— По-бавно, скъпа лейди — прекъсна я войникът. — Започнете отначало. Ще се почувствате по-добре, ако споделите тревогите си, а аз наистина искам да ви помогна. Имам значително влияние тук.
Думите му прозвучаха съвсем искрено.
— Не знам откъде да започна — призна си Джейми.
— Започнете с първата война.
Тя кимна.
— Виновна съм за войната с клана Макферсън, тъй като се погрижих за умиращия син на техния леърд. Когато бебето вече бе по-добре, леърдът дойде, за да го вземе, и ме обвини, че съм отвлякла детето.
Войникът и се усмихна съчувствено.
— Аз не съм го отвличала, разбира се, а го спасих от сигурна смърт. Човек би си помислил, че баща му ще ми бъде благодарен.
— И аз мисля така — увери и непознатият.
— Да, но той не мисли и аз го нарекох свиня.
— Леърда?
— Не, май че го нарекох козел — сви рамене младата жена. — Вече няма значение. Той си тръгна сърдит и сега хората на Кинкейд не могат да се приближат до земите му. Не можем да приближим и владенията на клана Фъргюсън, защото дадох убежище на съпругата на Даниел.
— Разбирам.
— Даниел беше бесен.
— Разбира се — съгласи се войникът. — И Даниел ли ви заплаши с война?
— Не, но имаше намерение. Смятам да кажа на краля какъв избухлив характер има Даниел, ако продължава да не се отнася добре към сестра ми.
— Какво мислите, че ще направи кралят?
— Предполагам, че ще си поговори сериозно с него и ще му нареди да изпълнява задълженията към съпругата си.
— Значи имате пълно доверие в крал Едгар?
— О, да — припряно рече Джейми. — Аз не съм се срещала още с него, разбира се, но съм сигурна, че Алек може да бъде лоялен само към един добър крал.
Войникът се усмихна.
— Сигурно сте чували прекрасни истории за крал Едгар?
— О, не — завъртя отрицателно глава Джейми и отново изтри сълзите си с края на плата. — Чух, че бил истинско чудовище.
Думите й никак не се харесаха на непознатия.
— Когато бях в Англия, разбира се — добави младата жена. — Сега знам, че тези истории не се верни. Алек никога не би се врекъл на едно чудовище.
— Значи вие сте лоялна към Кинкейд, така ли?
— И към Алек, и към Едгар — увери го Джейми, чудейки се защо този войник настоява разговорът да продължава в тази посока. — Мога да го разбере напълно, ако крал Едгар заповяда да ме обесят, когато научи за всички неприятности, които съм причинила.
— Сигурен съм, че той ще прояви разбиране.
— Сър, никой не би проявил толкова голямо разбиране. Освен това сигурно съм предизвикала война и със семейството на Мери Катлийн. Споменах ли ви за това? Те ще кажат, че съм отвлякла детето.
— Но вие не сте.
— О, да, отвлякох го. Освен това хвърлих дрехата, с която бе облечена Мери Катлийн, на земята. Но Маркъс също беше вбесен, защото те бяха били детето. Сега то принадлежи на мен и на Алек. Моят съпруг е сигурен, че Едгар ще ни позволи да остане с нас.
— Коя е тази Мери Катлийн?
— Дъщерята на Хелън.
— Към нея са се отнасяли зле?
— Да, а тя е само едно малко момиченце. Не може да се защити. Гейвин каза, че Кевин, родният й баща, сигурно ще се обърне в гроба.
— Кралят ще застане на ваша страна — заяви непознатият. — А сега ми разкажете каква бе тази бъркотия навън, когато аз пристигнах.
— Джъстин ме сграбчи и ме целуна. Трябваше да реагирам, разбира се, така че го ударих с една тояга отзад и той се строполи на земята.
При това признание очите на войника се разшириха.
— Сигурна съм, че вашата съпруга би направила същото — продължи Джейми. — Нито една дама няма да позволи да я пипа друг освен съпруга й.
— Аз не съм женен — заяви мъжът.
— Но ако бяхте?
— Сигурен съм, че ако бях, моята съпруга би направила същото.
— Много любезно от ваша страна, сър, че сте съгласен с мен.
— Алек знае ли, че сте ударили Джъстин?
— Да… искам да кажа не. Разбирате ли, всъщност не ударих Джъстин. Беше Филип. Сбърках ги, сър, защото не знаех, че Харолд има двама сина, които са еднояйчни близнаци, докато Алек не ми каза.
— След като ударихте Филип?
— Сър, струва ми се, че никак не е смешно. Напротив — нещата са много сериозни.
— Извинявам се, милейди — поклони се войникът. — И какво стана тогава?
— Алек сграбчи сина на леърда и го хвърли във въздуха, сякаш мята боров кол.
— Хвърли Филип?
— Не, не. Внимавайте! — смъмри го тя. — Алек хвърли Джъстин. Не биваше да го прави, но като че ли не мога да му се сърдя.
— На Джъстин ли?
— На Алек — повиши глас Джейми и недоволно го изгледа. Явно не следеше обясненията й. — Алек не биваше да хвърля Джъстин и да разваля изненадата ми.
Внезапно избухна в сълзи.
— Как така Алек развали вашата…
— Алек не е развалил нищо — изхълца младата жена. — Ако желаете да чуете тази история, ще ви помоля да се съсредоточите върху това, което ви говоря. Знаете ли кое е най-лошото! Аз исках да коленича пред крал Едгар и да произнеса моята клетва за вярност на келтски. Алек не знае, че мога да говоря неговия език, разбирате ли? Да, но той ме чу да крещя на Джъстин на келтски и сега естествено вече знае. Аз се облякох в шотландска носия с неговите цветове, но не мога да подредя отново тези плисета дори ако по този начин ще спася душата си. Исках всичко да бъде съвършено, когато коленича пред моя крал. Смятах да му кажа, че го обичам.
— Вашия крал?
— Не, моя Алек — отвърна тя. — Аз уважавам моя крал, сър, но обичам само съпруга си. Сигурно ще се съгласите с мен?
— Алек ще се погрижи за всичко — успокои я войникът. — А сега ще ми покажете ли как сте смятали да произнесете клетвата пред вашия крал?
Джейми си каза, че това е доста странно предложение, но не искаше да обижда този внимателен и мил човек. Толкова търпеливо бе изслушал всичките й неволи.
— Предполагам, че не е зле да се упражня — заяви тя. — Може би все пак кралят ще поиска да чуе клетвата ми за вярност, преди да заповяда да ме набият с камшик.
Тя коленичи и сведе глава.
— Не съм сигурна дали да сложа ръка на сърцето си — призна си младата жена.
— Едва ли има значение — увери я войникът.
Джейми затвори очи и тържествено произнесе думите за вярност. След това войникът й помогна да стане. Изглеждаше много доволен.
— Ще ви помогна да нагласите плисетата си — неочаквано заяви непознатият.
