Кери кимна.
— Сега имам още една причина да искам да се измъкнем от тук живи. Ще убия този кучи син.
Сара кимна.
— Ти дръж пистолета, а аз ще натисна спусъка.
Двадесет и втора глава
Нещо ръмжеше и със сигурност не беше човек. Ейвъри се присламчи по-близо до Джон-Пол. След като й беше обещал двайсет минути почивка, бе намерил заслон под една издадена скала. Земята беше суха и мястото бе достатъчно широко, за да може и той да изпъне краката си.
Ейвъри бе настоявала да намерят някоя пещера. Джон-Пол отхвърли тази идея, защото не желаеше неочаквана компания, като пума или мечка, да се появи вътре при тях.
Тя предложи да запалят огън, но той не прие и тази идея. Пушекът се виждал от километри.
Тя пак чу ръмженето. Стори й се по-близо. Тя сръга Джон-Пол и прошепна:
— Чу ли това?
— Ъхъ.
Звучеше почти заспал. Седеше облегнал гръб на скалата, протегнал дългите си мускулести крака напред, с кръстосани глезени. Той я прегърна и й каза да се успокои.
Главата й беше на рамото му и от време на време брадата му се докосваше до главата й. Тя не знаеше дали това бе ласка, или наболата брада го сърбеше.
Друг шум се чу под тях. Ейвъри се напрегна веднага. После й се стори, че чу ново ръмжене. Какво ли бе това? Мечка? Пума? Какво?
Джон-Пол бе сложил пистолета на земята до себе си и ръката му бе върху дръжката.
Тя си пое дълбоко дъх и опита да не мисли за това колко й е неудобно. Мисли позитивно, каза си. Бъди оптимист. Не губи кураж.
О, боже, ще умрем тук. Ейвъри въздъхна. Не беше лесно да си оптимист. Той явно усети, че тя трепери, защото започна да разтрива ръката й. Стори й се мило. Наистина се опитваше да се успокои и отпусне, но тревогата и страхът надделяваха. Възможно ли бе тялото й да бе прекалено изтощено, за да почива. Когато седнаха да отдъхнат, имаше чувството, че ще припадне всеки момент, и знаеше, че трябва да почива сега, ако искаше да има сили после отново да тича.
Какво щеше да направи онази жена с Кери и другите? Прав ли беше Джон-Пол? Дали вече бяха мъртви?
Тя прогони тази мисъл и отново опита да се намести удобно. Всеки мускул я болеше, пръстите на краката й пулсираха. Ейвъри опита да свали обувките си, но Джон-Пол я спря. Краката й трябваше да свикнат с мокрите обувки, а и когато тръгнеха отново, схващането щеше да отшуми. Държеше се като специалист и тъй като знаеше, че той е преминавал специално обучение по оцеляване в кризисни ситуации, тя се подчини на съветите му. Освен това бе твърде изморена, за да спори.
Ейвъри бе твърдо решена, че каквото и да стане, нямаше да се превърне в циник като леля си или Джон-Пол. Когато започна да вали, той я подразни, защото тъкмо бе заявила, че ще им се случи нещо хубаво. Тя изтъкна, че дъждът е чудесен мек ръмеж и от него се образува лека мъгла, която е очарователна. Да, точно това каза. И се усмихна. После ръмежът премина в потоп. Но тя опитваше да поддържа позитивното си отношение. Какво още може да се случи, питаше се тя. Вече бяха мокри до кости.
И точно тогава потопът премина в град с големината на топки за голф, които се сипеха върху тях, докато двамата с Джон-Пол тичаха да се скрият под дърветата.
Нови шумове я върнаха към настоящето. Дали той чуваше всичко това? Тя вдигна глава от рамото му и напрегнато се ослуша. Тънки снопове сивкава светлина се процеждаха през клоните на дърветата, а пороят не спираше.
Джон-Пол бе затворил очи, но когато Ейвъри го изгледа настоятелно, той бавно ги отвори. Погледът му се впи в нейния. Толкова бе благодарна, че той е с нея. С него се чувстваше в безопасност. Нямаше да се наложи да мине през този кошмар сама, силата му й даваше надежда и я успокояваше.
— Искам… — Не успя да изрече думите, да му каже колко много цени помощта му. Не можеше да спре да гледа устните му.
— Да, и аз.
По-късно не бе сигурна кой започна тази целувка. Знаеше, че се бе навела към него и после неговата глава се наклони към нея. Или тя го бе придърпала към себе си и той просто се бе подчинил? Не помнеше. Устните им просто… се сляха.
О, колко чудесно бе усещането. Устните му бяха толкова топли, а и той знаеше как да преодолее задръжките на една жена. Караше я да иска още и още. Беше нежен и всеотдаен, но и груб, и настойчив в същото време. Ръката му обви брадичката й и я натисна леко, за да я накара да разтвори устните си.
Тя се намести в скута му и обви ръце около врата му. Когато той започна да я гали, тя забрави за задръжките си, тялото й се разтопи в ръцете му. Езикът му я побъркваше, караше я да иска да бъде по- дръзка.
Топлината на ръцете му се разпростираше по цялото й тяло. Когато той спря да я целува, Ейвъри осъзна, че ръцете му са под тениската й. Знаеше, че той също е под въздействието на целувката, защото усещаше как сърцето му бие учестено под пръстите й.
Опита да стане от краката му, да се върне на мястото си, но той не я пусна. Задържа я, после нежно притисна главата й към рамото си.
— Знаеш ли какво ще ми дойде добре сега? — прошепна той с дрезгавия си секси глас.
Тя още се опитваше да си поеме дъх. Усещаше вкуса му върху устните си и мислено повтаряше всяка секунда от тази помитаща целувка.
Въпросът внезапно достигна до съзнанието й.
— За бога, Джон-Пол.
— Какво?
— Ти искаш секс.
Той не каза нито дума дълго време, сякаш обмисляше казаното.
— Ами да. И това би било хубаво. Сладурче, ако предлагаш, няма да ти откажа. — Тя не виждаше лицето му, така че той можеше да си позволи да се усмихне. — Но всъщност си мечтаех за един чийзбургер.
Главата й рязко се надигна. Той дръпна брадата си в последния момент.
— Какво?
— Мислех си, че точно сега ще ми дойде добре един чийзбургер. С пържени картофи и студена бира — добави той.
— Храстите не ти ли стигнаха?
Той се засмя.
— Това не бяха храсти. Бяха ядивни листа и плодове. Накарах те да ги изядеш, защото ще ни дадат енергия. Но въпреки това искам чийзбургер. Зет ми ме запали по вредната храна.
— Наистина ли си мислеше за храна?
Той се ухили.
— Да, но ако толкова отчаяно искаш секс, мисля, че мога да се погрижа за теб.
— Не искам да правя секс.
— Каза, че искаш.
Той бе ужасно досаден.
— Не, не съм казала.
— И ме целуна — изтъкна той. — Така че си помислих…
— О, за бога!
— Очевидно не можеш да държиш ръцете си настрани от мен, сладурче.
Нищо чудно, че любовта и омразата бяха толкова тясно свързани. Точно сега й се искаше да го удуши. Харесваше му да я дразни, направо се забавляваше.
Но тя държеше последната дума да е нейна.
