— Джон-Пол, трябва да се разберем с този човек — обади се Ейвъри.
— Точно така, ще се разберем — каза Джон-Пол. — Кени, обърни се и опри ръце на стената зад теб. Ейвъри, вземи пистолета, който е под тезгяха.
Тя заобиколи щанда и веднага забеляза магнума на рафта отдолу. Бавно го вдигна и го провери. Беше зареден и готов за стрелба. Тя сложи предпазителя, забеляза кутия с патрони и взе и нея. Прибра всичко в една торбичка с нарисувана катеричка отгоре.
— Какво правиш с този магнум? Имаш ли разрешително за него? — попита тя Кени.
— Туй хич не те засяга, не си пъхай носа където не ти е работата.
Вече не се преструваше на добряк. Най-после показваше истинския си лик. Лицето му се изкриви от ярост и той изръмжа.
— Мога да откажа да обслужа всеки клиент, който не ми хареса, и ако искам да си държа зареден пистолет в магазина, никой няма да ме спре. Сега може ли да се обърна? Заболя ме вратът. Може да се обадиш по телефона. Само се тревожех, че ако звъниш надалече, братовчед ми Джордж, този магазин е негов, ще види сметката за телефона и ще ме накара аз да я платя.
— Къде е Джордж? — попита Ейвъри.
— Нападнала го една голяма кафява мечка. Не я забелязал, докато не видял мечетата й — каза Кени. — Сега може ли да се обърна и да сваля ръцете си? Ето, помагам ви, пък и пистолетът ми е у вас.
— Аха — изсумтя Джон-Пол.
Ейвъри се отправи към телефона, когато с ъгълчето на окото си забеляза един дамски портфейл да се подава леко от кофата за боклук до касата. Наведе се и го взе. Дъхът й секна. Беше нов портфейл „Прада“. Кери си купуваше всичко с марка „Прада“.
Кени наблюдаваше Джон-Пол.
— Ако ще ме ограбваш, да знаеш, че нямам много пари. Може да има две стотачки и четирийсет и няколко на дребни.
— Откъде взе стотачките? — попита Джон-Пол.
— От един клиент.
— Не сме дошли да те ограбваме — каза Ейвъри. Тя отвори портфейла, видя, че е празен, и го вдигна, за да го покаже на Джон-Пол. — Мисля, че е на леля ми.
Кени се хвърли отгоре й и я сграбчи изотзад. Обви големите си ръце около нея в мечешка прегръдка и я вдигна, за да я използва като щит. Ръцете му бяха като стоманени клещи, но гърдите му бяха съвсем меки.
— Пусни ме — нареди тя. — Нямам време за това.
Кени се опитваше да се скрие зад нея, за да не може Джон-Пол да се прицели в него.
— Не и докато приятелят ти не свали оръжието.
Джон-Пол се изненада, че Ейвъри не се изплаши. По-скоро изглеждаше отвратена.
— Това няма да стане — каза той. — Ейвъри, ще трябва да се преоблечеш.
Тази забележка привлече вниманието й. Тя престана с опитите да се измъкне от ръцете на Кени и попита:
— Защо?
— Защото цялата ще те изпръскам с кръв, като застрелям този червей.
— Не — спря го тя. — Кени, знам, че този портфейл принадлежи на леля ми. Не ме интересува, че си взел парите. Но трябва да ми кажеш къде си го намерил. Пусни ме.
— В никакъв случай — изръмжа той в ухото й и стегна ръцете си още повече.
Пръстите му бяха сплетени около кръста й. Тя хвана едно от кутретата му и рязко го дръпна назад. В същия момент наведе брадичката си, после заби глава в лицето му. Чу се изхрущяване, а Кени ахна от болка и я пусна.
— Ох — прошепна тя. По дяволите, заболя я. Отдръпна се от Кени и разтри задната част на главата си, докато вървеше към Джон-Пол. Не е толкова просто, колкото изглежда във филмите, помисли си тя. Но съм си научила урока.
Забеляза, че Джон-Пол я гледа така, сякаш не вярва на очите си.
— Какво? — попита го тя.
Той се усмихна бавно.
— Не беше зле.
Тя направи отегчена гримаса и погледна Кени, който се беше подпрял на тезгяха.
— Трябва да ми кажеш къде си намерил портфейла.
— Той е на жена ми, Кристъл. Омръзна й и го изхвърли на боклука.
— Стига си лъгал. Това е въпрос на живот и смърт — каза тя с враждебен глас. — Наистина не ме интересува дали си взел парите — повтори тя. — Но трябва да знам къде си го намерил.
— Току-що ти казах…
Нямаше да признае нищо. Първоначалната паника на Ейвъри се бе изпарила, когато забеляза портфейла, защото така знаеше, че е на правилното място. Още усещаше напрежение в гърдите си и започваше да се вбесява от ината на този мъж.
Носът на Кени кървеше. Той притисна салфетка към ноздрата си и погледна Ейвъри с присвити очи.
— Ще те съдя, кучко. Точно това ще направя.
— Джон-Пол, мисля, че в крайна сметка ще се наложи да го застреляш — заяви тя.
Кени не се разтревожи никак, докато Джон-Пол не попита:
— Какво ще кажеш за капачката на коляното?
За щастие сега Кени веднага повярва, че не се шегуват.
— Добре, добре — изхленчи той. — Като отворихме тази сутрин, двамата с Кристъл намерихме един пакет, на който пишеше нейното име. — Той посочи Ейвъри. — Стоеше си върху тезгяха и Кристъл реши да надникне вътре.
— И? — подкани го Ейвъри.
— Вътре имаше само един червен шал. Миришеше на някакъв парфюм, но Кристъл не го хареса и го натъпка обратно в плика и го хвърли на боклука.
— Откъде взехте портфейла?
— Ще стигна и до това — тросна се той недоволно. Преди известно време дойде една жена. Показа ми чисто нова банкнота от сто долара и каза, че ще ми я даде, ако й върна пакета с шала. Ние естествено се съгласихме. После тя грабна един плик от онзи рафт. Взе го, без да пита. Обърна се, за да не видим какво прави, и сложи портфейла вътре. После го залепи, написа твоето име отгоре и ни обеща още сто долара, ако ти кажем, че тя ще се обади и трябва да изчакаш дотогава.
— Но вие сте отворили плика, след като си е тръгнала? — попита Джон-Пол.
— Не, не на секундата. Обаче Кристъл нещо я човъркаше отвътре. Не се сдържа да надникне какво има в плика и когато видя портфейла, пълен с пари, веднага се погрижи за тях. Всеки на нейно място би сторил същото.
Ейвъри нямаше намерение да спори с него по този въпрос.
— Какво точно каза жената?
— Вече ви казах.
— Повтори още веднъж — заповяда му Джон-Пол.
— Тя ще ти се обади. Това каза. Каза, че знае по кое време вие двамата ще дойдете в магазина и че трябва да чакаш, докато позвъни.
— Но ти щеше да си мълчиш и да ни отпратиш, без да споменеш за портфейла или жената.
Кени не отговори. Сви рамене и смотолеви:
— Нямаше много пари. Само няколко двайсетачки.
— Значи не си е струвало да ти разбият носа заради тях — каза Джон-Пол.
— Вижте, трябваше да ви кажа веднага и вече съжалявам, че не го направих. Когато жена ми свърши да говори по телефона, сигурен съм, че дамата ще ви се обади. Просто трябва да почакате.
— Къде е жена ти? — попита Ейвъри. Джон-Пол й отговори.
— В офиса отзад.
Той я дръпна за ръката, когато Ейвъри понечи да тръгне в тази посока.
