. От време на време ръмжаха одобрително.
Джейми чуваше гласа на Алек, но не обръщаше внимание на приказките му. Ангъс заяви, че е много нещастен, тъй като тя не му разреши да свали превръзката от ръката си и да махне дървените летви.
— Вече можеш свободно да мърдаш пръстите си, Ангъс, но това не означава, че раната е напълно зараснала. Ще се наложи да потърпиш още месец, а може и повече, и точка по въпроса. Елизабет, раната на гърдите е напълно излекувана, нали?
— Да — кимна Елизабет. — И двамата сме ти много благодарни, Джейми. Нали, Ангъс?
— Да — съгласи се воинът.
Изглеждаше така, сякаш насила го бяха накарали да направи това признание. Джейми едва се сдържа да не се разсмее. Вече знаеше, че под грубата и сурова външност на Ангъс се крие меко и добро сърце.
Усмихна се на Елизабет и прибра приспособленията за сваляне на конци. Време беше да занесе Мери на горния етаж. Сигурно малкото момиченце бе много изморено от дългия ден.
Ала когато се обърна и видя сгушената в скута на Алек Мери Катлийн, сърце не й даде да ги прекъсне и сълзи запариха в очите й.
Обичаше Алек с цялото си сърце. Той бе толкова нежен и състрадателен. Напуши я смях. Съпругът и сигурно щеше да подскочи до небето, ако чуе да го наричат мил и състрадателен. Запита се как ли ще реагира, когато най-сетне му признае, че го обича.
Няма значение дали ще приеме любовта й. Може би след време и той ще я обикне.
Запъти се към мъжете, за да чуе и тя историята, която толкова ги бе завладяла. Ала изглежда не всички бях завладени. Джейми видя ужасеното лице на Елизабет.
В същия миг чу думите на Алек:
— Страхотният удар откъсна ръката му…
— Какво разказваш на детето? — възмутено извика тя.
— Една история. Защо?
— И каква история по-точно? — Джейми се спусна, за да грабне Мери от скута му.
— За битката с Нортъмбъри.
— С най-големи подробности — намеси се Елизабет, Гневът на Джейми се стопи, когато видя смутеното лице на съпруга си.
— Алек, с тези истории детето ще сънува кошмари.
— Историята й хареса — възрази съпругът й — Дай ми я, Джейми. Още не съм й разказал края.
— Да, не е свършил историята потвърди и Гейвин.
— Тя отива право в леглото — засмя се Джейми въпреки яда си. — Не мога да повярвам, че разказваш бойните си истории на това сладко дете.
Скоро й стана ясно, че Алек и войниците му не разбираха защо тя толкова го противопостави на тази история.
— Целуни Мери за лека нощ — каза тя и подаде детето на баща му. Сърцето й се изпълни с щастие, когато видя как Алек нежно целуна момиченцето по челото.
— Върви в леглото, Мери — прошепна й Алек. — Утре те ти разкажа края на историята.
Пусна детето на земята. Мери Катлийн отиде до тръстиката постлана край огнището и легна върху нея.
— Да не би да мисли, че ще спи там? — попита Алек. Джейми се спусна към Мери и я грабна в прегръдките си.
— Предполагам, че да. Сигурна съм, че баба й е била добра. Мери е толкова сладко и добро дете. Това доказва, че не са се отнасяли дълго време зле с нея.
— Защо да го доказва? — попита Алек.
— Когато към едно дете се отнасят жестоко, умът му се изкривява, Алек. Защо ме гледаш така? — загрижено добави тя. — Изглеждаш… смаян. Не бива да се тревожиш за Мери, Алек.
Той насила се усмихна.
— Аз никога не се тревожа. Ти го правиш и за двама ни.
Джейми реши да пренебрегне това нелепо заявление.
— Разрешаваш ли тази вечер да спим в спалнята на горния етаж, Алек? Искам да съм близо до Мери. Може през нощта да има нужда от мен.
Той бе този, който се нуждаеше от нея през нощта. Мисълта го накара да се намръщи. По дяволите, тя също трябваше да се нуждае от него!
Погледна към малката Мери. Детето бе отпуснало глава върху рамото на Джейми. Очите й бяха затворени и на устните й трептеше усмивка. Очевидно обичаше да бъде държана от Джейми.
Белезите по гръбчето и краката и скоро щяха да изчезнат. Алек бе убеден, че с грижите си Джейми ще излекува всички рани в душата на детето. Да, неговата съпруга ще направи Мери Катлийн щастлива, толкова щастлива, колкото нейната вълшебна любов бе направила и него.
Тя го обичаше. Разбираше го от начина, по който го гледаше. Може би още не бе осъзнала тази истина, но Алек бе сигурен, че след време жена му ще се примири със съдбата си. Той вече бе приел своята. Навярно сам Господ му я бе изпратил. Ако преди година някой му бе казал, че ще обикне една упорита, своеволна, избухлива англичанка, която винаги му възразява, първо щеше да се изсмее, а сетне щеше да го просне с един удар на земята.
Може би трябва да и каже, че я обича. Тази нощ. На келтски.
— Алек? Искаш ли пак да разговаряш с мен тази вечер? — попита Ангъс и прекъсна мислите му.
— Не, Ангъс. Заведи Елизабет у дома. Утре ще обсъдим нашите планове.
Гейвин изчака, докато Ангъс и Елизабет излязоха, и тогава заразпитва Алек. Беше сигурен, че Елизабет няма да разкаже на никого, ала не искаше да я разстройва.
— За какви планове говориш, Алек? Знаеш ли кой се е опитал да убие Джейми?
— Значи нас не си включил? — обади се Маркъс.
— Престани да се мръщиш, Маркъс — заповяда Алек. — Още не съм имал време да ви включа. Провери ли спалнята на горния етаж, Гейвин?
Воинът кимна.
— Постоянно е под наблюдение. Едит чака в стаята на Мери. Иска да помоли Джейми за разрешение да спи там, в случай че детето се събуди.
— А и двама войници пазят долу под прозореца, милорд — добави Маркъс.
— Сложи още двама при стълбите, Маркъс. Никой не бива да се качва горе.
— Знаеш ли кой е? — настоя Гейвин.
— Почти съм сигурен — отвърна Алек и лицето му придоби строг вид. — Утре ще заложа капан. През цялото време съм търсил в грешна посока. И ако се окажа нрав, след като всичко това свърши, отец Мърдок ще трябва да благослови гроба на Хелън.
— Не разбирам — прошепна Маркъс.
— Ако съм прав, Хелън не се е самоубила. Била е убита.
